Работодатели и синдикати очаквано не постигнаха консенсус по отношение на новия размер на минималната заплата от догодина. Това стана ясно по време на последния за годината Национален съвет за тристранно сътрудничество, предаде Фокус.

След края на заседанието вицепремиерът Валери Симеонов обобщи, че от приетите в плана 6 точки по четири е бил постигнат пълен консенсус, което по думите му е много добър резултат. „Добър край на годината и надявам се добро начало за следващата“, каза Симеонов.

Точките, по които представителите на правителството, синдикатите и работодателите са на едно мнение са: Проектът на решение по предложение на НС за ратифициране на конвенция 131 за определяне на минималната работна заплата; Проектът за постановление за изменение на Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица; Проектът за постановление на МС за изменение и допълнение на наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както и Програмата на Република България за Председателството на съвета на ЕС.

Както се очакваше по Проекта за нов размер на минималната работна заплата не беше постигнато съгласие. Въпреки това министърът на труда и социалната политика Бисер Петков потвърди, че от догодина тя ще бъде 510 лева месечно. Той отбеляза, че според разчетите, когато от 510 лв. се приспаднат данъкът и осигурителните вноски, се получава 397 лв, което вече е по-високо от определения праг на бедност - 327 лева. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви, че от работодателите не подкрепят проекта, тъй като разликата между средната и минималната заплата ще бъде прекалено малка. „Ще се получи съотношение над 51% минимална към средна заплата.

В ЕС това съотношение е 42-43%. По този начин ще се заличи неквалифицирания труд и средноквалифицирания труд и ще се демотивират хората да повишават квалификацията си, защото ще получават едно и също възнаграждение. Това не е добре за икономиката“, обоснова се той. На това президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов отговори: „Хубавото на икономиката е, че не е наука. На база на едни и същи цифрени данни могат да бъдат направени абсолютно противоположни изводи. Очевидно е, че по тема като тази не можем да стигнем до съгласие. На мен ми омръзна вече 23-24 години да слушам едни и същи работи и да говоря едни същи работи по въпроса специално за минимална работна заплата“.

Манолов все пак изрази задоволство, че постигнат успех по отношението на ратификацията на Конвенция 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата. „Нашите над 20-годишни усилия за ратификация конвенцията най-накрая започват да се увенчават с успех. Ние също имаме своите критики и нашите съображения бяха сходни на тези на работодателите, но от обратната страна – поради това, че години наред неолибералните правителства задържаха ръста на минималната работна заплата или я замразяваха. На нас ни се струваше, че тази конвенция ще ни помогне да отлепим, на тях сега им се струва, че прекалено бързо нараства“, обобщи Манолов. По време на тристранния съвет консенсус не бе постигнат и по отношение на спешните мерки за финансиране на просрочени задължения на общинските болници. Тъй като от страна на Министерството на финансите нямаше представители, вицепремиерът Симеонов пое ангажимент да ги запознае със стенограмата и да изиска писменото им становище.