С 2,5 пъти по-голям БВП на глава от населението са българските общини, които са до град - икономически център, в сравнение с тези, които нямат такъв. Това показва изследването “Как влияят икономическите центрове върху развитието на периферните общини?”, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).

10 940 лв. е средната продукция на глава от населението в градовете извън икономически центрове. При тези, които са част от такива, тя възлиза на 25 980 лв.

Разлика има и между общините, които се намират в периферията и в ядрото на зоната - при първите стойността на БВП е 11,8 хил. лв., а при вторите - 29,87 хил. лв. Общините в перифериите приличат на тези извън центровете, но все пак се наблюдават осезаеми разлики, което доказва, че

участието в

икономическите

зони оказва

положителен ефект,

посочват от института. Предимството на периферните общини се отнася и за останалите икономически показатели, включени в изследването - 2 пункта по-благоприятен коефициент на безработица, с около 200 лева на глава по-високи чуждестранни инвестиции и разходи за придобиване на материални активи, малко по-високо средно заплащане. Те отстъпват единствено по дял на наети лица, най-верояно заради високата трудова миграция към ядрата на зоните според изследването.

Най-големите стойности за всеки показател са именно ядрата, които се явяват

двигател на

икономиката за

цялата страна

По повечето индикатори освен средното заплащане те превъзхождат останалите общини с 3-4 пъти, а при преките чуждестранни инвестиции - с почти пет. Голяма част от разликата се дължи на сериозната тежест на Столичната община – заради голямото ѝ население, отчитат от ИПИ.

Анализът разглежда и разликата в демографските показатели. Те водят до подобен извод - общините ядра са с челни позиции по показателите. Разликите между периферните общини и тези извън икономически центрове не е особено голяма - при естествения прираст и дела на трудоспособните дори малко по-добре се представят тези извън центрове.

Най-интересни са разликите при механичния прираст, който отразява трайната миграция вътре в страната и извън нея. Много повече хора се изселват от общините извън икономическите центрове, отколкото се заселват в тях. В ядрата ситуацията е обратна. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция от периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места. За това допринасят и близките разстояния между градовете и свързването им чрез инфраструктурата.

Структурата на икономиката в отделните видове общини също се различава. При общините извън икономически центрове делът на селското стопанство е чувствителнопо-голям особено в сравнение с икономическите ядра. Обратно, преработващата промишленост формира по-голяма част от икономиките на общините, част от центрове.

Добивът формира

относително голяма

част от произведената

продукция

на общините извън центрове. Причината за това обаче е, че няколко от тях се занимават почти само с тази дейност. Тъй като по-голямата част от големите курорти остават извън центровете, делът на хотелиерството и ресторантьорството в тях е чувствително по-малък. Информационните и комуникационните технологии и професионалните дейности, където спада голяма част от аутсорсинга, са съсредоточени само в икономическите центровете, при това предимно на техните ядра.

Друг извод от изследването на ИПИ е, че средните доходи в периферните на икономическите зони общини постепенно се доближават до тези в ядрата им.