Поне до края на годината е срокът за производители да спасят популярни български марки кисело мляко, кашкавал, лютеница, сирене. Те ще останат без национална закрила и трябва незабавно да бъдат защитени с европейска. Това следва от приети днес на първо четене промени в Закона за за марките и географските означения.

Новите текстове предвиждат да се прекрати регистрацията на географски означения за земеделски продукти и храни. “Съгласно разпоредбите на регламента държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения на земеделски продукти и храни”, се посочва в мотивите към законопроекта.

За да си запазят оригиналните родни наименования е трябвало да влязат преди 10 години в европейски регистър. Единствените, които са направили това, са производителите на горнооряховски суджук и на българското розово масло.

Всички останали ползватели на популярни у нас и по света български храни обаче не са го направили и сега не могат да бъдат защитени от чужди производители. И сега се налага спешно да променим Закона за марките и географските означения, тъй като срещу България тече наказателна процедура. Този закон противоречи на европейския регламент, откакто сме в ЕС.

Депутатите от икономическата комисия обаче преди няколко месеца отказаха да приемат измененията и да лишат родните продукти от национална закрила. След проведени срещи с експерти, стигнаха до решение за промяна на закона преди второ четене.

„За първи път откакто съм в икономическа комисия правим две заседания по една и съща тема. През 2007 г., когато ставаме членка на ЕС, е трябвало автоматично всички наши патенти да бъдат приведени и представени в Европейската комисия“, заяви шефът на икономическата комисия в парламента Петър Кънев.

Той припомни, че 10 години това не е направено, заради което срещу България е стартирала наказателна процедура.

Промените на първо четене нямало да решат проблемите на производителите. Затова между първо и второ четене ще има по-дълъг срок да предложения, обясни Кънев.

Даниела Савеклиева, зам.-председател на комисията определи темата като изключително деликатна. Това, което двете министерства – на икономиката и на земеделието са направили било важно, за да има възможно най-малко последствия към българските производители.

След проведена среща между експерти от министерството на икономиката и представители на Генерална дирекция за развитие на селските райони в ЕК е полученосъгласие да се премине към по-мек вариант. Той да бъде приет, а след това наказателната процедура срещу България – прекратена, са договорили от министерството на икономиката.

В текстовете трябвало да бъде посочено, че че по текущите или бъдещи граждански производства не следва да се присъждат обезщетения на притежателите на национално регистрирани географски означения.

От министерство на земеделието са поискали от ЕК, когато се приеме новият закон, българските продукти да не остават без закрила. Затова зам.-министър Цветан Димитров е предложил в преходните разпоредби да бъде разписано, че националната закрила отпада след като са подадени досиетата за регистрация съгласно регламента – пред ЕК или в националния компетентен орган.

От Брюксел уверили, че досиетата ще бъдат обработени в максимално бързи срокове.

„Запазване на националната защита в периода докато тече защита на тези досиета, считаме, че бизнесът ще бъде защитен и няма да претърпи никакви щети в този шест или дванадесет месечен период“, обясни. Зам.-министър Димитров пред депутатите от икономическата комисия.

„Безспорно, те ще загубят едни права, които са придобили по легален ред до момента. Това е основната неблагоприятна последица от правна гледна точка“, заяви Офелия Цонкова, зам.-председател на Патетното ведомство.