България става все по-голям износител на хора с висше образование. Това показват данните, обяви проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека на БАН.

„31,9% от излезлите от страната хора са с висше образование, 4,8 са с начално“, посочи тя на кръглата маса „Демография и образование“ с домакин Софийският университе „Св. Климент Охрадски“.

„Демографията е политиката на всички политики. Трябва да няма популизъм, защото това са теми, които молят политика да ги яхне популистки. И се искат твърди и категорични решения, които са рискови. Миналата година ни възложиха мегаконсултантски проект за мерки за преодоляване на демографската криза. Но тези политики трябва да бъдат припознати и да бъдат приложени от този, който управлява. И фокусът на мерките, които се формират е „качество на живот“, обясни проф. Христова.

„Образованието е толкова комплексен подход колкото и демографията. От една страна се раждат по-малко деца, а от друга все по-малко ходят на училище. От една страна учителите са по-възрастни, от друга авторитетът им е все по-нисък. Заплатата е мотивация, но авторитетът не е само заплата. Другата голяма тема е тази за образователните стандарти и до каква степен учителите се квалифицират да отговорят на образователните стандарти. Знаем ли как децата събират информацията, знаем ли каква е когнитивната специфика на ромите, защо не и генните особености. Те трябва да се имат предвид, ако искаме качествена интеграция на етноса“, каза експерката от БАН.

Младите хора в България са все по-малко и все по-необразовани. Младите са по-необразовани от възрастните. Тези с доброто образование заминават навън. Фокус в продължаващото обучение и задачата възрастните максимално дълго да са интегрирани в икономиката. Вече няма въз-можност да бъдат заместени от младите, допълни още проф. Христова.

Тя също подчерта, ч„е по-необразованите раждат по-малко от образованите. При висшистите в България се падат средно 1,2 деца на жена във фертилна възраст, а при необразованите 2,6 деца на жена във фертилна възраст, посочи тя. Лоша новина обаче било, че вече намалява и средната раждаемост за страната, дори и при ромите.

„Идеалът на българската жена е 2 деца. Тоест на нея нещо не й се дава по системата, за да не реализира своя идеал“, посочи Христова. Според нея жените искат да има сигурни институции, в които добре да гледат и възпитават децата им, за да родят второ.

„85% от ромите са с майчин език ромски диалект, страдат от бедност, не говорят (80%) български език вкъщи. И те се сблъскват с проблема на сегрегираните училища. Ромите ходят на училище и където има роми българите си вадят децата от него и ги местя в друго“, описа проблема Христова.

25,6% от българите са с висше образование, но само 4,9 на сто от хората от турски произход и едва 0,5% от ромите. В същото време с основно образование са 18% от етническите българи, 44,5% от турците и 40,8 на сто от ромите. Напълно неграмотни са 21,8% от циганския етнос и само 0,7 на сто от българите, показват данните на БАН.

Видео: Пиер Петров