Страните от Западните Балкани трябва да изминат своя път към ЕС, като паралелно с това се осигури и тяхната транспортна свързаност, за да имат достойно място и бъдеще в обединена Европа. На Балканите им трябват модерни, нови летища, интермодални пристанища, железопътна инфраструктура и пътища. Това е, което се очаква от нас и за което трябва да търсим различни възможности за финансиране, като по всеки един от тези важни инфраструктурни проекти може да започне работа веднага.

Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков по време на панела „Транспортна свързаност на Западните Балкани – диалог с потенциални донори и партньори“ в рамките на днешната среща на върха Западни Балкани – ЕС, цитиран от пресцентъра на регионалното министерство.

Пред участниците в нея министърът представи приоритетните за региона проекти и подчерта, че интермодалният коридор номер 8 е жизненоважен като пряка връзка между Адриатика и Черно море. Той посочи, че на територията на страната ни през следващите четири до пет години трябва да се наблегне на строителството на оставащите за доизграждане 80 км от границата с Република Македония до АМ „Струма“. Около 400 млн. евро е недостигът за участъка, за който няма осигурен ресурс по линия на европейската солидарност и ще се разчита на собствени средства и на подкрепата на международните финансови институции, посочи Николай Нанков.

Разглеждаме картината само в България, но трябва да положим общи усилия, защото изграждането на транспортната инфраструктура само в една страна не дава устойчива свързаност и дългосрочна перспектива на свързаността в региона. Хубаво е, че колегите от другите страни също работят по коридор 8, подчерта министърът.

На българска територия остава да се изградят не повече от 32 км от коридор номер 10 от София до границата със Сърбия, съобщи още Николай Нанков и допълни, че в момента търговете за избор на изпълнител са в напреднал етап. Има частично финансиране от Механизма „Свързана Европа“, а останалите вероятно ще бъдат от бюджета, посочи Николай Нанков.

Два ключови проекта на територията на България обхваща коридор номер 10, посочи още регионалният министър. През тази година приключваме с изграждането на 30 км от АМ „Струма“, посочи той и допълни, че за строителството на най-скъпия и най-сложен участък от нея – през Кресненското дефиле, са необходими около 420 млн. евро. За него се търси съфинансиране – вероятно от републиканския бюджет, през бъдещото въвеждане на тол таксата, но оставаме отворена вратата и за международните финансови институции.

Стартирахме с процедурите по изграждането и на друга част от коридора – направлението между Видин и Ботевград. Там отново ще разчитаме на бюджетни средства, защото европейските през този програмен период са насочени основно към АМ „Струма“, коментира Николай Нанков.

Разчитаме на консултациите на Световната банка при въвеждането на тол системата в България. Страната ни ще е последната страна на Балканите, която ще въведе тол система, но тя ще бъде най-иновативната, посочи още министърът.

Реализацията на тези проекти ще открие нови възможности за развитие и икономически просперитет на региона. Те ще дадат надежда и оптимизъм на хората в региона. Това са инвестиции в бъдещето, в сигурността на Балканите, защото там, където се гради, където се изпълняват мащабни проекти по линия на европейската солидарност, по линия на средствата от международните финансови институции, има мир, а не криза и разрушения. И нека с общи усилия не само България, а и Западните Балкани се превърнат в строителна площадка, на която заедно да градим общото си бъдеще, каза министър Нанков в заключение.