Целта на България е до 2035 г. да постигне ниво от 65 процента на рециклиране, както и да ограничи депонирането на отпадъци. Това каза Антон Пейчев от дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" в МОСВ по време на форума "Кръгова икономика и чисти технологии", който е организиран в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС, в НДК.

Той отбеляза, че към този момент страната ни се движи в рамките на европейските тенденции. Данните за 2016 г. сочат общ процент на рециклиране на битови отпадъци около 32 на сто, като материалното рециклиране е 23 процента, при малко над 24 процента за ЕС, а компостирането е малко над 9 процента, при близо 14 на сто средно за Европа. Според Пейчев ръст на материалното рециклиране до 30 процента е постижим. Той отбеляза още, че в момента се разработва и национална стратегия за кръговата икономика, предаде БТА. 

Паола Милиорини, ръководител на отдел "Кръгова икономика" в ГД "Околна среда" към ЕК, каза, че европейската цел е до 2030 г. пластмасовите опаковки да са за многократна употреба и да могат да се рециклират.

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова посочи, че теми като обсъжданата показват къде се намираме днес, но къде трябва да бъдем утре. Кръговата икономика е реалност, с която не само трябва да свикнем, но трябва много бързо да се адаптираме, за да бъдем конкурентноспособни. Според нея ако искаме растеж и работни места, трябва да се насочим към кръговата икономика. Тя е бъдещето, което започва от днес, каза още тя.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов посочи, че кръговата икономика не е само държавна цел, когато говорим за кръгова икономика, е добре да знаем, че всеки един трябва да бъде елемент от нея. По думите на министъра целите, които си поставя ЕС е в близко бъдеще депонирането да се сведе до 10 процента.

Сред основните задачи, които той представи са организиране на кампания за повишаване на информативността на потребителите, повишаване на качеството на рециклираните материали чрез единни стандарти; въвеждане на еднакви изисквания към първичните и вторичните суровини; увеличаване на общия процент на зелените обществени поръчки; правила за използване на отговорността на производителя; установяване на хармонизирани правила на ниво ЕС за определяне на крайния статут на отпадъка.