С подкрепата на държавната банка фермерът Петър Петров успява да развие успешен бизнес
За четири години Петър Петров успява да увеличи площите с лавандула, която отглежда – от 20 на 120 декара. "Когато сложиш главата в торбата, се бориш докрай", казва фермерът.
Преди години дядо му Стоян Жендов му подарява 20 декара земя. Той е и основната причина младият мъж да реши да се занимава със земеделие – Жендов е бил комбайнер и механик в земеделско стопанство, а Петров е отраснал с него по нивите. След това завършва селскостопанския техникум във Велики Преслав. Пътят му като земеделец обаче прекъсва за кратко около 2011 г.
Трудностите в България го карат да потърси по-добър живот в Англия, където живее две години. Шефът му, с когото в последствие запазват приятелството си, му казва нещо, което в крайна сметка връща Петров в България. "След втората година няма да бъдеш нито българин с българите, нито англичанин за англичаните. За нас винаги ще си емигрант, а с българите ще загубиш контакт", спомня си думите земеделецът.
На острова той получава добър шанс, доволен е от услугите и дава пример с банка, от която е поискал овърдрафт. Получава го след час и разговор по телефона. "В България обикалях по банки за кредит, с който да стартирам. Искаха ми история на фирмата, създадена наскоро, караха ме да ги потърся, но след 2-3 години", казва той.
Тогава научава за Микрофинансиращата институция "Джобс", която е част от Групата на Българската банка за развитие. Решава да се обърне към нея за помощ. Така запознава експертите с бизнеса, идеите и вижданията си. "Съгласиха се да ми помогнат, въпреки че съм стартиращ, а това беше голям стимул за мен. Дадоха ми сигурност, че съм в правилната посока. Позволиха ми да направя първите си стъпки", казва земеделецът.
Това се оказва и преломният момент за него – в крайна сметка взема окончателното решение да се прибере в България и да започне с отглеждането на лавандула. "Знаете – когато нямаш свежи пари, няма как да успееш. Държавата не ти дава стимул да успееш и да се развиеш. Трябва да има банка, която да види в теб перспектива, че ще се справиш и затова да ти помогне".
Така става един от стопаните, отглеждащи лавандула и превърнали България в европейски лидер в производството на лавандулово масло. Страната ни донякъде имаше късмет, тъй като доскорошният пазарен лидер Франция се изправи пред нелеката задача да се справи с болестите и вредители по културата. Така изгуби силните си позиции и направи път за конкурентите на пазара.
У нас се отглеждат няколко сорта като Севтополис, Рая, Юбилейна, Хебър. Петров се спира на първите два вида – с единия се достигат количества, а с другия по-високо качество. Затова на неговите ниви има 70% от Севтопополис, който е много високо ценен. Големите площи обработва сам – коси и веднага след това преварява лавандулата, за да се извлече етеричното масло.
На нивата буквално отивам в края на февруари и стоя там до ноември, обяснява фермерът. Казва, че не е добре да съхранява дълго време растението, тъй като се губи от ценното масло. "Събирам с малко камионче, но започна ли, гледам да свърша работата без прекъсване. Иначе цветът се спарва и маслото се изпарява, особено ако се остави на слънцето", обяснява Петров. Лавандулата се бере в средата на юли, не е капризно растение, но не обича влагата. За това и бързо трябва да се действа.
"Когато човек има стимул за работа и има добра банка, нещата се получават. Моят банкер ми даде голяма подкрепа. Той ми помогна с инвестиционни кредити, да си купя разсад, да си обработя нивите и изобщо да започна, обяснява Петров. Така и работата му се улеснява – вече разполага с професионална косачка.
В момента подготвя проект за дестилерия за етерично-маслени култури. Иска да затвори цикъла и да стане абсолютно автономен. "Тази година пратихме проби в Турция и Германия в козметични фирми, в които се надяваме догодина да реализираме продукцията си", разказва той.
Негов приятел, който живее в Германия, е направил проучване кои компании там изкупуват лавандулово масло. Така се свързват с фирма, производител на чайове и козметика. Скоро са получени български проби и тъй като те са с много високо качество, много вероятно е да се стигне до сделка. "Аз вкъщи на верандата засадих лавандула – гони комарите. Държа и на нощното шкафче от маслото, защото има успокояващо действие", обяснява Петров.
Много често негови познати искат лавандулово масло за децата си. То е много полезно при охлузвания, раната заздравява веднага. При ухапване от комар например, минути след като човек намаже мястото, сърбежът спира. Лавандулата е подходяща и за поставяне в шкафа с дрехи. Освен че предпазва от молци, приятният аромат прониква в тъканите и се превръща в натурален парфюм. Затова растението е много популярна съставка в козметичния и парфюмерийния бранш.
Петров е на 31 години, но обяснява, че е оставил социалния живот на заден план. Обяснява, че в България е трудно да се създаде семейство и да се отгледа дете в нормални условия. Често се случвало да влезе в магазин ида види, че дете иска нещо, но родителят не може да го купи. Затова иска да си стъпи на краката и тогава да има семейство и деца.
"Когато правиш нещо за себе си, за доброто на семейството си, искаш не искаш, ще издържиш. Българите сме така устроени, че правим всичко за децата си", обяснява фермерът. И допълва, че в България има шанс за успех, но трябва да си упорит и нахъсан. Ако си лабилен, няма да издържиш, особено в земеделието, защото може да се случат непредвидени неща.
Според него хората в малките градове са по-изнервени, но той намира баланса на полето. "Последните две години цялата бюрокрация и документи, които трябва да се подготвят, ми дойдоха в повече", казва Петров. И благодари на приятелката си Светлана Стойчева, която управлява всички дейности, които са на хартия. "Няма как един човек да издържи и на двете. На нивата си, а се е счупил плугът и не можеш да го закачиш на трактора. Ако трябва и да ходя по институциите, не знам как щях да успея сам", твърди земеделецът.
Манията за снимки в лавандулови полета не пропуска и неговите. Тъй като нивите му са на главния път Велики Преслав – Търговище, често преминаващите през лятото се спират да заснемат красивото лилаво поле. Това е нещо, което няма къде другаде да го видите, казва Петров.
Случвало се е хора да му звънят и да искат разрешение за снимки – собствеността е частна и така е редно. А на него му е приятно нивите да се използват като декор за снимки, защото трудът му носи радост и на други.
Петров обаче категорично отказва заплащане от хората, въпреки че е чел колко струва подобна услуга. "Не го одобрявам. Моите полета така или иначе са там. Беше хит да се снимаш и със слънчогледови пити. Тогава трябваше ли земеделците да вземат пари от хората", обяснява фермерът. Той дори не допуска мисълта да се отдели в офис или да наблюдава работата отстрани.
Защото се ръководи от принципа, че една работа, за да я вършиш, трябва да ти е хубаво, и пояснява, че колкото и време да прекарва на полето, не усеща умора. Когато отива на нивата, се чувства много спокоен. През пролетта, когато отида да култивирам, щъркелите са на един метър от мен, усещането е прекрасно", добавя той.
Според Петров има какво да се желае от държавата спрямо отношението към хората, които встъпват в земеделието. Особено в посока бюрокрация и административни услуги. Когато бил малък, дядо му казвал, че болярите, които се занимават със земеделие, са били най-богатите хора и най-уважаваните.
"В България земеделието е основен поминък откакто съществуваме. Земята е плодородна, трябва да я ценим. Затова държавата трябва да помага и да стимулира. Затова се надявам, че т.нар. административна реформа ще се докара докрай", казва фермерът. И посочва, че всичко може да се свърши през интернет.
И се надява и с услугите стане така, да можем от компютъра вкъщи да се пускат някои документи. Защото време е много ценно за земеделците – ако не култивираш и завали дъжд, губиш още два-три дни.
-5 °
4 °
