Трите големи централни банки в света имаха заседания тази (миналата - бел. ред.) седмица - и пазарите почти не реагираха. Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ повиши лихвените проценти за трети път тази година и положи основите за по-нататъшно затягане на паричната политика. Европейската централна банка (ЕЦБ) запази политиката си за стимулиране на икономиката, но потвърди плановете да намали купуването на активи от следващия месец. Банк ъв Ингланд направи пауза след повишаването на лихвите през ноември, но даде сигнал, че ще ги вдигне отново догодина. Това пише в редакционна статия на "Файненшъл таймс", предава БТА.

Липсата на реакция на, както изглежда, предстоящото в близко бъдеще затягане на паричната политика, е повод за празнуване. Инвеститорите вече не чакат с трепет всяка дума на централните банкери, тъй като след най-големите спасителни операции от поколения повечето от водещите икономики са в прилично здраве и паричната им политика стана в последно време по-предсказуема.

В САЩ при мандата на президента на УФР Джанет Йелън, която скоро напуска поста, икономиката се върна към пълна заетост, придружена, най-накрая, от повишаване на трудовите възнаграждения. Тя освен това се показа по-умела от своя предшественик при прекратяването на едромащабната програма на американската централна банка за количествено облекчаване, без да предизвика трусове на пазарите.

В ЕС Марио Драги заслужава огромно уважение за това, че преодоля съпротивата срещу радикалните политики, които сега започват да дават плодове: безработицата намалява в цялата еврозона и най-новите данни навеждат на мисълта, че блокът регистрира най-бързия си икономически растеж от седем години. Периферни икономики като Испания, Португалия и дори Гърция се възстановяват. Съседна Исландия - ранна жертва на световната финансова криза от 2008 година - затегна капиталовия контрол и възвръща позициите си на международните пазари.

Перспективите пред Великобритания са по-малко благоприятни, заради несигурността около Брекзита. Глобалното възстановяване обаче поне омекотява удара и Марк Карни, управителят на централната банка, може да твърди, че неговата институция сега играе поддържаща, а не главна роля в драмата.

Централните банкери обаче не могат да почиват на лаврите си. Решенията, които те трябва да вземат догодина, за темповете и мащаба на затягането, ще бъдат бурно оспорвани и ще бъдат усложнени от неравномерните темпове на възстановяването, особено в еврозоната.

Междувременно посоката на паричната политика по всяка вероятност ще стане по-малко предсказуема за инвеститорите, с вълна от нови назначения от УФР и вече започващи спекулации кой може да наследи Драги начело на ЕЦБ през 2019 година.

От една страна има безпокойство, че прекалено ранното прекратяване на стимулирането, в името на "нормализацията", ще задуши икономическия растеж или ще предизвика големи падове на цените на активи и нови дългови проблеми. От друга - тревога е, че един продължителен период на свръхсмекчена политика ще доведе до натрупване на рискове във финансовата система, което пък може да причини следващата криза - и централните банки могат да се окажат без достатъчни инструменти за реагиране, когато тя удари. За хората, които определят паричната политика, прекалено бързото затягане изглежда по-големия риск, предвид упоритата липса на инфлационен натиск. УФР избра да започне цикъл на затягане, с надеждата че подобряването на заетостта и икономическия растеж ще доведе и до по-висока инфлация. Все още няма особени признаци за това. Последните прогнози на ЕЦБ показват, че инфлацията все още ще е под целевото равнище през 2020 година, дори лихвените проценти да останат на исторически минимум.

Това обаче е още по-основателна причина за централните банки да използват инструментите за намаляване на системния риск, които имат на свое разположение, за да ограничат финансовите рискове и да не допуснат прегряване на цените на активи. Джероум Пауел, следващият президент на УФР, и Рандъл Куорлс, новият заместник-председател на управителния съвет на американската централна банка, отговарящ за надзора, не бива да дерегулират прекалено бързо. ЕЦБ има за задача да принуди банките да се справят с лошите кредити, които имат в наследство от кризата: тя трябва да упорства по въпроса.

Централните банки, за които се злословеше много през последните години, сега могат да претендират, че техните неконвенционални политики са се увенчали с успех. Работата им обаче съвсем няма да стане по-лесна.