Разделянето на аутобана на път
през пролома и извън него е
най-евтината възможност
И петте варианта за магистрала “Струма”, по които да се премине или заобиколи Кресненското дефиле, преминават през защитени зони. От варианта за дългия 15,4 км тунел до този, при който се заобикаля проломът. Всички трасета преминават през защитените зони “Кресна-Илинденци” и “Кресна”. Това е записано в доклада за оценка на съвместимостта, качен на страницата на Агенция “Пътна инфраструктура”. Общественото обсъждане на доклада за ОВОС за подобряване на трасето на лот 3.2 на магистралата ще е на 11 септември.
Въпросът е да се избере най-щадящият и все пак възможен за строителство вариант. Друг важен момент е изграждането на този участък от аутобана да се побере във времето, в което трябва да бъде усвоено еврофинансирането на най-тежкия участък от магистрала “Струма”.
Въпреки че
в доклада за
ОВОС са
разгледани 5
варианта,
актуалните
са три
Източният 10.50 е с две самостоятелни и раздалечени едно от друго пътни платна. В посока Гърция трасето е по съществуващия път I-1 (Е-79), а в посока София е по нов терен на изток от Кресненското дефиле и качва планината. Сегашният път ще се рехабилитира и ще се строи обходен път на град Кресна с 4 тунела с обща дължива 1266 м, 1 виадукт, 3 моста и 7 надлези и подлези.
Тежкото строителство, ако се избере този вариант, е през планината на изток от дефилето. Предвидени са 18 виадукта с обща дължина 5087 м, 5 тунела с обща дължина 4200 м, 1 мост от 96 м, 11 надлези и подлези, подпорни и укрепителни стени. При източния вариант се предвиждат 5 пътни възела, които да свържат двете платна.
Две големи площадки за търговия и отдих е предвидено да има на отсечката. Целта е да бъде осигурено всичко необходимо за осъществяването на търговска дейност за хората от региона.
Другият вариант, за който настояват еколозите, е
и двете платна
да заобикалят
дефилето на
Кресна
и да се изкачват в планината около селата Брежани, Стара Кресна и Ощава (източен вариант Г20).
В този вариант е предвидено изграждането на 5 тунела с обща дължина 4200 м, 18 виадукта с дължина 5087 м, един мост с дължина 96 м, подлези и надлези, както и подпорни и укрепителни стени.
Заради по-високите надлъжни наклони, които са в началото и края на трасето, е предвидена трета лента за бавно движещи се превозни средства в двете посоки.
Все още от някои среди
се спряга и
дългият
15,4 км тунел
Той е с две тръби и с възможност за евакуация във втората тръба през напречни връзки. Предвидено е освен тунел “Кресна” и изграждането на подпорни и укрепителни стени, 3 подлеза, 6 моста, две площадки за отдих и един пътен възел.
Тунелното решение има огромни недостатъци от експлоатационна и екологична гледна точка. Върху трасето му е един от най-ценните резервати - “Тисата”, коментира зоологът Николай Начев пред “24 часа”. Според него, ако се построи тунел, от почвата и подземните води ще има оттичане на голямо количество водна маса, почвата ще се разруши и дърветата ще загинат.
“На практика ще се създаде една пустиня”, каза Начев.
Според него трафикът на специални товари ще остане в дефилето, тъй като законът не им позволява да влизат в тунели. Ще се запазят и колите. Тунелът трябва да бъде построен с междинни точки за пробиване в защитената зона. От тях на ден ще излизат стотици камиони, натоварени със земна маса. Не е ясно къде ще бъде извозена тя, още повече че вероятно ще е с повишена радиация и ще изисква специални условия за депониране.
“Колкото повече се запознавам с проектите за решение, сега ми се струва, че
тунелното е
направо
престъпление от
екологична
гледна точка”,
смята той
Източният вариант според него е подходящ за обход. Той разделя движението на две платна - в посока Гърция трасето ще преминава по съществуващия път, а за София е по нов терен на изток от Кресненското дефиле.
Според Начев едно от големите предимства на този вариант е, че е осъществим. Ползите от него ще бъдат бързо усетени - ще се избегне двупосочното движение, а трафикът веднага ще падне наполовина. Това ще намали с 1/2 вредните емисии.
Предвижда се система от съоръжения, която предполага ограждане на пътя, предпазване на животните от сблъсък с трафика и отвеждането им към съоръжения, които могат да се ползват под трасето.
Важно е, че на изток от клисурата ще бъде изведен път с малък габарит. На строителите ще им е възможно да съобразят трасето с условията на терена, смята той.
Веселин Грозданов от клъстер “Зелен транспорт” също е за двата пътя - единия през дефилето, а другия през планината на изток. Той ще струва към 732 млн. лв. Тунелът ще излезе към 3 млрд. лв., а поддръжката му - между 20 и 50 млн. лв. на година. Могат да го построят само три швейцарски фирми. Тъй също повтаря тезата на Начев за радиоактивната зона на Кресна и опасностите.
Вариантът със заобикалянето на дефилето ще е двойно по-скъп от варианта със заобикаляне на дефилето с един път - към 1,5 млрд. лв.
Веселин Грозданов, клъстер “Зелен транспорт”:
10 пъти по-големи
екощети с аутобан
през планината
При разглеждането на вариантите е от значение факторът време. Този участък трябва да бъде завършен през 2022 г., казва Веселин Грозданов, експерт от клъстер “Зелен транспорт”. Ако изнесем двете платна извън дефилето, ще изпуснем срока за старт на строителството, който е 2019 г.
Важни са парите. Тунелът ще струва над 3 млрд. лв., заобикалянето на дефилето - 1,5 млрд., а двата пътя - единият през дефилето, а другият през планината - 732 млн. лв.
Заобикалянето на дефилето с две платна ще нанесе 10 пъти по-големи екологични щети в сравнение с варианта, при който едното платно е в планината, а другото - по сегашното трасе. Така е, защото пътните възли, които трябва да се строят при магистрала през планината ще са огромни, от типа детелина.
Георги Пиперков, Български ловно-рибарски съюз:
8 млн. кубика
пръст при копаене
на дълъг тунел
8 млн. куб. метра пръст ще се изкопаят и извозят при тунелния вариант. Освен че това ще засегне биоразнообразието, къде ще се складира тя, казва Георги Пиперков от Българския ловно-рибарски съюз. Експертът казва, че ловците са еколози на терен. Съюзът прави анализи на миграцията на животните в Кресненското дефиле и ще излезе със становище кой е най-добрият вариант от екологична гледна точка.
Но въпросът е да се защитят и хората, защото за последните 5 години в дефилето загинаха 25 души.
-5 °
18 °
