Защо съсипваме всяко добро и перспективно за страната начинание
Любител скиор съм. От цял живот и за цял живот.
Карал съм по всички писти на България. Като се започне от Скакавица, където през 1968 г. получих и тапия за инструктор по ски, та се свърши с “Тодорка” на Банско – едно от най-щурите трасета в Европа.
Аз поех по друг път в живота и си останах прост скиор любител, макар и завинаги влюбен в планината и снега. И съм мръзнал с часове на опашките на оскъдицата от лифтове и влекове. Обаче съм мръзнал съзнателно, не насила. Само дето съм проклинал онези, които не са изградили още съоръжения...
А знаете ли
колко хиляди млади
момчета и момичета
с нетърпение чакат
зимния сезон?
Ми това е поминъкът им на ски инструктори, администратори, сервитьори! За три-четири месеца те заработват толкова, че просто забравят за терминал 2. И така - до следващия сезон.
А иначе не че в сравнение с “Тодорка” една “Снежанка” в Пампорово например е кой знае колко по-блага. Или пък “Маркуджик – 3” (или “Ястребец – 2”) на Боровец. Пък дори и “Стената” на Витоша, особено в някои нейни участъци. Че даже и Мальовица. Но “Тодорка” си е тя.
Казвам всичко това по три причини. Първо, защото веднъж с покойния Андрей Луканов се добрахме до “Тодорка”. Казвам “добрахме се”, защото още го нямаше лифта от Банско до горе.
Та той тогава ми рече нещо много просто – “Виждаш ли тоя клек? Под всяко коренче са заровени поне по 1000 долара. Брой коренчетата!” Ми не бяха малко.
“Добре бе, Карлович, ами природата?”, запитах наивно аз. “Ми много просто –
изкореняваш пет клека,
засаждаш около
пистата 10 борчета
И на далавера сте хем ти, хем природата, хем банскалии”. Логично, нали?
Втората причина е свързана с нещо май много, ама много българско – умението ни да съсипваме всяко добро (и перспективно за страната ни) начинание.
Навремето цяла Европа трепереше от възможностите ни в три магистрални направления – селското стопанство, военната ни продукция и потенциалните ни възможности в туризма – летен и зимен.
Е, не и без европейска помощ (и тази на платените им нашенски кириакстефчовци) в кратки срокове успяхме да съсипем и земеделието си, и военнопромишления си комплекс. От години с добра скорост не спираме да се справяме и с прелестите на нашето Черноморие главно чрез бетонирането му. (Впрочем така постъпиха преди години и испанците и сега си скубят косите.)
Та от тази гледна точка комай (засега)
ни остава само
зимният
туризъм
И ето ти тук нова типично българска изява (че и направо беда).
Някой, видите ли, искал “да прави пари”. Да, бе! Иди ти ми проектирай пистата, после ми я поизравни, после ми махни малко и камъните, после ми иззидай стълбовете за трасето, после дай и няколко десетки милиона за самия модерен (и луксозен) лифт за долна, междинна и горна станции...
Ама ще си спомниш ли по-подир, че десетилетия ще се прехранваш от тези пари? И че превъзходният “бански старец” и банската капама, които произвеждат обикновените хорица, ще се харчат много повече сред чуждите туристи, отколкото сред нашия пообеднял народец?
Казвам всичко това и с немалка доза яд. Направих справка в “Гугъл” за десетте най-добри скикурорта в Европа - Банско е в двайсетицата, ама защо ли? Ами ето защо.
Във Вал Торенс, Франция,
работят
172 лифта
и влекове
В Алп д`Юез са “само” 87. В Кицбюел, Австрия – 359.
В Зьолден, пак в Австрия, капацитетът на лифтовете и влековете е 68 000 души на час! А в Капрун – 84 000! На час, ако някой не е разбрал.
Бе тия френски и австрийски “зелени” са много назад, бе! Направо ретрогради. Щото у нас групичка еколози спъват построяването на втори лифт вече повече от 10 години. Казват, че не е по принцип, а за да усвоят едни швейцарски франкове.
Защото, ако са наистина еконормали, а не дебили, къде са, докато ромите
изсякоха
половин
България?
Или те тогава броят тарантулите, дето ги няма, но стане ли дума за втория лифт, са първи.
Лошото е, че правителството им се връзва. И непрестанно се гъне пред наглите им претенции.
Ами те май приличат на онази анонимна украинска фирма, дето сега оспорва конкурса за ремонт на МиГ-овете. Нито е производител, нито има лиценз за подобна дейност, ама си подава жалбата и нашите тутакси я уважават.
Забележете обаче какво щедро ефирно време получава всеки вопъл на “еколозите”. И как министри се втурват да обясняват колко всъщност е сложна процедурата за втория лифт.
И колко много дълго още ще се точи.
Ми ще се точи, докато в услуга на чужди сили досъсипем и зимния си туризъм. И на младите наистина да им остане само перспективата за терминал 2...