До година-две трябва да са готови магистралите Белград-София-Бургас и Белград-Солун, надява се премиерът

Борисов, Вучич, Ципрас и Тудосе цитира Гладстоун, че четирите нации трябва да работят заедно

Заедно правим терминал за втечнен газ в Александруполис, газопроводът към Европа ще минава през България

България, Сърбия, Гърция и Румъния ще направят общо предложение на Китай да финансира проекти между четирите държави. Това ще стане на срещата на 16-те източноевропейски държави с Китай, която следващата година ще се проведе в София. Това обяви българският премиер Бойко Борисов след четиристранна среща с министър-председателите на Гърция Алексис Ципрас и на Румъния Михай Тудосе и с президента на Сърбия Александър Вучич. Това бе втората среща на този Балкански формат за тази година. Тя се проведе в Белград, след като първото събиране на четворката бе през октмоврри във Варна.

Официалната част от срещата на Борисов, Ципрас, Тудосе и Вучич в събота бе предшествана от неформална вечеря в Белград в петък. На нея е присъствала и сръбската премиерка Ана Бърнабич. Разговорите в ресторант в сръбската столица са продължили до късно след полунощ.

Четирите държави са поставили като приоритетни три големи проекта, стана ясно след разговорите на Борисов, Вучич, Ципрас и Тудосе в Белград. Те бяха представени от министър-председателя на Гърция.

През следващите месеци ще търсим финансиране за развитие на енергийния и газов пазар и развитие на железопътните връзки, обяви Ципрас.

Първият голям приоритет на четиримата лидери ще е довършването на газопровода ТАП, по който природен газ от Азербайджан трябва да мине през Турция и да стигне до Гърция и Адриатическо море. Част от този проект са и газовите връзки на Гърция с Турция и България, така че азерският газ да може да стига до България, обясни Ципрас.

Вторият голем приоритет е построяването на терминал за доставка на втечнен газ в гръцкото пристанище Александруполис. Отново този проект върви с газовите връзки към България и гръцкият хъб за втечнен газ ще бъде свързна с българския хъб „Балкан“, откъдето горивото ще се разпределя към останалите държави на Балканите и към Централна Европа. Интерес към доставка на втечнен таз за Европа през Александруполис има както от Катар, така и от САЩ.

Третият важен проект за железопътните връзки, посочи Ципрас. Главният проект тук е построяването на коридора Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе, за който тази година премиерите на Гърция и на България подписаха споразумение. Към това споразумение ще се присъедини и Румъния и трасето ще бъде продължено и до Букурещ, обясни Ципрас. Освен това ще се търси финансиране и за модернизирането на железопътните връзки Солун- Белград и София-Белград, посочи министър-председателят на Гърция.

Повече конкретика за финансирането трябва да бъде подготвена за следващата среща на четиримата лидери, която ще се проведе през март следващата година в Букурещ. За май, но този път в Гърция, също бе уговорена среща на четворката. Тя трябва да се състои точно преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която ще бъде през май 2018 г. в София като част от българското председателство на Съвета на ЕС.

До година-две трябва да са напълно готови и магистралните връзки между София и Белград, а по този начин сръбската столица ще е свързана с Бургас и Истанбул. В този срок трябва да е готова и магистрала от Белград до Солун, обяви пък българският премиер Борисов. Сърбия вече завършва своя магистрален участък, който ще свързва българската граница с Ниш и оттам с Белград. България пък наскоро отпусна 160 млн. лв., с които да се направи скоростен пътя от София до Калотина.

Съюзът на четирите държави не е насочен срещу никого, нито срещу Русия, нито срещу Турция, гарантираха и четиримата лидери. Сръбският президент Александър Вучич цитира думи на британския политик от 19-и век Уилям Гладстоун, че само с добри взаимоотношения и развитие на връзките помежду им България, Сърбия, Румъния и Гърция могат да просперират и Балканите да се променят.

Инвестициите и развитието на инфраструктурата ще доведат и до по-големи заплати за хората, обясни българският премиер Бойко Борисов. „Искаме да развиваме Балканите първо чрез инфраструктура, да намалим цените на роуминга и да изградим дигиталната инфраструктура заедно с другата“, обясни министър-председателят. „Алтернативният вариант е да продължим да генерираме войни“, заяви Борисов.

Очакванията на Сърбия са да стигне до средно 3,5 млрд. евро годишен стокооборот с всяка от трите останали държави в четворката благодарение на общите проекти, които ще доведат и да розвитието на бизнеса, каза президентът на Сърбия Александър Вучич.

„Вече не можем да чакаме Великите сили да ни кажат какво да правим. Трябва сами да изградим връзките помежду си“, допълни го пък Ципрас.

„С Алексис си говорихме, че трябва да нормализираме отношенията си както с Турция, така и с Русия. Тук има американски бази, има и руски, има християни, има и мюсюлмани и всичко може да пламне отново от една малка искра. Не искаме Великите сили да решават вместо нас“, заяви още Борисов.

Четиримата лидери коментираха и заявките на турския президент Реджеп Ердоган за промяна в Лозанския договор, който регламентира границите на Турция с Гърция и България.

„И Гърция, и нашето Външно категорично казаха, че връщането към стари договори и спогодби не е от полза за никого. Ако си заговорим тук четиримата за история трябва да си тръгнем на мига, защото няма да можете да ни разтървете“, бе коментарът на Бойко Борисов. „Само ако уважаваме международните спогодби и Лозанския договор ще постигнем просперитет и мирно развитие“, бе пък коментарът на Алексис Ципрас.

По време на четиристранната среща в Белград бе подписан и меморандум между България и Сърбия за сваляне на таксите за роуминг. Това е второто такова споразумение, което подписва българското правителство, първото е с Македония. И този меморандум предвижда мобилните оператори да договорят нови по-ниски тарифи за таксите помежду си при разговори в роуминг, а това да доведе и до по-ниски цени на разговорите и ползването на мобилен интернет. „Вие идвате при нас на море и на ски. 50 000 българи ще празнуват Нова година в Сърбия. И всички ще се радват много повече, когато видят по-ниски сметки за разговорите си“, обясни Борисов.

Сърбия да влезе колкото се може по-бързо в ЕС

Сърбия да стане член на ЕС възможно най-бързо обявиха като приоритет президентът на западната ни съседка Александър Вучич и премиерите на България Бойко Борисов, на Гърция Алексис Ципрас и на Румъния Михай Тудосе.

„Бързо трябва Сърбия да излезе на финалната права от европейския си път“, поиска президентът Вучич.

„Сърбия винаги е била сърцето и неразделна част от Европа“, каза пък Бойко Борисов. И постави като цел в най-скоро време Белград да успее да затвори три от преговорните си глави с ЕС. Дата за присъединяване на Сърбия към съюза не бе спомената на разговорите в Белград. Заявките на Европейската комисия обаче са, че Сърбия и Черна гора са най-близо до членство. Преди седмица в интервю за хърватско списание пък българската министърка на председателството Лиляна Павлова каза, че целта е 2025 г. Сърбия и Черна гора да са членове на съюза.

„Сега е моментът и страните от Западните Балкани трябва бързо да наваксат изоставането си“, каза още Борисов в Белград.

„Сърбия повече не може да е извън Европейския съюз“, заяви и гръцкият министър-председател Алексис Ципрас, според когото е крайно време ЕС да коригира грешките си по отношение на Балканите. „Западният свят е в преходен процес и не трябва да допускаме да има отново етническа изолация, национализъм и разделение“, каза още Ципрас. И гръцкият премиер изрази надежда, че по време на българското председателство може да се направи много за интегрирането на страните от Западните Балкани към ЕС. И поздрави Борисов, че се е нагърбил да организира среща на върха ЕС-Западни Балкани в София през май догодина.

„Имаме едно ясно послание, Сърбия трябва да е член на ЕС“, присъедини се и румънският премиер Михай Тудосе. Според него обаче при изграждането на общите инфраструктурни проекти и засилване на свързаността между държавите, присъединяването към съюза ще се превърне просто в една формалност.

Президентът Вучич обаче уточни, че за разлика от България, Гърция и Румъния, страната му няма да стане член на НАТО, а ще запази неутралитет. Според него сърбите добре помнят, че са били атакувани през 1999 г. и това е довело до загуба на част от територията им. Вучич говореше за отделянето на Косово след операция на НАТО, но нито веднъж не спомена името на бившата сръбска провинция. „Русия е приятелска държава, но Сърбия върви по своя европейски път“, каза още Вучич.

Ципрас: 2018 г. ще е ключова, може да се разберем със Скопие за името

През 2018 г. е много вероятно да бъде постигнато споразумение между Гърция и Македония за името на бившата югославска република. Това обяви в Белград премиерът на Гърция Алексис Ципрас. Той обаче не назова нито името Македония, нито Бивша югославска република Македония, а говореше за Скопие.

„2018 г. е ключова за Гърция, ключова за Сърбия, ключова за целия регион. Тя може да се окаже ключова и по проблема със Скопие. Може би 2018 г. ще донесе полезна развръзка, ако и в Скопие също предприемат стъпки, ако изоставят реториката за единствен наследник на Александър Велики“, заяви Ципрас.

От наачалото на управлението му през август македонският премиер Зоран Заев изостави политиката на изолация и налагане на античния образ на Македония. Той първо подписа договорът за приятелство с България, след това обяви и че е готов на разговори с Гърция за името. Южната ни съседка не приема засега конституционното име Република Македония, твърди и че не бива в името на бившата югославска република да фигурира Македония. Именно заради спора за името Гърция наложи вето върху присъединяването на Македония към НАТО, а този спор пречи и на започването на преговори за присъединяване на Скопие към ЕС.

„Сигурен съм, че с Ципрас ще намерим възможности да решим и въпроса на Скопие“, коментира и българският премиер Бойко Борисов в Белград.