Докъде стигнаха всички най-важни приоритети на държавата - това разкрива първият по ранг вицепремиер Томислав Дончев в рубриката на КРИСТИНА КРЪСТЕВА "Различното интервю" - ексклузивни разговори само в "24 часа" и на сайта 24chasa.bg

Дончев повдига и завесата над личния си живот - има ли намерение да се ожени и как бори стреса.

Видеото е на Пиер Петров.

Още акценти от интервюто:

С новите молекули претърпяхме политическа щета, но този благ човек - министърът, нямаше да остави нито един пациент без грижа

Догодина влизаме в по-детайлна фаза за газовия хъб “Балкан”

За “Белене” преговаряме с кандидат-инвеститори и от Изток, и от Запад

Да привлечем българските общности от  чужбина да работят у нас

Нямам планове да се женя

- Егото тежи ли, г-н Дончев?

- Тежи.

- Вие като че ли сте опериран от него?

- Само така изглежда.

- Поласкахте ли се, когато преди дни Бойко Борисов определи вас за политика на годината?

- Благодарих му за номинацията.

- Той ви даде своя личен приз. Каза: “Дончев да знае, че усилията му не са незабелязани.”

- Радвам се, че са забелязани, но в този занаят освен усилията трябва да са видими и резултатите. Защото каква полза, ако имаш добри намерения, а не можеш да доставиш резултати на хората? Иначе е хубаво, че усилията ми са забелязани.

- Тези дни и социолозите отчетоха, че сте най-одобряваният член на правителството. Как се става отличник в политиката?

- Опитвам се да играя само себе си. Когато човек живее в политиката, е пред едно голямо увеличително стъкло. Много лесно му се виждат всички недостатъци. По силата на една колективна интуиция винаги хората могат да разберат кой колко е искрен. Даже по-лесно, отколкото може да го разбере човек, като разговаря с вас.

- На улицата, като ви спре някой човек, какво ви казва?

- Спират ме непрекъснато. Много работи ми заръчват. Сега се сещам, че в джобчето на раницата си вчера сложих визитката на човек, който ми се оплака от проблеми по отглеждането на пчелите. Трябва да проверя. Всякакви неща - от желанието да си разменят две-три думи с мен, да ми кажат нещо, да ме посъветват нещо. Много обичат да ме съветват и аз съвети приемам всякакви, особено добри. Случвало се е и да ме изкритикуват нещо и направо някой да се опита да ми се скара, което също е нормално. В интерес на истината досега никой не се е опитал да ме бие. Приемам го като добър знак.

- Докъде може да продължат тези непрестанни ултиматуми на коалиционните партньори от типа на: “Ако до 28-и не се гласува за втори лифт на Банско, излизаме от управлението!”?

- В политиката граници няма и всеки преценява от своите цели, позиции и ангажименти, които е поел пред хората. В административните процедури има ясни граници и срокове. Принципната позиция на правителството е ясна.

- Вие реално нямате разминаване - всеки иска да има втори лифт.

- Точно така.

Когато спорът е

емоционален, единствената

ни сигурна опора е законът.

В тоя смисъл, каквото има да се случва, то трябва да е абсолютно безукорно от гледна точка на закона. Всичко зависи от това дали планът за управление на Пирин ще е годен и ще може да бъде представен на 28-и. (Интервюто е няколко дни преди това - б.а.)

- Грешка ли беше т.нар. мораториум, или временната забрана за финансиране на 4-те нови молекули?

- От каква гледна точка?

- От политическа.

- От политическа беше щета.

- Наистина за много хора не стана ясно защо трябва да се местят част от новите молекули - четири да са към министъра, 28 да останат в касата.

- Политическият разговор е такава призма, която много често изкривява реалния образ. Eдно нещо, говорено политически, понякога няма никаква връзка с това, как то изглежда в действителност. И понеже имаше много укори - че сме безчовечни, сатрапи и т.н., като участник в част от разговорите мога да кажа, че никой, най-малкото министър Ананиев, не е имал намерение да заплаши или да лиши от шансове някой пациент, напротив. Целта беше да се редуцират съществуващи злоупотреби, включително с предписване на лекарствени средства.

- Хората си казват: “Какво са 25 милиона на фона на целия бюджет?” Така или иначе вие го увеличавате.

- Аз се отнасям абсолютно отговорно не към 25, а и към всеки лев публично финансиране. Но не става дума за 25 милиона, а за механизъм за ограничаване на съществуващи или на евентуални бъдещи злоупотреби в здравния сектор, каквито безспорно има. Може би не беше обяснено по най-правилния начин. Абсолютна грешка е, че на една такава процедура или промяна ѝ се лепна терминът “мораториум”. Едва ли има по-неподходяща дума.

- Те реално щяха да се изписват и да се заплащат, но минавайки през министерството и при доказана нужда.

- Амбициите бяха да има по-добър контрол, не някой да бъде лишен от здраве. Как си представяте експерти да отидат при такъв благ, чувствителен човек като министър Ананиев с думите: “Г-н министър, на една категория пациенти да не им даваме повече лекарства!”, и той да каже: “Добре, момчета, не им давайте повече лекарства.” Как си представяте подобен разговор или той да инициира нещо подобно?

- Не съм си го представяла, но очевидно хората не разбраха защо се наложи това движение.

- Погледнете числата. Всяка година, и то не последните 1, 2, 3, а последните 10 г., средствата за здравеопазване се увеличават. В същото време нивото на удовлетвореност на пациентите не се повишава. Което означава, че има проблем. Да, факт е, че задоволяването на една потребност ражда нова. Но в същото време това е типичен индикатор за нереформирана система -

когато потъват все повече

и повече пари, остават

незадоволени нужди.

Проблемът не е само с лекарствата. Проблемът е с апаратурата, болниците, преди това трябва да говорим за лекарите, за медицинските сестри, за доболничната помощ, да върнем разговора на ниво “А, Б” - профилактиката. Често обичаме да говорим как българинът е болен, дори го сравняваме с другите народи. Това, разбира се, вероятно се дължи на дефекти в здравеопазването - никой не твърди обратното, но наред с това се дължи и на начина, по който живеем - хранене, пиене, пушене, спорт.

- Вие специално нямате тези проблеми. Спортувате активно. Не пушите и не пиете, ходите по планините.

- Пуша. Само че малко. Напоследък - съвсем малко. Пропуших на 27.

- Не съм ви виждала.

- Това не е умение, което демонстрирам с гордост.

- Ходите ли още в залата за бойни изкуства?

- Не обичам да се хваля с неща, в които не съм виртуозно добър. Ходя да поддържам форма - групата е страхотна, а и се опитам да си проветрявам главата.

- Премиерът Борисов е казвал за вас, че сте моторът на изпълнителната власт. Вие отговаряте негласно за всички ресори, първи след вицетата. Успявате ли да обхванете всичко - и като секторни политики, и като коалиционни взаимоотношения?

- Ако искате откровен отговор - не. Няма как. А и политиката в определена степен е изкуство на мащабите - от една страна, за да бъдеш добър, трябва да познаваш детайлите. Но ако не се научиш да чертаеш с широкия пергел, не можеш да погледнеш нещата стратегически и да вземеш доброто решение. После, представете си какво усилие е да следиш абсолютно всеки сектор в детайли. При такава ситуация въпросът не е в психическата умора, а че не остава пространство за по-общ, стратегически анализ. Та опитвам - невинаги ми се удава.

- Ще се случи ли АЕЦ “Белене”?

- Изключително сложен и скъп проект, който не зависи от спонтанно хрумване или бригадирския ентусиазъм: “Дайте да строим, да го имаме.”

- Има ли инвеститорски интерес?

- Има. Не една или две компании са проявявали интерес, водят се преговори с няколко. Въпросът е дали ще се намери адекватен икономически сценарий, който да мотивира не толкова нас, а инвеститора. Когато говорим за ядрено съоръжение, ключовото е не скринингът на пазара на ток в момента, а какъв ще е пазарът на електроенергия след 20 - 30 г. И тези анализи хич не са лесни. Неведнъж сме казвали, че разчитаме това да е пазарен проект, т.е. в огромната си част базиран на частни инвестиции. Само че това е ядрено съоръжение - няма как да се случи без участието на държавата. Най-малкото всички функции - да регулира, да гарантира здравето на гражданите, да преодолее всички опасения и рискове, свързани с опазването на околната среда, пак са на държавата.

- Когато дойде президентът Путин догодина, след като бъде преизбран, въпросът ще бъде повдигнат, нали? Въпреки че проектът не ни обвързва геополитически с Москва, се очаква интересът да е повече от изток.

- Има интерес от различни инвеститори. По̀ от изток, още по̀ от изток, по̀ от запад. Не е редно да коментирам имена на компании, без да са дали съгласие. Освен заявен интерес текат разговори. Няма как подобен проект да бъде изграден без участието на руската страна. Това е ядрено оборудване. Но не мисля, че би имало някакъв проблем. Досега отношенията ни с производителя са добри.

- “Хемус” - до края на мандата, твърдо? Вие ще си изкарате ли всъщност мандата?

- Такъв е планът. “Хемус” е безспорен приоритет. Да, разбира се, по силата на ангажиментите ни към ЕК ние трябва да довършим “Струма”, в най-трудния участък и най-скъпия. Но предимно с национални пари трябва да довършим “Хемус”, и не само нея. Няма как Северът да има същите шансове като Юга без двете преки - коридор 4 и коридор 9.

- Ще въведете ли данъчни облекчения, за да привлечете хора - и да живеят, и да инвестират в Северозапада?

- Данъчни облекчения в страна с най-ниските данъци в ЕС е спорна тема. В Северозапада проблемите са комплексни - и лоша транспортна свързаност, и предизвикателства, свързани с човешките ресурси. От друга страна, той има всички предпоставки да е бързо развиващ се регион - стои на два транспортни коридора, на номер 4 и на река Дунав. Каквито и мерки да се вземат, те трябва да са комплексни - пътни връзки за начало (коридор 4). И за рехабилитация на съществуващата жп линия от София до Видин трябва да се мисли, но тя струва 5 млрд. лева. И това трябва да се комбинира с други мерки. Една от задачите е в този район да имаме грамотни, активни и по-добре работещи администрации. Качеството на човешкия капитал ще е първостепенният фактор за конкурентоспособността на икономиката. Ние се радваме на реиндустриализация на страната - почти 30% от БВП вече е базиран на производство, но ако искаме да сме по-богати, има само един начин -

да еволюираме към

производства с по-висока

добавена стойност.

Което пък няма как да се случи без по-качествени кадри - да задържаме отглежданите тук, да опитаме да върнем напусналите. Защо не и да привлечем от българските етнически общности, които живеят в други държави?

- Какви ползи може да извлечем от европредседателството?

- Най-голямата и най-дългосрочната полза е, че повечето българи ще разберат как работи ЕС. Не гледайте на председателството като на рожден ден, когато имаш право да проявяваш капризи или да получаваш подаръци. Това е дежурство, много тежка задача. Ние трябва да говорим от името на Съвета. Ролята ни е да търсим баланси между държавите членки и институциите на ЕС. Трябва

да се научим да говорим

от името на другите,

което ще е огромна еволюция - и за администрациите, надявам се и за политиците.

- До момента българинът свързва ЕС само с евросредствата, които след 2 г. щели да секнат.

- Кой ви го каза това?

- Разсейте съмненията, ако не е така.

- Това е патологичен консенсус и не зная кой го вкара в оборот - че след 2 г. европейските пари свършват. Просто не е вярно. Първо, парите от този програмен период се харчат до 2023 г., така че няма как да свършат до 2020-а. Второ, започваме преговори за следващ програмен период, и по-малък, по-голям или какъвто и да било друг следващ бюджет ще има, и той в голяма степен ще позволи да инвестираме в ключовите приоритети на България.

- И нищо не се променя?

- О, не, много неща ще се променят. Особено като механизъм на харчене на парите, като изисквания и условия за ползването им. Още преди десетилетия е доказано, че общият пазар прави всички по-богати. Само че на него една по-бедна страна е подложена на конкурентния натиск на по-богатите държави членки. За да преодолее всички ограничения, които има, на нея трябва да ѝ се помага за всички неща, за които си говорихме с вас - да си подобри инфраструктурата, администрациите, да инвестира повече в образованието. А че парите в следващия програмен период ще са обвързани с по-високи изисквания - по това спор няма. Аз ще бъда отговорен по тези съвети и срещи, на които ще се търси съгласие по тежкия дебат за бъдещето на политиката по сближаване.

- Портфейлът на ЕС се свива заради излизането на Великобритания.

- ЕС е в ситуация да има по-малко приходи и повече разходи (за сигурност и охрана на границите, отбрана, иновации). След излизането на Великобритания имаме няколко варианта - или бюджетът се намалява, което не е хубаво, или се увеличават вноските на държавите, или нещо средно между двете. Тук ролята ни на модератор е ключова - дали ще успеем да свием разликите между различните групи и държави членки.

- Последно, ще отваряте ли конституцията за приватизацията? Очевидно от БСП няма да ви подкрепят.

- Ако е парламентарно възможно, ще се случи. Това е политическо послание и за мен смисълът е следният - дори един човек, да не говорим за общество или държава, трудно може да се развива, ако не си реши старите проблеми. Имаме случаи на добра приватизация, имаме и случаи, където активът първо е продаден на непазарна цена, и второ, е отишъл в ръцете на някого, който няма потенциал да го управлява и след това го е продал за скрап.

- Ние в “24 часа” правим съпоставка на конкретните случаи добра и лоша приватизация.

- Проблемът е друг. Той е и призрак. Тази травма трябва да бъде решена - кой е виновен, кой не е, всички ли са невинни, което не се прави от НС или кабинета, а от правоохранителните органи. Според мен, решавайки даден политически или икономически проблем, по-лесно ще вървим напред. Не е опит за подмяна на политическия ред с вкарването на стари теми, не е лов на вещици. Единственото, което трябва да се направи, е НС да отвори законодателна възможност.

- В кабинета ви е пълно с карти, включително на газовите трасета.

- България е ключов фактор в транзита на газ. По-интересно е как ще изглежда тази карта след 10-15 г. Трябва да съхраним ролята си на транзитьор и да развием тази на търговец на газ, защото това освен печалба означава и енергийна сигурност, и стратегическа роля. Трябва да сме незаобиколим фактор не само в сферата на газа, но и политически, и икономически.

- Хъб “Балкан” кога ще се случи?

- Това е мащабен проект, който няма как да се реализира за 1-2 г. В момента текат предпроектните проучвания. За да вървим напред, ни трябва окончателен сценарий как точно се случват нещата, и то не като инфраструктурна, а като икономическа логика. Трябва да се отчита и политическата неяснота кое трасе откъде ще мине. Изкуството тук е да се комбинират различни източници на газ. Трябва да използваме всички възможности и рискове на кръстопътното си положение. Най-важното е България да се превърне в платформа, върху която да има конкуренция между всички участници. Иначе това, което трябва да се случи съвсем скоро, е интерконекторът с Гърция с капацитет от 5 млрд. куб. м. Той отваря възможности за доставки през трансанадолския газопровод.

- Ще намерите ли време да се ожените? Имате такова поръчение от Борисов още от първия ви мандат.

- Нямам такива планове. Или, ако трябва да се пошегувам, още съм млад. Не се знае какви перспективи ще излязат след това.

- Явно сте попаднал на добра жена, която не ви притиска.

- Няма за какво...