Договорите ще са според Закона за концесиите, но още няма готов финансов модел

Кредити с ниска лихва - между 2,5 и 4%, ще може да отпуска Българската банка за развитие с финансирането, което получава от Китай, научи “24 часа”.

По време на срещата 16+1, която бе в София в края на миналата седмица, българската банка подписа рамково споразумение за 1,5 милиарда евро с Китайската банка за развитие.

Документът предвижда договаряне на финансиране за следващите 5 години по инициативата “Един пояс, един път”.

Това е най-големият проект от финансовата инициатива на Китайската банка за развитие в рамките на Междубанковата асоциация на Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Китай ще предостави общо 2 млрд. евро на държавите от Централна и Източна Европа, членуващи във формата 16+1, като близо 75% от тях са предвидени за България.

Тези средства ще се използват за

двустранни заеми

към България,

съвместно

кредитиране,

проектно финансиране, сътрудничество по фондове за дялово финансиране, синдикирани заеми, проекти от взаимен интерес и други проекти.

“Благодарение на успешното сътрудничество с китайските финансови институции ББР може да се превърне в център за инвестиционно банкиране, което ще даде шанс на много добри проекти, досега спирани или отлагани заради липса на финансиране. Ще има възможност те да бъдат реализирани и със синдикирани заеми, в които ББР да бъде само един от участниците”, обясни Стоян Мавродиев - главен изпълнителен директор на ББР.

Той допълни, че става дума за сериозен финансов ресурс за подпомагане на българския бизнес и насърчаване на предприемачеството. Проектите могат да включват подпомагане на малките и средните предприятия, енергетика, комуникации, транспорт, селско стопанство в България.

Мавродиев съобщи, че Българската банка за развитие обсъжда с ръководството на Китайската банка за развитие и възможност за създаване на съвместни фондове за рисков капитал, чрез които да се подпомогне развитието на стартиращи бизнеси у нас.

Според него първите кредити с парите от Китай могат да бъдат отпуснати след около месец и половина.

Приоритетно ще се финансират проекти на микро-, малки и средни предприятия. Пари обаче може да бъдат отпуснати и за държавни проекти като изграждане на пътища. Възможно било дори

да се финансира

и проектът за

АЕЦ “Белене”

Компания CZEC, която представя Китайската национална ядрена корпорация CNNC, вече обяви интереса си към втората ядрена централла.

“Имаме голям интерес за инвестиция и сме запознати с предварителните условия – без държавни гаранции за заема и за изкупуването на енергията”, съобщи вицепрезидентът на CZEC Динг Джиан.

Той уточни, че компанията е готова да финансира 30% със собствени средства, а останалите 70% ще бъдат кредит. Китайците нямали нищо против да са партньори с Русия за АЕЦ “Белене”, тъй като ядрената технология е руска. Динг не изключва и френска инвестиция. Той очаква до края на октомври да бъдат публикувани тръжните документи, а до края на годината ще се включат в наддаването. Надява се в началото на 2019 г. да подпишат договора и да започнат да оперират.

“Мизрахи рийл естейт груп” на канадския милионер Сам Мизрахи и Китайската корпорация за машинно инженерство CMEC пък имат интерес към мултимодалния коридор от Гърция до Румъния, железниците и пристанището във Варна. Двете компании подписаха рамково споразумение за сътрудничество за изграждането на пътни проекти у нас с министъра на регионалното развитие Николай Нанков.

“Пристанището във Варна е стратегическо разположено и Черно море може да свърже България и Китай”, заяви Мизрахи.

Подписаните споразумения с китайските компании са рамкови. С тях ясно се заявява готовността ни да работим целенасочено за реализиране на приоритетните инфраструктурни проекти в България, за които няма осигурено национално и европейско финансиране, обясниха пред “24 часа” от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Към всяко от рамковите споразумения

ще се подготви

план за действие

с конкретни стъпки и срокове.

Но понеже у нас нямало опит за публично-частни партньорства в инфраструктурни обекти, предстояло да се изграждат правила. За реализиране на всеки проект ще се водят разговори, а водещият принцип е да се стъпва на правилата от Закона за концесиите.

Конкретният финансов модел все още е отворен въпрос, но той ще стъпи на добрите практики и действащото законодателство, уточняват от МРРБ. (24часа)