Увеличаване на средствата по инвестиционната програма за Западните Балкани, удвояване на парите по програмата „Еразъм+” за студенти и мониторинг на държавите за борбата с корупцията и мафията.

Това предвижда документът наречен „Приоритетна програма от София“, който бе подписан от европейските лидери и тези на Балканските държави на срещата на върха ЕС – Западни Балкани в българската столица.

Софийската програма е част от политическата декларация след срещата на върха и трябва да доведе до членство на Сърбия, Македония, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина и Косово в ЕС, каето бе обявено като цел от Европейската комисия през февруари 2018 г. Хоризонтът, обявен от комисията, бе 2025 г.

ЕС ще участва в развитието на инфраструктурата на Балканите с безвъзмездни средства, става ясно от Софийската декларация. В документа обаче не е посочена сума, а по-рано през деня председателят на Европейския парламент Антонио Таяни обяви, че е предложил европейското финансиране да е в размер на 10 млрд. евро, което е 1/3 от нужните 30 млрд. евро за изграждане на всички магистрали, железопътни връзки, енергийни и дигитални трасета по трансевропейските коридори на Балканите.

„Синята магистрала“ между адриатическите крайбрежия на Албания, Черна гора и Хърватия и „Магистралата на мира“ Ниш-Прищина са единствените два проекта, които са посочени в програмата от София.

Споразумение за започване на газовата връзка между Сърбия и България подписаха енергийните министри Теменужка Петкова и Александър Антич като част от проектите за изграждане на обща инфраструктура на Балканите.

Символично след края на срещата на върха пък еврокомисарката Мария Габриел подписа меморандум за изграждане на дигиталната инфраструктура на Балканите с президентите на Сърбия Александър Вучич, на Косово Хашим Тачи и премиерите на Черна гора Душко Маркович и на Босна и Херцеговина Бекир Изетбегович. Подписи по-рано бяха положили премиерите на Македония Зоран Заев и на Албания Еди Рама, които бяха излетели от София при завършването на срещата.

Българският премиер Бойко Борисов пък настоя президентите Александър Вучич и Хашим Тачи да си стиснат ръцете пред камерите след подписването на меморандума. Ден по-рано в публично изказване Борисов поиска от сръбския е косовския президент да се поздравят в София. В почивката на срещата на върха пък българският премиер успя да дръпне Вучи и Тачи на кратка разходка и разговор заедно с Ангела Меркел.

„Видяхте да си стискат ръцете Вучич и Тачи, Заев и Ципрас преди това ни поднесоха хубава новина“, обобщи резултатите от срещата на върха Борисов.

„Тази среща беше успешна. Минаха 15 години откакто се събрахме с Балканите в Солун, това е прекалено много време. Заради това решихме да се срещнем отново след 2 години в Загреб“, каза на края на срещата на върха председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

„Програмата не е алтернатива или губене на време, а изпълва времето от днес до утре“, допълни той по отношение на Софийската програма.

„Балканите и географски и културно, и политически са в Европа. Няма план Б за Балканите освен членство в ЕС“, заяви още Туск.

Председателят на Европейския съвет обаче окачестви региона като проблемен.

„Да Бойко, когато говорим за БВП или население, за статистика проблемът не изглежда голям. Когато обаче говорим за проблеми на глава от населението, тук са много повече отколкото във Франция и Германия заедно“, заяви Туск. Преди това Борисов бе изтъкнал, че всичките шест държави от Западните Балкани имат БВП колкото на Словакия и население по-малко от това на Румъния. „От това ли ни е страх? Това ли плаши ЕС? Не е ли по-добре да се стараят да спазват критериите за членство отколкото да ги оставим на геополитическото влияние, което влиза през мюсюлманското население, или през православните или ангажиментите, които някои държави имат в Косово“, запита Борисов.