Избираме с конкурс името на плавателния съд, чието изграждане е сред приоритетните проекти на Дунавската стратегия
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков разгледа строителството на български кораб за маркиране на плавателния път в долното течение на река Дунав, съобщиха от пресцентъра на регионалното министерство. Той е на стойност 5,150 млн. лв., изгражда се във Варна и е част от мащабния проект „FAIRway Danube. Подкрепен е от Стратегията на ЕС за Дунавския регион, чийто ротационен председател тази година е България. Заедно с министър Нанков на инспекцията беше изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията инж. Павлин Цонев. Той съобщи, че корабът ще бъде готов през август 2018 г., а името му ще бъде избрано с конкурс.
„FAIRway Danube“ цели подобряване на корабоплаването и навигацията по р. Дунав и нейните плавателни притоци. Партньори в проекта са Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, България и Румъния. Страната ни участва чрез Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав“. Средствата са осигурени от Механизма за свързване на Европа.
Основната задача на кораба ще е да поставя навигационни знаци за обозначаване на плавателната част на реката. Ще бъдат монтирани и 10 автоматични хидрометрични станции. По същия проект наскоро в Русе беше доставен и нов катер за хидрографски измервания. С него Агенцията ще събира точна информация за промените, настъпващи в критичните участъци. Така ще се оптимизира траекторията на корабоплавателния път и ще се създадат по-добри условия за транспортиране на стоки и пътници.
Целият бюджет, предвиден за България в рамките на „FAIRway Danube“ , е 7,8 млн. евро.
Във фокуса на Дунавската стратегия са девет проекта на обща стойност 40 млн. евро. Те са в областта на водния транспорт, транспортната инфраструктура, енергетиката, образованието и иновациите. Определени са за стратегически през 2014 г. и в момента са на различен етап на изпълнение, като България е партньор по 8 от тях. Важни за подобряване свързаността и икономиките на дунавските държави са и проектите „Danube STREAM“, „Дунавски пристанищни мрежи – Дафне“, „Данте“.
Проектите са възможност за създаване на трайни партньорства между дунавските държави.
През 2018 г. България е ротационен председател на Дунавската стратегия, на която МРРБ е национален координатор. Целта на стратегията е страни с различно ниво на социално-икономическо развитие да работят в сътрудничество и партньорство за решаването на общи за региона проблеми. Стратегията обединява 14 държави, разположени по течението на река Дунав, в които живеят над 112 милиона души, или една пета от населението на ЕС. Девет от тях са членки на Европейския съюз – Австрия, Германия, Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, България и Румъния, а останалите пет – Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Молдова и Украйна, се намират в Дунавския басейн.
Дунавската стратегията се основава на четири приоритета, наречени стълбове – свързаност, околна среда, изграждане на просперитет и устойчивост на региона. Те от своя страна съдържат 11 области на сътрудничество: „Мобилност и интермодалност“, „Устойчива енергия“, „Култура и туризъм“ в рамките на първия стълб, „Качество на водите“, „Управление на рискове“, „Биоразнообразие, ландшафти“, „Качество на въздуха и почвите“ във втория стълб, „Общество на знанието“, „Хора и умения“ и „Конкурентоспособност“ в третия и „Институционален капацитет и сътрудничество“ и „Сигурност“ в четвъртия. Всяка от областите има по две държави-координатори. България си партнира в приоритетната област 3 „Култура и туризъм“ с Румъния и по приоритетна област 11 „Сигурност“ с Германия.Водещо събитие по време на българското председателство ще е Седмият годишен форум на Дунавската стратегия, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в София в сътрудничество с Европейската комисия. Той е посветен на туризма като генератор на икономически растеж. Очаква се широко да се дискутират възможностите за привличане на публични и частни инвестиции, както и използването на финансови инструменти.