Изплащане на дивидент от дружество с ограничена отговорност – въпроси от практиката

Светла Маринова, Директор „Данъци и Право“

Бейкър Тили, България*

Според българското законодателство „дивидент“ е „разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното“.

Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено като разход при разпределящото лице, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата. Не е дивидент и разпределянето на печалба от клон на чуждестранно лице към принципала.

Във връзка с изплащане на дивидент от дружество с ограничена отговорност (ООД) в законодателството са налице не много на брой изрични правила. Според Търговския закон съдружниците „имат право на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено“, а общото събрание на съдружниците е компетентният орган с мнозинство повече от една втора от капитала да вземе решение за разпределяне на печалбата и нейното изплащане.

Според Закона за счетоводството, дружества с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия, или са предприятия от обществен интерес, наред с годишния финансов отчет публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата и решението на общото събрание на съдружниците за начина на разпределяне на печалбата.

В практиката при изплащане на дивиденти от ООД понякога се прилагат някои от правилата, изрично разписани за акционерни дружества относно разпределяне и изплащане на дивиденти, но това е по преценка на общото събрание на съдружниците.
Какви са предпоставките дружество с ограничена отговорност да изплати дивиденти?

Да е изтекла отчетната година, която по българското законодателство е календарната година.
Да е налице разпределяема печалба след края на отчетната година, т.е. печалба след облагане с корпоративен данък.
Общото събрание на съдружниците да е взело решение за разпределяне на печалбата. В случаите на еднолично ООД решението се взема от едноличния собственик на капитала.

Допустмо ли е българско ООД да изплати предварителен или авансов дивидент, т.е. да изплати дивидент преди края на годината?
Такъв въпрос поставят понякога чуждестранни съдружници от юрисдикции, където подобни плащания са законово допустими. Българският закон не дава изричен отговор на този въпрос. Въпреки това, по тълкувателен път може да се направи извода, че за да има плащането характер на „дивидент“ то следва да е направено след края на отчетната година и при наличието на останалите предпоставки, споменати по-горе.
Ако ООД изплати „авансов дивидент“ в рамките на годината, това плащане ще бъде преквалифицирано в заем от дружеството към съдружника. За срока от плащането до датата, на която всички предпоставки за плащане на дивидент са налице, българските приходни органи биха могли да претендират лихвен приход за дружеството за данъчни цели.

Дивидент и загуби

Допустимо ли е ООД да разпредели дивидент след като отчетна година е приключила на загуба, но в предходна година е реализирана печалба, която не е била разпределена?
В действащото законодателство загубата от изминалата година сама по себе си не е пречка за разпределяне и изплащане на печалби от предходни години. За акционерно дружество значителна реализирана загуба би могла да намали „чистата стойност на имуществото“ под прага, регламентиран в Търговския закон като изрично условие за изплащане на дивиденти. За дружества с ограничена отговорност, обаче, Търговският закон не е поставил подобно ограничение.

Нужно ли решението за разпределяне на печалбата, да се вземе след определено събитие като например, годишният корпоративен данък да е платен или независимият одит (когато е задължителен или е назначен по избор на съдружниците), да е приключил или годишния финансов отчет да е представен в Търговския регистър?
Никакви подобни изисквания не се съдържат в българското законодателство. Например, ако годишният финансов отчет на ООД е готов, няма пречка още в първите дни след изтичане на печелившата година годината общото събрание на съдружниците да го приеме и да вземе решение за разпределяне на печалбата и изплащане на дивидент.

Срокове за изплащане

В какъв срок следва да бъде изплатен дивидентът след взето решение за разпределяне на печалбата?

По отношение на дружества с ограничена отговорност законодателството не предвижда конкретен срок за изплащане на дивидента. Конкретен срок за изплащане може да бъде предвиден в решението на общото събрание на съдружниците за разпределяне на печалбата.

След като не е предвиден законов срок и ако такъв не е предвиден в решението за разпределяне на печалбата, то съдружникът в качеството му на кредитор може да иска от дружеството изпълнение веднага, т.е. неговото вземане е станало изискуемо на датата на решението и от тази дата започва да тече 5-годишна погасителна давност.
Ако отправи покана за плащане, съдружникът може да претендира лихва за забава от дружеството до датата на ефективното изплащане на дивидента.

Възможно ли е разпределяне на дивидент, ако дружеството не разполага със свободни средства по банкова сметка или в брой?

Няма пречка дивидент да бъде изплатен от дружеството към съдружниците и в натура под формата на стоки или активи. След правомерно взето решение от общото събрание на съдружниците за изплащане на дивидент в натура, никой от съдружниците не може да претендира получаване на дивидента в пари.

Такова изплащане обаче е свързано с данъчни особености. За целите на корпоративното облагане изрично е предвидено, че при прехвърлянето на актив като дивидент се смята, че дружеството е реализирало актива по пазарни цени. За случаите когато съдружници, получаващи дивиденти, са физически лица, също изрично е предвидено че получените непарични доходи се остойностяват към датата на придобиването им по пазарна цена.

В Закона за ДДС липсва изричен текст и затова съществуват и различни мнения за ДДС третирането на дивидент, разпределен в натура. Националната агенция за приходите в свои разяснения застъпва позицията, че е налице доставка от дружеството към съдружника, т.е. между свързани лица, поради което дружеството следва да начисли ДДС върху пазарната цена на стоките, разпределени като дивидент. Според друго мнение, разпределянето на дивидент не представлява икономическа дейност, поради което инцидентно прехвърляне на стоки като дивидент не представлява доставка по смисъла на Закона за ДДС. Ако се възприеме това третиране за дружеството, възниква задължение за корекция на данъчен кредит, когато такъв е ползван при придобиване на съответните стоки.

Облагане на дивидента

Дивиденът подлежи на облагане с 5% данък при източника, когато е разпределен от българско дружество в полза на съдружници, които са:
физически лица – български или чуждестранни;
местни юридически лица, които не са търговци, включително и общини; и
чуждестранни юридически лица, с изключение на тези, които са местни лица за данъчни цели на държави - членки на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейско иконочическо пространство. (Изключението не се прилага при скрито разпределение на печалба.)

Когато съдружници са чуждестранни физически или юридически лица, е добре да се провери дали към техния български дивидент е приложимо освобождаване от данък при източника съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.
Задължения по администриране и внасяне на данъка при източника възникват за дружеството, считано от датата на решението за разпределяне на печалбата, дори ако дивидентът не е ефективно платен. Дружеството е задълженото лице за удържане и внасяне на данъка върху дивидента и рискува да понесе лихви за забава, ако данъкът не бъде внесен в законовия срок.

Светла Маринова e директор „Данъци и Право“ в
„Бейкър Тили, България“. Има магистърска степен по право от СУ и диплома по финансов мениджмънт от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители на Обединеното кралство. Била е член на съвместния форум за трансферно ценообразуване към Европейската комисия в периода 2007-2011 г. Има над 20 години професионален опит в областта на данъците.