Най-опасните са висшисти и софиянци, няма разлика между мъже и жени
27% от шофьорите в София са нискорискови при 60% средно за страната. Тези с висше образование са много по-склонни да нарушават правилата, а хората с по-мощни коли са склонни към агресия.
Това показва изследването “Индекс за безопасно шофиране 2018”, представено във вторник, което цели да определи ролята на човешкия фактор на пътя. Той е изготвен от “SDI застрахователен брокер” в партньорство с МВР, Министерството на транспорта, Агенция “Пътна инфраструктура” и Министерството на образованието. Анкетираните са на възраст между 18 и 75 г. Използван е въпросник за самооценка на поведението на шофьорите, разработен от екип психолози в Манчестърския университет. Хората са питани колко често им се случват 50 стандартни ситуации зад волана в последната година.
48% от тези над 18 г. в България карат кола, или 5,9 млн. души. Активните водачи, които са 41%, минават поне 2000 км за година.
Индексът на безопасно шофиране зависи от образованието, местоживеенето, стажа на водача, годишния пробег и мощността на автомобила. Освен софиянци и висшисти най-опасни са тези със стаж между 4 и 10 години. Те са минали периода на млади шофьори, когато са по-притеснени и внимателни.
Рискови са и тези
с най-малък и
най-голям
годишен пробег
- 2-5 хил. и над 50 хил. км. Притежаващите по-мощни автомобили - над 180 конски сили, са по-агресивни на пътя.
На базата на анкетите е изчислен националният индекс за безопасно шофиране за 2018 г. Неговата стойност е 89,6 при максимална 100 (най-нерисково поведение) и минимална 0 (най-рисково). 9% от активните водачи у нас са високорискови с индекс от 25 до 74. 31% са среднорискови - с индекс между 74 и 90, а 60% са нискорискови - с индекс над 90.
50-те изследвани ситуации са разпределени в три категории. Пропуските обикновено са резултат от разсеяност или невъзможност да си спомним нещо. Грешките са вследствие на непознаване на правилата, липса на умения или знания, а нарушенията са преднамерено или неволно прекрачване на законовите правила.
Софиянци са
разсеяни, с
дефицит на
знания
и умения и пренебрегват правилата, сочат резултатите. Същото се отнася за шофьорите с много висок годишен пробег.
Определеното като неволно превишаване на позволената скорост е най-разпространеното рисково действие сред българските шофьори - 71% от запитаните отговарят, че им се е случвало поне веднъж в последната година. 56% са планирали неправилно маршрута си и са попаднали в задръстване, което може да доведе до изнервяне и повишена агресия. 55% от водачите поне веднъж са забелязали, че превозно средство пред тях е намалило скоростта си, и затова са натиснали рязко спирачки.
Други чести рискови ситуации са заслепяване на насрещно движещи се коли заради включени дълги светлини (54%), непозволено паркиране (53%), каране с превишена скорост (47%), каране “с половин око” заради едновременно извършване на странична дейност (46%).
Българските
шофьори са
много
самоуверени
и оценяват високо своите умения, сочи изследването. 11% посочват, че другите водачи са крайно рискови, а 73% - че останалите са по-скоро рискови. Когато отговарят за себе си, 43% смятат, че са крайно нерискови, а 89 на сто - че са по-скоро нерискови.
Самоувереността обаче води до подценяване на рисковите ситуации или до неосъзнаването им
В България
всеки ден в
катастрофи
загиват
1-2-ма души
Според ЕК 93% от катастрофите с жертви в ЕС са вследствие на човешка грешка. У нас през 2017 г. на пътя са загинали 682-ма души, а 8680 са ранени.
За първите 5 месеца на 2018 г. са загинали 35 души по-малко, отколкото за същия период през 2017-а, съобщи инспектор Мария Ботева от националната полиция.
Лошата новина е, че сме критични към всички останали, но не осъзнаваме колко трябва да сме съвестни на пътя, дори като пешеходци. През последните 2 г. и през първото тримесечие на 2018 г. има увеличение на пострадалите пешеходци, каза инспектор Ботева и посочи, че МВР ще бъде партньор на проекта.
От 1 юли на интернет страницата на SDI ще бъде пуснат и опростен въпросник на този от изследването, с който за 5 минути
всеки шофьор ще
може да провери
дали поема
рискове на пътя
и къде стои в общата статистика.
Проучването представя и профила на българския шофьор според пола сред анкетираните.
Жената шофьор обикновено е на средна възраст 41 г., с висше образование, работи на бюро. Тя има поне едно дете, съзнателна и екстровертна е и получава средно по 1 глоба на 2 години.
Повечето мъже зад волана са на средна възраст 45 г., със средно образование и работят физически труд. Той по-често няма деца, емоционално стабилен е и получава по 0,69 глоби на година. Жените имат стаж между 4 и 10 г., мъжете - над 20.
Жените шофират средно 5 до 6 дни през седмицата, имат най-често кола на средна възраст 16 г., с мощност до 90 конски сили и с обем на двигателя до 1500 куб. см.
Мъжете карат средно 6 до 7 дни седмично, колите са на средна възраст 17 г., с двигател над 1500 куб. см и мощност над 90 конски сили.
Експерт: Возят дамаджана с ракия по-внимателно, отколкото детето
Трябва да помагаме на хората да не грешат.
Производителите със системи за сигурност, институциите - с инфраструктура
“Хората признават, че грешат, показва изследването. Това е основният принцип на системата за безопасност “Визия нула”. Цялата система трябва да се настрои към този принцип. Пропуските и грешките на пътя не могат да се коригират само с глоби. Трябва да помагаме на хората да не грешат. Производителите на автомобили - с различните системи за безопасност, институциите - с инфраструктура. Автомобилите и инфраструктурата трябва да се настроят към шофьора", каза след представянето на резултатите от изследването Алекси Кесяков, който е секретар на комисията по пътна безопасност към МВР. Според него друг ключов елемент е обучението на хората.
“Безопасността започва от първия дъх на детето и приключва когато човек издъхне. Семейството пази детето да не падне, да не се пореже, но не го обучава да се пази на пътя. Голям бич са семейните катастрофи. Всеки 5-и загинал е бил в кола, шофирана от роднина. Ако качим в автомобила дамаджана с ракия, ще я возим по-безопасно, отколкото детето.
А катастрофите с пострадали деца не намаляват", заяви Кесяков и даде пример с това как родителите плащат за частни уроци на децата си, за да влязат в добро училище, но рядко се сещат, че същите тези добре обучени деца могат да загинат на пътя от незнание.
“В изследването се казва, че обвиняваме другите за грешките си, а не гледаме какво вършим ние. Но много безгрешни загиват на пътя всеки ден. Хората не свързват поведението си с другите участници на пътя. Дядо качил внуците в колата, забил се в тир и те загиват. Ако беше ги убил с чук в кухнята, щеше да стане национален проблем. Той не е искал да ги убие на пътя, но не е съобразил собственото си поведение с останалите", каза още Алекси Кесяков. Той посочи, че нараства и броят на жените, които са пострадали при катастрофи, когато са се возили до съпрузите си. Кесяков сподели и идея в бъдеще да не се регистрират коли, които нямат определени системи за сигурност, както и за допълнително обучение на младите шофьори в екстремни условия, за да имат умение да реагират в определени ситуации.
“По-младите шофьори са по-рискови, защото са с по-малка квалификация. Има и друго - младежът иска да се докаже. Ако е сам, поведението му е едно, ако е с друг младеж в колата, става друго, ако са две момичета и две момчета, става дискотека. А индексът за безопасно шофиране показва, че жените не са по-лоши щофьори от мъжете", категоричен е Алекси Кесяков.
В Ловеч, Софийско и Сливен най-много загиват в катастрофи
ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА
Ловеч, Софийско, Сливен, Силистра и Монтана държат първенството по брой загинали при катастрофи на един милион жители. Това показва анализ на лаборатория “Организация и управление на автомобилния транспорт” при Факултета по транспорта на Техническия университет. Ръководител е доц. д-р инж. Дурхан Салиев.
Става дума за загинали в катастрофи, без значение дали са шофьори, возещи се в автомобила, или пешеходци. Анализът е извършен на базата на официалните статистически данни на МВР за загиналите и приравнения им брой към броя на населението по области.
Ловеч, Силистра и Монтана са в първата петица и през 2016 г.
Намалена е стойността на показателя в областите Разград, Благоевград, Видин, Русе и Хасково.
Най-често катастрофите се случват не по магистралите и по първокласните пътища, а вътре в населените места. Не ставало дума за транзитни потоци, а по-скоро за местни джигити.
“Опитваме се да направим връзка с редица фактори, които евентуално могат да влияят на катастрофите. Търсили сме зависимост между това колко наказания са били наложени в областта. Търсили сме колко е дължината на пътната мрежа в областта. Търсили сме зависимост с това колко са безработните там, каква е възрастта на населението в областта. Засега все още обработваме тази информация”, обясни доц. Дурхан Салиев.
Друг фактор може да се окаже бройката на качилите се пияни или дрогирани зад волана. Преподавателите от Техническия университет в София всъщност търсят зависимост по над 20 показателия.
-5 °
18 °
