Очаквам ръстът на икономиката на страната да продължи своя тренд и да нарасне до над 4% през тази година

Приоритет ни е и финансирането на проекти в космическата индустрия. В БАН има хиляди

Чакаме производители на дронове и безпилотни самолети, казва министърът на икономиката 

- Господин Караниколов, каква беше 2017 г. за икономиката?

- Българската икономика бележи положителна тенденция на развитие през 2017 г. Показателите са сравними с тези отпреди кризата - 2007-2008 г.

България е в топ 5

по икономически

растеж и по ръст

на износа в ЕС,

като износът се увеличава не само към страните от ЕС, но и към трети страни, а стоките, които изнасяме, са с по-висока добавена стойност.

Все пак предизвикателствата не са малко - дигитализацията на икономиката, работната сила, разработването на нови пазари извън ЕС. Ще продължим с намаляване на административните тежести. На 15 януари всяко министерство трябва да представи анализ какво е направило за последните 6 месеца.

- И какво очаквате?

- Преди месец беше отчетено, че вече са променени около 70 закона, работи се върху промяната на около 100 наредби и нормативни актове. Ние съсредоточихме вниманието си към ОП “Иновации и конкурентоспособност”, където ще стартират две процедури, кандидатстването е само с два документа - заявление за участие и декларация, че фирмата не е в несъстоятелност и ликвидация.

- Кои са те?

- Това са две ваучерни схеми. Едната има за цел да се улесни достъпът на малките и средните предприятия до цифрови технологии. Общият бюджет ще бъде 10 млн. лв., а ваучерите да са на стойност от 20 000 до 50 000 лв. По другата малки и средни компании ще могат да се възползват от общо близо 4 млн. лв., за да излязат на фондовата борса.

- Кога се отварят тези процедури?

- Надявам се в началото на февруари да бъдат обявени. През 2018 г.

по оперативната

програма сме

предвидили процедури

за 500 млн. лв.

Ще стартира за първи път и процедура “Насърчаване на предприемачеството” с бюджет 67,3 млн. лв. и насочена към стартиращи предприятия. Към момента се предвижда грантовете да бъдат на стойност между 50 000 и 200 000 лв.

Други мерки, които предвиждаме към микро-, малки, средни предприятия и стартиращи фирми е финансиране през Българската банка за развитие. Досега финансирането беше директно, сега поставяме акцент върху индиректното финансиране - т.нар. он-лендинг програми. ББР ще работи основно с търговски банки и ще ги подпомага чрез осигуряване на гаранции и финансов ресурс, така че банковият сектор да кредитира малкия бизнес с по-добри лихвени условия. Акцент ще бъде и вече заявената он-лендинг програма по линия на плана “Юнкер” и по която ББР вече избра 10 банки за отпускането на тези средства на малки и средни предприятия при облекчени условия.

- Колко пари ще отидат - дали безвъзмездно, дали с кредитиране, в индустрията?

- 500 млн. лв. са по “Иновации и конкурентоспособност”, по плана “Юнкер” чрез ББР са около 300 млн. лв. за кредитиране, така че

към 800 млн. лв.

ще влязат в бизнеса

Остава доста работа в сферата на дигитализацията, “Индустрия 4.0”, работната сила, административните тежести. Имаме напредък с намаляването на бюрократичните пречки и осигуряването на работна ръка. Промените в Закона за МВР и Закона за миграцията дават възможност за облекчени процедури за работни визи.

- Има ли ефект?

- И към настоящия момент в зимните ни курорти работят украинци, молдовци, т.е. има ефект. Преди месец и половина правителството одобри междуправителствените споразумения с Украйна, Молдова, Армения и с други страни. За нас е важно цели семейства да идват за определен период да работят в България.

- Синдикатите какво казват по въпроса?

- В момента бизнесът се задъхва. Всеки инвеститор, който идва в България, задава въпрос - има ли подготвена работна сила. На последния Национален икономически съвет поставих пред представителите на бизнеса (това беше съгласувано и с вицепремиера Валери Симеонов, и с председателя на икономическата комисия в парламента Петър Кънев) да ни дадат идеи за насърчителни мерки не само за привличане на инвестиции, а и какво искат от държавата като стимули, за да разширяват дейността си. Давам пример - унгарците плащат предприятието да си обучи всеки един новоназначен. Помолихме инвеститорите да дадат предложения, за да ги анализираме в правителството и в парламента и да видим какви мерки трябват, защото

борбата за инвеститорите

е в цяла Европа

- А ние как се справяме с привличането на инвестиции? Всяка година отчитаме намаление.

- Нека да видим окончателните резултати за 2017 г. От юни започнахме активни действия за привличане на инвестиции. За 2017 г. сме сертифицирали 31 проекта за над 300 млн. лв. и 6000 работни места. Проектите в процес на сертифициране са за още 400 млн. лв. и се очаква да разкрият над 2000 нови работни места. В сряда кабинетът одобри и меморандум за създаване на работна група между правителството и “Биовет” за инвестиция за над 290 млн. лв.

Има заявен инвеститорски интерес за нов завод за автомобилни части в близост до Плевен. За разлика от последните две години, когато вложенията бяха в логистични центрове, повечето от сертификатите през 2017 г. са във високотехнологичния сектор и за производство. Освен като привлекателна инвестиционна дестинация за производство на автомобилни части България вече се очертава и като привлекателна в самолетостроенето. Вече има двама инвеститори в производство на части за самолети. Тази година активно ще работим за разговори с потенциални инвеститори и за производство на електромобили.

- Най-после може би у нас ще се произвежда цял автомобил ли?

- Това е задача, която си поставя Министерството на икономиката.

- Кой ще дойде?

- Ще имаме разговори с европейски инвеститор и с двама инвеститори извън ЕС. Първите срещи ще бъдат още този месец.

с три фирми

за завод за

електромобили

Другото ни намерение е да привлечем производители на дронове и безпилотни самолети. Можем да предложим да се започне производство в базите на “Авионамс” или при летища, които не се ползват.

- Предлагано ли е на инвеститори?

- Предлагано е при идването на американската мисия преди месец и половина, те имат интерес, както и на инвеститори от Израел. Очаквам съвсем скоро разговорите в тази насока да продължат.

- Къде ще насочите производителите на електромобили?

- Най-вероятно ще е индустриална зона. Освен съществуващите знаете, че говорим за нови зони - в Горна Оряховица, Търговище, в Ловеч има подходящи терени, около София.

- Защо изведнъж започнаха да се обявяват зона след зона?

- Разширяваме и създаваме нови

зони в цялата страна, което ще привлече повече инвеститори и

ще помогне за

преодоляването на

регионалните дисбаланси

Благодаря на кметовете, на областните управители. Те казват: Имаме подходящи терени. Това обаче не значи зона. Първо трябва да има ПУП, да ги предложим на инвеститорите и ако има сериозен интерес, да влагаме пари в инфраструктурата им. Като видим терените, започваме да правим маркетинг. В момента има сериозен интерес към зоните в България.

- Щеше да има квалификационна карта на България?

- Подготвяме я, включително и мобилно приложение за инвеститорите. Разработва се по области - каква е заетостта, какъв бизнес има, каква е работната сила. Синхронизираме информацията с базата данни на образованието - какви средни и висши учебни заведения има, с тези на МТСП. Разработваме и виртуален офис на Българската агенция за инвестиции. Той е място, в което инвеститорът може да влезе онлайн и да се запознае със законодателство, индустриални зони, приоритети.

- Какви още приоритети имате във високите технологии?

- Друг приоритет ни е финансирането на проекти в космическата индустрия. Другата седмица започваме срещи с БАН да видим какви разработки имат.

- Искате да ги материализирате ли?

- Каквото може. Сега ще водя един от съветите по европредседателството, в него има програма “Космос”, страните около нас сериозно се възползват от нея, а в БАН има страхотни разработки.

- И как ги използваме?

- В сряда и премиерът го каза - всеки министър да работи с БАН. Аз знам, че Европейската космическа асоциация разполага с 10 млрд. евро и ако харесат някой проект, ще го финансират. В БАН има хиляди разработки, не знам колко от тях са видели бял свят. В крайна сметка няма лошо да се направи индустриална площадка за иновации в Космоса, това е бъдещето. Тук е мястото на държавата и на Министерството на икономиката - да ги представим тези проекти на бизнеса, те да ги припознаят и да ги развият.

- Появява се нова ниша, така ли?

- Тя не е нова, трябва да я възродим. Та освен всичко друго приоритетите ни са електромобили, дронове, безпилотни самолети и Космоса.

- България ще бъде домакин на формата 16+1, който е връзката на Китай с Централна и Източна Европа. Какво ще предложите?

- Шансът София да бъде домакин на формата 16+1 е изключително голям. Разговарял съм бизнесът да представи реални проекти, които да покажем на този форум. Държавата е готова, тя си има инфраструктурните проекти, които е представила на Китай.

- По време на европредседателството ще председателствате икономическите формати. Каква ще е ролята ви?

- Да, ще председателствам Съвета по външни отношения – търговия, и Съвета по конкурентоспособност - вътрешен пазар, промишленост и космическо пространство. По време на председателството ще имаме редкия шанс да представляваме региона и е възможност за родните предприятия да участват активно в конференции, неформални съвети и различни събития, за да се представят пред европейските партньори в най-добра светлина.

- Какви са прогнозите за развитието на икономиката през 2018 г.?

- Очакванията ни за ръста на икономиката на страната са да продължи своя тренд и да нарасне до над 4% през тази година. Бизнес климатът в страната също е благоприятен.

- За да се отрази на хората, ръстът на икономиката трябва да е 5-6%, казват експерти.

- Нека да сме балансирани. В началото на 2017-а спомняхте ли си какво се говореше - 3% ръст, но ще работим да е повече. За тази година казваме -

прогнозата е за 4%, но

ще работим да е повече

- Тоест да е 5%.

- Българската икономика зависи и от външните фактори и конюнктурно няма как да не се влияе от външноикономическите трендове. Ниските данъци, евтината работна ръка, индустриалните зони - положителни неща са и привличат инвеститори. Имаме намерение да развием летището в Стара Загора като карго аеропорт.

- То е на вашето министерство и е затворено от години. Ще го възстановявате ли?

- Имаме идея да удължим пистата, като вече сме разговаряли с Министерството на транспорта, с РВД. Така че с финансиране от ББР можем да реализираме този проект. Има първоначален инвеститорски интерес. Целта ни е да възложим изготвянето и изработването му. Вече ни бяха предоставени 1000 дка от военните и те са апортирани в Българската консолидационна компания. Така че можем да започнем работа по възстановяването на това летище и да го предоставим за експлоатация. Както вече споменах, има заявен първоначален интерес, след като стартираме работата, се надявам да се появят и други кандидати. Нека има състезателност. Идеята ми е при него да се направи цех за утилизация на стари самолети, като не виждам нищо лошо това да е държавно предприятие поне в началото.

- Ше разчитате на Българската банка за развитие ли?

- Да, затова предвидихме тя да финансира и инфраструктурни проекти от национално значение. Можем да ипотекираме земи пред банката, а вложенията ще се връщат, като дойдат инвеститорите.

CV

-  Роден на 3 юни 1980 г. в София

- Магистър по право от УНСС с допълнителна квалификация в областта “Финансов мениджмънт”

- От 2004 до 2010 г. е юрисконсулт в дирекция “Правно и нормативно обслужване” в Столична община

- От 12.01.2010 до 27.05.2010 г. е шеф на административна дирекция в Областна администрация - София

- От 2010 до 2017 г. е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол

- Министър на икономиката от 4 май 2017 г.

- Владее английски език

- Семеен, с две деца