Моделът, който е най-развит в САЩ, е и чудесно средство за изсветляване на парите в отрасъла, смята членът на управителния съвет на Института за агростратегии и иновации Христо Цветанов

Българското земеделие, както е добре известно, е силно зависимо от природните фактори. Почти няма подсектор от растениевъдството или животновъдството, който да не е бил засяган през определени години било от суша, от слана, от градушки.

Но ако някой си мисли, че поради тези причини земеделските ни стопани са най-честите клиенти на застрахователните компании, много ще сбърка.
Обхватът на селскостопанското застраховане, както и годишните премии, които се събират от тази дейност, са нищожни. Фермерите не приемат добре земеделските застраховки като вариант за управление на риска.

Христо Цветанов, който е член на управителния съвет на Института за агростратегии и иновациии и бивш председател на Асоциацията на земеделските производители в България, открехва донякъде завесата за причините за това положение.
„Първият проблем е в методиката на селскостопанския модел в България. Вторият, много по-съществен проблем е начинът, по който се оценяват щетите“, каза Цветанов пред списание .bg.

Оказва се, че когато настъпват периоди на по-големи рискове, застрахователите направо избягват да сключват земеделски застраховки. Не на последно място самият модел за изчисляване на щетите е такъв, че отблъсква дори фермерите, които имат желание да сключат договор. Почти във всяка застрахователна ситуация оценителите не са независими от застрахователните компании, в най-честите случаи тяхното заплащане за оценителната дейност се прави от компанията, а не от фермера. Реално застрахователят се явява директен или индиректен работодател на оценителя и така корпоративният интерес винаги взима превес пред този на производителя.

Цветанов разказва за парадокс, на който сам се е натъквал. „Една и съща щета при градушка настъпи при двама различни фермери, отглеждащи рапица в непосредствена близост един до друг. Но едната застрахователна компания оцени щетите на 30%, а другата - на 70%. Ето това е застрахователният модел у нас в момента“, казва Цветанов.

Принципно най-големи загуби търпят земеделските производители при суша, особено при зърнопроизводството. У нас сушави бяха 2007, 2008 и 2011 година. Но тогава са отчетени най-големите загуби, защото риск „суша“ нашите застрахователи просто не покриват.

Ако потърсим чуждестранен пример за решаване на тези проблеми, най-рационалният като че ли е този в САЩ. Там най-разпространеният прийом е фермерът да застрахова доходите си, а застрахователят да му ги допълни до някакво определено ниво, когато се е случило застрахователно събитие.

Цветанов е категоричен, че у нас все още няма условия за въвеждането на този модел, но това не означава, че не трябва да работим в тази посока. Защото явно това е моделът, който покрива достатъчно широкообхватно всички необходими рискове и дава устойчивост.

Но възниква първият проблем – откъде да се вземат данни за доходите. Събирането им според Христо Цветанов може да бъде разрешено като проблем със законодателен или нормативен акт, например както се подават данните към агростатистиката. Реално това ще бъде още един документ с декларативна форма, по начина по който се подават отчетите за приходи, разходи и баланс на стопанствата.

„Същественият проблем е в определянето на пазарните цени, защото всеки доход е функция от добив и цена. Компонентът цена е по-специфичното и по-трудното нещо за изолиране. Но това не бива да ни спира, защото ето че в някои страни го правят“, казва Цветанов.

Моделът в САЩ работи по следния начин – взима се минимум 4 или 5-годишен исторически период на доход от декар. Ако вземем например царевица, средният доход на едно стопанство за последните 5 години е например 200 лева. В случай на суша или намаляване на цените на продукцията или по-малък добив и след намаляване на дохода под 75% от средния за периода, тогава застрахователите заплащат разликата до 75-те процента от дохода. В такъв случай ако счетоводният доход е 120 лева, те трябва да му заплатят разликата до 150 лева.

В САЩ обичайно 75% от застрахователната премия се заплаща от държавата или от бюджета за управление на риска. В България според Цветанов този разход може да се поеме от ДФ „Земеделие“, като част от мерките за управление на риска. Другите 25% от премията трябва да се заплащат от земеделските производители и това да бъде доброволен акт.

Пряк интерес от въвеждането на такъв модел на застраховка на земеделските доходи в България имат няколко страни.

Държавата в лицето на Министерството на финансите в такъв случай има интерес от допълнителното изсветляване на сектора. Защото малцина ще се решат да укриват доходите си, в противен случай при евентуална щета няма да могат да се възползват от застраховката.

За застрахователните компании естествено този модел ще повиши обхвата на застраховане и обема на селскостопанското застраховане.

Социално отговорните и съвестни земеделски производители ще имат пряк интерес да декларират доходите си спрямо историческия период, защото когато настъпи едно застрахователно събитие, то тогава ще се отрази негативно на тези, които са укривали доходи назад в периода. Тогава интересът на фермера е да декларира цялата произведена продукция на пазарната цена.

Но, разбира се, за въвеждането на такъв модел трябват комуникация и координация между държавните институции, застрахователите и фермерите. Трябва да се направи промяна в застрахователния модел, както и изработване на методики за събиране на информация и за определяне на цените. Необходимо е също така да се разработи софтуерното осигуряване.

Устойчивостта на американското земеделско производство произлиза именно от добре работещия при тях застрахователен модел, а не на база директни плащания на площ, както е при нас. А за българското земеделско производство изключително важно при предстоящите промени на Общата селскостопанска политика би било да се възползва максимално от възможностите, които предлагат мерките по Първи в Втори стълб на ОСП, с комбиниране на мерки за управление на риска.

Разбира се има и много други финансови инструменти за застраховане на риска в земеделието, например търгуването на фючърси, които представляват хипотетични цени на бъдещата реколта. Има и форуърдни котировки на борсата. В крайна сметка земеделският бизнес винаги ще зависи твърде много от климатичните условия, както и от фактори, на които човек не може да влияе. Така че важното е да се започне с търсенето на най-подходящия модел.