Над 100 организации от хранителната индустрия на Острова поискаха гаранции от правителството, че след Брекзит пак ще наемат хора от Източна Европа
Британски фермери са в паника, тъй като не могат да намерят необходимите им работници за прибиране на реколтата. Някои увеличиха заплащането, други въведоха допълнителни бонуси като безплатни самолетни билети и безлихвени заеми, а шотландски предприемачи дори посетиха България в опит да привлекат повече сезонни работници за стопанствата си.
“Отидох в България, за да намеря хора за нашите ферми. Това помогна, но като че ли пак ще имаме недостиг. Аз съм ходил само веднъж, но знам за други колеги, които също са изпращали свои представители там”, казва Тим Стокуел пред шотладския вестник “Куриър”. Във фермата му работят 350 души, но му трябват още поне 35.
За да убеди българи да се трудят за него, Стокуел е трябвало да плати самолетните им билети до Шотландия, които са около 250 паунда, и да им отпусне заеми, с които да посрещнат първоначалните си нужди. Направихме го от отчаяние да не загубим реколтата, признава той. Според него
много българи и
румънци вече
отказват да
пътуват за
сезонна работа
във Великобритания, тъй като могат да намерят по-добри възможности в страните си.
Данни на Националния съюз на фермерите във Великобритания показват, че 99 на сто от сезонните работници в британското селско стопанство са от Източна Европа, като две трети от тях са от България и Румъния. На практика двете националности са завладели тази част от сектора, след като преди години от нея се оттеглиха други източноевропейци като поляци и литовци. През миналата година обаче е регистриран спад от 17% на дошлите, като очакванията са тази година той да е по-голям.
Макар активният сезон за бране на плодове и зеленчуци все още да не е започнал, вече има недостиг на работна ръка. Първа пострада реколтата от ягоди, която въпреки дъждовната пролет на Острова е много добра. Фермери предупредиха, че част от ягодите ще изгният на полето, тъй като няма кой да ги прибере. Три четвърти от селскостопанските фирми са заявили, че очакват недостиг на работна ръка.
Над 100 организации от хранителната и селскостопанската промишленост излязоха с петиция до британското правителство да гарантира, че ще могат да наемат необходимите им европейци и след Брекзит. Те настояват и кабинетът спешно да обяви имиграционните си планове, за да са наясно откъде могат да внасят работници.
“Ние сме зависими от работната ръка много повече от останалия селскостопански сектор”, казва Уилям Хюстън, генерален мениджър на “Ангъс Гроурс”, група, обединяваща 18 ферми в Шотландия. По думите му министърът на околната среда Майкъл Гав е обещал да разясни през март мерките, които правителството ще вземе, за да им помогне, но това не се е случило. Очаква се това да стане през септември.
В свои изказвания Гав многократно е подчертавал, че
проблемът със
сезонните
работници е
трудно разрешим
след Брекзит
и на кабинета му трябва време да обмисли какви ще са правилата за тях. Правителството в Лондон вече декларира, че до декември 2020 г. работодателите от хранителната и селскостопанската индустрия ще могат свободно да наемат граждани на ЕС и тези, които идват да работят във Великобритания, ще могат да останат в Обединеното кралство и след това.
Липсата на яснота при какви условия това ще става и с какви документи обаче кара част от сънародниците ни да се насочват към други професии, за които също не се изисква квалификация и добро владеене на английски език. Такива са например чистачите на домове, миячите на коли, градинарите, куриерите и общите работници в строителството. Упражняващите ги се регистрират и плащат данъци целогодишно като самонаети лица, което ще им даде възможност да кандидатстват за постоянен престой във Великобритания, след като тя вече няма да е част от Евросъюза. Обещанията на правителството в Лондон са, че живелите легално повече от 5 години в страната ще могат да получат статут на постоянно пребиваващ и ще могат свободно да влизат и да се трудят.
Други българи бързат да се преместят във ферми в Германия, Франция, Испания и Холандия, тъй като се опасяват, че британският паунд ще продължи да поевтинява и в един момент ще стане неизгодно да се работи в британското земеделие, а ще има много кандидати за останалите европейски държави. Трети пък просто са решили да останат в България, където вече по-лесно се намира работа и то целогодишна.
Фирмата за наемане на персонал “Ей Джи Рикрутмент енд Мениджмънт”, която набира работници от Румъния за над 80 британски ферми, търси 4000 души. Неин представител заяви пред Би Би Си, че вече са започнали да звънят на клиентите си, за да ги информират, че тази година няма да могат да изпълнят заявките им.
“След Брекзит броят на желаещите да работят във Великобритания рязко спадна”, казва директорът на фирмата Естера Амеш. Според нея основната причина е поевтиняването на британската лира и това, че хората вече не знаят от какви документи се нуждаят, за да работят в страната. Преди имаше опашки пред нашия офис в Букурещ от 30-40 души на ден, а сега идват единици. За да осигурят някакви работници на клиентите си, се наложило да занижат критериите. “Преди проверявахме криминалните им досиета, трябваше да минат изпит по сръчност, а сега просто разглеждаме молбите на хора, които имат две ръце и два крака”, обяснява Амеш. Представители на компанията са тръгнали из румънската провинция, за да рекламират работата в британски ферми, но пак не са постигнали голям резултат.
От фирма “Конкордия”, която осигурява около 10 000 души от чужбина за около 200 британски ферми, признават, че активно са започнали да наемат работници от Молдова, където много хора имат български или румънски паспорт. Ако преди за едно място са интервюирали по 10 човека,
сега един
кандидат можел
да избира между
3-4 места
Британски фермери настояват да се възстанови прекратената през 2013 г. система за наемане на селскостопански работници. Тя е създадена след Втората световна война, за да помогне на полски и чешки войници, сражавали се за Великобритания, да си намерят работа. По-късно от нея обаче се възползват и много граждани на Русия, Украйна и Беларус, за да получат британска виза. Програмата позволяваше и на хора извън ЕС да се трудят за няколко месеца във Великобритания. Много наши сънародници също я използваха, преди страната ни да влезе в ЕС и да паднат трудовите ограничения за българи и румънци на Острова през 2014 г. Чрез нея те получаваха трудово разрешително за максимум 6 месеца и можеха да кандидатстват за ново след три месеца.
На практика обаче точно това условие ги лишаваше от възможността да получат пълни трудови права. Британското законодателство дава такива само на лица, които са работили 12 месеца без прекъсване и са плащали данъци в страната.
Затова много от дългогодишните работници във фермите не искат и да чуят за въпросната програма, след като последните 5 години съвсем свободно са можели да идват по всяко време и да избират къде точно да работят.
Програмата за сезонни работници бе стопирана от настоящия премиер Тереза Мей, която по това време беше вътрешен министър. Мотивът бе, че пристигналите в страната хиляди източноевропейци ще задоволят нуждите от работна ръка в земеделието.
“Несигурността от
Брекзит вече има
огромно влияние
върху местните ферми и приемането на нова схема за наемане на сезонни работници е жизненоважна. Това е голям проблем и засега британското правителство не е намерило отговор”, заявява депутатът от Шотландската национална партия Стивън Гетинс.
Част от британските фермери обаче не вярват, че е възможно да се намери бързо решение за техните проблеми и започнаха да изнасят бизнеса си в Китай и Южна Африка. Те са убедени, че в Европа трудно вече може да се наеме евтина работна ръка, за да бъде конкуретна продукцията им.
Медиите на Острова непрекъснато се занимават със задаващите се след Брекзит проблеми в селското стопанство и прогнозират, че те ще доведат до поскъпване на плодовете и зеленчуците, ако правителството не предприеме бързо нещо по въпроса. Изтъква се как на Полша се е наложило да си внесе земеделски работници от Северна Корея, а на Португалия – от Тайланд, за да задоволят частично нуждите си от работна ръка.
Вестник “Обзървър” е интервюирал 27-годишната българска гражданка Афизе Юсеинова, която казва, че е решила да остане в Англия, защото страната харесва, а и в България няма толкова добра работа за нея. Нейният шеф Алистър Брукс заявява, че обича българските работници, но проблемът е, че те са само 5 милиона. А изданието иронично коментира, че по британските полета Юсеинова се превръща в защитен вид.
У нас също има криза за берачи на плодове
В България също има недостиг на работници в селското стопанство и прибирането на някои плодове е под въпрос.
През последните дни производителите на череши се вдигнаха на протести и заплашиха, че ще оставят добрата реколта тази година да изгние по дърветата. Те недоволстват от ниските изкупни цени от 70-80 стотинки на килограм, които едва покриват разходите им. 30-40 стотинки от тях отиват за берачите, но такива все по-трудно се намират.
Производители на череши в Кюстендилско се оплакаха, че работната ръка не достига, тъй като част от сезонните им работници са заминала за чужбина заради лошата реколта през последните две години или пък са се насочили към други сектори в селското стопанство.
Преди време от Асоциацията на малинопроизводителите се оплакаха, че намаляват насажденията си, защото няма кой да ги обработва. “Налага се да обикаляме в радиус от 100-200 км, за да търсим берачи, и пак не успяваме да намерим”, разказа Найден Петров от управителния съвет на организацията. По думите му у нас се плаща по лев на килограм, тъй като самите малини се продават за 2 лв. В Англия обаче могат да си позволят много по-голямо възнаграждение на берачите, тъй като килограм малини струва около 5 паунда. По тази причина отглеждането на малини е намаляло с 30-40% през последните години.
Печели се между 230 и 550 паунда на седмица
Между 230 и 550 паунда на седмица могат да изкарват сънародниците ни, ако се отзоват на десетките обяви за работа в британски ферми, които агенциите за набиране на работници в България пускат и се разпространяват и в социалните медии на българите във Великобритания. Заплащането се равнява на суми между 510 и 1220 лева.
Търсят се берачи на ягоди, аспержи, ябълки, тиквички, салати, броколи, карфиол и зеле. В повечето ферми заплащането е между 7,20 и 8 паунда на час, което е минималната надница за страната. Условието е да се работи 6 дни по 8 часа, а в натоварения сезон и повече.
Изискването е работниците да са между 18 и 55 години, да са физически здрави, да могат да се навеждат многократно, да вървят дълго и да издържат на продължителна работа, тъй като в определен пиков период трудовата им седмица може да достигне и до 68 часа. Това означава ставане в 4 часа и работа по 11-12 часа на ден.
Работниците се настаняват в мобилни къщи по 4-8 души, като за тях им се удържат между 34 и 50 паунда седмично. Повечето работодатели предлагат и посрещане на летището и транспорт до мястото за настаняване, но условието е да има група от поне трима души и те да са съгласни да платят сума, колкото струва автобусният билет по същия маршрут.
За сравнение в холандска ферма за бране на ягоди се плаща по 9,59 евро на час, а за квартира на работниците се удържа между 78 и 85 евро на седмица.
В Германия за 5 кг ягоди берачите получават 3 евро и плащат по 8,80 евро на ден за стая с ползване на общи сервизни помещения.
В португалска ферма за малини работниците имат минимална норма от 3 кг на час, което им осигурява месечен доход от 1100-1300 евро. От тях им удържат 120 евро за квартира и за автобусен или самолетен билет, който работодателят им е изпратил, за да пристигнат от България в Португалия.
Толкова може да се изкара и във ферма за гъби в Ирландия, като там жилищните разходи са по 60 евро на седмица.
Великобритания обаче от години е предпочитано място за селскостопански работници от България, тъй като в повечето ферми бригадирите са българи и не съществува езикова бариера. Има цели села от Родопите и Кърджалийско, които всяка пролет се изнасят към Острова, за да работят. Полетите на нискобюджетните авиолинии през април и май буквално са пълни с такива хора.
Немалка част от тях тръгват без договор, само на устна договорка с друг сънародник, който твърди, че може да ги уреди на работа във фермата, в която той се труди. Когато пристигнат обаче, се оказва, че работата е малко и изкараното дори не им стига да покриват разходите си за квартира и храна. Затова периодично избухват скандали с измамени гурбетчии. Последният бе през февруари, когато група от 14 души от Смолянско бе оставена да бедства без средства за препитание. Те се доверили на тяхна позната, която казала, че работи в британска ферма, където може да се изкарва по 1200 лева на седмица. Когато обаче пристигнали при нея, станало ясно, че няма достатъчно работа, за да печелят такива пари, и всъщност могат да работят само по един ден седмично срещу 30 паунда на ден, което се равнява на 67 лв.
Благодарение на друга сънародничка, която ги подслонила безвъзмездно в дома си в Лондон, те успели да си намерят обратен полет за България. Тази неприятна разходка до Великобритания обаче им струвала около 1000 лв.
Част от пострадалите обясниха пред Би Ти Ви, че от години се трудят в различни ферми в Европа през лятото, но са започнали да избягват посреднически фирми за намиране на работа, тъй като те вземали комисиона между 300 и 500 лв. Освен това при нарушаване на договорите от страна на работодателите не защитавали работниците достатъчно.
Екип на телевизията успя да заснеме мизерните условия, при които наши сънародници живеят в стопанство в Югозападна Англия. Те са настанени в мухлясали стаи и ако искат да имат ток, трябва да пускат монети в машина, която е свързана с електромера. Един паунд, който се равнява на 2,20 лв., им осигурява осветление за около два часа.
Това обаче не бил най-големият проблем. Оказало се, че трябва да пътуват всеки ден около 80 км до мястото си за работа, като плащат за този транспорт. При това не всички имало какво да правят във фермата за цветя още в първите дни на пристигането си. За да гарантират оставането им, работодателите се опитали да им приберат личните документи и средствата, което се оказва, че не е изолиран случай. По този начин британските фермери си гарантират, че чужденците ще останат да чакат работа при тях. Вземането на документи става под претекст, че са необходими за подготвяне на трудов договор и удържане на данъци. И тъй като повечето работници не говорят английски език, не могат да се оплачат, че паспортите им са задържани от работодателя.