Средният ръст на цените на земеделските земи през миналата година е бил около 4%. Прогнозата за настоящата е, че стабилността и предвидимостта на пазара ще се запазят, обясни Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
Според него след динамичното развитие в периода 2007-2015 г. с изключение на 2009 г. сега сме свидетели на трайно отрезвяване и стабилизиране на пазара.
Основното търсене е за качествена земеделска земя, като част от факторите, определящи нейната стойност, са релеф, размер на парцела, качество на почвата, възможности за напояване, субсидии и др.
“Ако има някакви големи скокове, те няма да са за цялата страна”, каза Стайков. В планински и полупланински райони се очаквало задържане или спад на цените.
Статистиката на асоциацията за миналата година на база реално сключени сделки сочи, че Добрич с 1800 лв. за дка и Силистра, където цените са около 1400 лв. за дка, са с най-високи цени на продажба. Според Стайков климатът, допълнителната влага и високите добиви, са сред причините за високата цена в тези области.
По около 1200 лв. за декар са нивите в Плевен, Разград, Русе и Шумен. Най-ниските цени в страната през изминалата година са били платени за земя в Габрово - 400 лв. за дка и Кърджали – 300 лв за дка.
Според Стайков големите сделки ще се реализират от инвеститори с цел осъществяване на конкретни проекти, а не с цел търсене на доходност от случайни купувачи.
Галина Пейчева-Митева, зам.-председател на асоциацията, заяви, че основните проблеми на земеделието у нас са липсата на сигурност и на квалифицирана работна ръка и обезлюдяването на селските райони.
“Невероятно трудно е да привлечем най-сръчните работници, като най-добрите са в Гърция, Испания и Великобритания. Имаме най-ниските нива на субсидиране и не можем да си позволим заплащането, предлагано на българските работници в ЕС”, коментира тя.
За това било необходимо да се подобрят значително инфраструктурата и социалните условия в селата. Според нея българските усилия в новата Обща селскостопанска политика трябва да са насочени към намаляването на разликата в плащанията между различните държави - членки на ЕС. В противен случай българските фермери нямало да могат дългосрочно да останат конкурентоспособни, защото ще произвеждат продукт с по-висока себестойност от този на европейските си колеги.
С около 7% ще намалеят парите за земеделие след 2020 г. Според последните разчети на еврокомисаря Гюнтер Йотингер тези средства ще са с близо 4 млрд. евро по-малко.
“Ако днес годишно боравим с около 60 млрд. евро, от които за България са отредени около 1,3 млрд. евро, то след 2020 г. вероятно общата сума ще бъде намалена на 55-56 млрд. евро”, каза зам.-председателят на асоциацията Анатоли Георгиев. Той добави, че в тази ситуация страната ни ще трябва да поеме от 50 до 100 млн. евро от пасива.
Това налага прекрояване на националната ни политика в земеделието, смята Георгиев. Според него ще има промяна в стойността на директните плащания, които ще бъдат обвързани с размера на стопанството, допълнителни изисквания от социален и икономически характер, което ще има негативни последствия за българското земеделие.
Директни плащания за фермерите ще има и след 2020 година, но с възможно редуциране, каза Георгиев.
“Това може да се отъждестви с прилагането на таван на подпомагане за едно стопанство например или с регресивна скала – колкото по-голямо е едно стопанство, толкова по-малко субсидии би получавало за единица площ”, каза той.
Друга промяна за директната подкрепа можело да са допълнителни изисквания за земеделците. Те нямало да са само екологични, но от социален и икономически характер.
Заради бюджетните ограничения, очакванията са частните инвестиционни мерки в селските райони да бъдат изместени от финансови инструменти. Помощта се отпуска чрез кредит или гаранция, а земеделците трябва да я върнат. Така няма да се финансират безвъзмездно, но ще плащат например по-ниски лихви спрямо тези в традиционните банкови кредити.
Щяла да се промени и културата на сдружаване на земеделските стопани. Някои от тях ще бъдат принудени да се сдружават, за да правят съвместни инвестиции.
“Има два глобални проблема за земеделието ни. Първият е разпокъсаността на земеделската собственост. България е рекордьор в негативната европейска класация за разпокъсаност със среден размер на нива от 6 декара. Второто е разрушената и липсваща хидромелиоративна инфраструктура въпреки наличните водни ресурси”, каза Георгиев.
Към момента са завършени шест комасационни проекта и са уедрени общо 44 хиляди дка земя, каза Кирил Стоянов, експерт по комасация. Открити са 16 процедури, като 15 от тях имат завършен първи проучвателен етап.
-5 °
4 °
