Последният е за стъклени парченца до 1,55 мм в риба, соев и терияки сос от Малайзия
По около 10 сигнала месечно за опасни храни в България се получават в системата за бързо предупреждение за храни и фуражи. В нея държавите от ЕС могат да сигнализират за опасни храни, за да реагират другите страни.
Порталът стартира работа през 2014 г. Ако в търговската мрежа в някоя държава се открие храна с опасни вещества или чужди тела, сигналът се изпраща в регистъра. Така останалите държави, в които въпросният продукт е внесен, могат да го изтеглят от пазара. Алармира се и когато граничните власти установят опасни храни на границата.
Сигналите за или от България са 143 за 2016 г. и 155 за 2017 г. До момента за 2018-а броят им е 99.
Последният е за стъклени парченца с размери от 0,5 до 1,5 мм в риба, соев и терияки сос. Продуктите са внесени от Малайзия и са достигнали до България, Чехия, Германия, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Австрия. От последната държава е подаден сигналът на 28 юни.
От него става ясно, че рискът е определен в степен “сериозен”, а в част от държавите, включително в България, са предприети мерки.
На сайта на агенцията по храните има съобщение за детски прибори с високо съдържание на формалдехид. Ако някой е купил такъв, трябва да го върне в магазина. Комплектът е произведен в Китай от бамбук. Сигналът е дошъл от Германия. Освен в България продуктът е стигнал до още 16 държави.
В средата на юни е получено съобщение за паста от фурми от Саудитска Арабия, в която са открити метални парченца. Според съобщението големината им е до 5 милиметра. Нотификацията идва от Холандия.
ЕК преценява дали информация да бъде обявена публично в регистъра
Всеки член на системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) има определена организация за контакт на национално ниво, която отговаря за изпращане на уведомления. Преди това да се случи, са необходими няколко стъпки:
* Инспекторите по храни или фуражи трябва да са проверили продукт на пазара или такъв, който е на границата на държавата.
* Ако се установи, че не отговаря на изискванията, трябва да бъде докладван в националната система.
* Компетентният орган решава дали въпросът попада в обхвата на RASFF и го докладва.
* След това информацията се препраща на Европейската комисия. Тя използва формуляр за уведомяване по RASFF, за да предостави подробности за направените констатации и мерки и добавя подходящи документи, като например сметки, списъци на фирмите, които са получили продуктите, аналитични доклади и др.
Комисията получава всички известия от членовете на мрежата и извършва следните проверки, преди да ги направи достъпни:
* Достатъчни ли са данните за продукта и отговарят ли на законовите изисквания
* Проверява се и дали предметът на уведомлението попада в обхвата на RASFF
* Необходим е превод на английски на информацията от формуляра
* Следва класификация на сигнала, която може да е отбелязана като “нерешена”, “не достатъчно сериозна” и “сериозна”
* Отбелязват се държавите, които трябва да предприемат действия. Ако продуктът идва от трета страна, комисията също осведомява органа там
* Отбелязва се дали е имало подобни проблеми със същия оператор, или опасност, или страна на произход.