Контрол има от отглеждането на животните до щанда на магазина

Внос на животни в България е разрешен само от страни, в които през последните две години не е регистриран шап. Освен това за последните 12 месеца не трябва да е извършвана ваксинация срещу болестта. Тези разпоредби са разписани в наредбата за вноса на говеда, овце, кози и свине. В този период не трябва да са ваксинирани животни и срещу чума, син език, шарка по овцете и козите, хеморагична болест.

Карентният срок, който трябва да бъде спазен преди заколването на животното или използването на яйца или мляко от него, е р азличен и се определя от вида на антибиотиците. От няколко дни до месец става почти пълно изчистване на организма на животните. Този период е гаранцията, че между последното прилагане на ветеринарномедицински продукт и използването на животните няма субстанции, които да надвишават максимално допустимите норми за безопасност при консумация.

Преди дни се появи спекулативна информация, че българите консумират месо с антибиотици. Повод стана доклад на Европейската агенция по лекарствата. В него обаче се посочват данни от търговците на едро какви количества антибиотици в България в продажба. Част от тях отиват за реекспорт, други са за домашните любимци, трети се използват от животновъдите. Последните обаче няма как да стигнат до хората в опасни количества, ако месото е закупено от легален търговец.

Дали потребителят ще консумира безопасни продукти, зависи от агенцията по храните.

“За целта БАБХ осъществява лабораторно диагностична и контролна дейност свързана с идентификацията, здравеопазването и хуманното отношение към животните, използваните ветеринарномедицински продукти (ВМП), безопасността на суровините, храните и фуражите”, обясниха от контролния орган пред “24 часа”. Агенцията следи всички етапи на отглеждане на животните, както и производството, преработката и дистрибуцията на храни на базата на извършената оценка на риска.

Експертите проверяват и дали е проявено хуманно отношение при отглеждане и транспортирането на животните, контролират използваните фуражи и ветеринарномедицински продукти.

Системни са проверките в предприятията за добив и преработка на месо. Те са планирани или внезапни, могат да бъдат тематични, по сигнали и жалби.

В кланиците БАБХ проверява документите, които придружават животните. В тях е описан произходът им, здравословното им състояние, прилагани ветеринарномедицински продукти с карентните им срокове и спазване на изискванията по време на транспорт. Един от придружаващите документи е ветеринарномедицинското свидетелство, което се издава от ветеринарен лекар след извършване на преглед на животните.

Преди да бъдат заклани, официален ветеринар, служител на агенцията, преглежда животните и ги допуска до кланиците, само ако са здрави. Контролът продължава и след това - хуманно ли е отношението по време на клане, спазени ли са условията за хигиенам, съхранява ли се правилно месото.

Следи се и дали бизнес операторът прилага достатъчно ефективен самоконтрол чрез записи и лабораторни изследвания. Месопреработвателите също се проверяват на всички етапи - последният е дали са спазили изискванията за информация върху етикетите, допълват от БАБХ.

Преди седмици от там съобщиха, че засилват контрола върху вноса на свинско месо от Румъния заради откритото огнище на африканска чума там. Мярката е превантивна, за да не се стигне до разпространение на болестта у нас. Бе наложена и забрана пътниците да внасят свинско у нас, закупено от северната ни съседка.

Превантивни проверки се проведоха и в свинекомплексите от региона с над 100 000 животни.

Заради огнищата на птичи грип пък от Русия забраниха вноса на птици от България.