Българинът е склонен да се страхува от непознати неща и ако някой използва това негово качество, може да създаде доста напрежение. Струва ми се, че г-жа Корнелия Нинова цели точно това, казва председателят на бюджетната комисия в парламента

И още акценти:

Напълно несъстоятелни са страховете, че в еврозоната ще бъдем поставени на колене, че обикновеният българин ще бъде на колене

Нямам никакви притеснения от стрес тестовете за финансовата ни система, в добра кондиция е

При бюджетите магия да излезе повече, отколкото е влязло, няма. Очаквам всеки да го е разбрал, когато седнем да го правим

Категорична съм, че акцизът за бездимните цигари трябва да е равен на този за останалите. И това ще се случи, но на стъпки

- Кабинетът подаде искане за еврозоната и разпали политическото говорене по тази тема. Носи ли то някакви опасности, г-жо Стоянова. Визирам изявлението на лидера на БСП Корнелия Нинова, че може би червената партия трябва да преразгледа подкрепата си за това решение.

- Може би този въпрос да отправите към лидера на БСП. И самата аз изобщо не съм наясно откъде се появи това нейно решение. Което, според собствените и признания, де факто, предполага ревизия на решение на конгрес на нейната партия. За мен дебатът за еврозоната трябва да се води от експерти.

- Решението засяга всеки, защо пък да се води само от експерти?

- Точно защото това е много важна тема за бъдещето ни, тя не трябва да се експлоатира политически.

И още нещо много важно - всякакви лаически мнения и позиции само могат да подведат обикновения човек, който не е експерт. Не е и нужно да е такъв. При политическата експлоатация на тази тема се започва с насаждането на едни страхове, без те изобщо да са обосновани с доказателства и с ясни причини.

- Някои от опасенията са посочени много ясно, и то точно от експерти.

- Българинът е склонен да се страхува от непознати неща, и ако някой използа това негово качество, може да създаде доста напрежение.

Струва ми се, че г-жа Нинова, а и други като нея, с неясната си позиция целят точно това. Аз съм сигурна, че нейната позиция не е, че еврото не е добро за България. Просто тя вижда потенциал в това да използва страховете на хората, за да ги противопостави на решенията на политиците.

- А политиците, в лицето на кабинета и на парламента, добре ли претеглиха всички ползи и рискове, когато решиха да го поискаме точно сега?

- Този дебат дали, кога и сега ли, се води отдавна. Реално от 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз , България е поела категоричен ангажимент да влезем в еврозоната. С основен аргумент - това е нашата единствена възможност за изход от 20-годишния валутен борд.

Защо да не станем член на “Клуба на богатите”, след като, когато си в него, потегляш нагоре? С всички плюсове, повтаряни многократно - като се започне от привлекателността и надеждността ни за инвеститорите, с по-ниската цена на финансовия ресурс, с по-високата конкурентоспособност на фирмите ни.

- Най-често размахваното “плашило” , което се сочи, е инфлацията и загубата на суверенитет.

- Напълно несъстоятелни са страховете, че ще бъдем поставени на колене, че обикновеният българин ще бъде на колене.

Пътят към еврото не е нито толкова кратък, нито толкова лесен. Правителството заяви искане да влезем в ЕРМ-2, където знаете, че минимумът на престоя е поне 2 години. А след като сме подали искането си, точно колко, вече ще зависи и от нас. Преговорите ще се водят от БНБ и финансовото министерство. В момента се уточняват стъпките, за да можем да кажем - готови сме за т.нар. тясно сътрудничество.

- Брюсел обаче обвърза влизането ни в чакалнята с членство в банковия съюз, който между впрочем още не съществува като институция. Това нетактичен отказ ли беше?

- Не. И не забравяйте, че не само Брюксел, но и ние, като държава, поставихме нашето си условие - в един и същи ден да влезем в чакалнята за еврото, и в банковия съюз. Това решение бе не просто правилното, а единствено правилното.

- Направихме наша си застраховка срещу евентуален отказ за допускане до чакалнята, това ли ми казвате?

- Да. Ако по едни или други, политически причини, ни бъде отказано членство в ЕРМ-2, няма да влезем и в банковия съюз. Застраховката ни бе нужна, защото знаете, че това е по-скоро политическо решение на всички държави от еврозоната, всяка от които има своите доводи и резултатът трудно се прогнозира.

- Така опитвате да разсеете едни предположения, изказани от експерти, според които Европа ни заложи капан с условието за банковия съюз?

- Да, разсейвам го. Това пише в писмото с нашето искане. Категорични сме, че тези две стъпки са неразривно свързани. Естествено, сме отчели, че има и негативни страни, преди да сме в еврозоната, да влезем в банковия съюз. Дори само заради това, че няма да можем да използваме механизмите им за кризи, ако такива има. А и двоен контрол над банковата и небанковата ни финансови системи - от ЕЦБ и БНБ не е за пренебрегване, нали?

- Не бе ли това изискване мотивирано от опасения, че нашата финансова система не е достатъчно стабилна и може да разлюлее Европа? Вие имате ли такива опасения?

- Аз нямам. Категорично. Всички - и банките, и застрахователите и пенсионните компании минаха през стрестестове. Застрахователните и пенсионните компании дори ги минаха два пъти. И то по европейска технология. Дадоха се препоръки, които са изпълнени изцяло. Нямам никакви причини да смятам, че 2 години след това ситуацията някак се е влошила. Всички са в добра кондиция.

- Брюксел обаче излезе с “насрещни” изисквания. Преудпреди ни например, че имаме опасно разтворена ножица между доходите на най-богатите и най-бедните домакинства - 8 пъти. Това не е ли опасно?

- Това предупреждение дойде по друг механизъм - този за идентифициране на макроикономически баланси. Да, наистина доходите ни са по-ниски, но е неоспорим факт, че се повишават. И то сравнително бързо. 

Хората ще кажат, може и да се вдигат, но защо ние не го усещаме. Може би наистина този ръст да не е толкова рязък, за да бъде усетен веднага. Но дори и синдикатите, тези вечни критици на всяка власт, признаха, че ако вървим с този темп, ще стигнем 60% от най-ниските при европейците. Но тази препоръка не е свързана с членството ни в еврозоната и в банковия съюз.

- Това с догонването на европейските доходи го разбирам. Попитах ви обаче голямото вътрешно неравенство не носи ли рискове от социален взрив?

- Прагматичният отговор на такова опасение е поставяне на акцент в социалната политика. Аз лично, като десен човек смятам, че трябва да стимулираме на първо място образованието. И едновременно с това да си говорим за социалната политика, насочена към тези, които по някаква причина не могат да работят.

Бюджетът в момента отделя по 2 млрд. лв. годишно за социално подпомагане. Дебатът се води и ще продължава да се води в тази посока - не толкова към увеличаване на ресурса, а по-скоро към правилното му разпределяне.

- Работещата икономиката създава този ресурс. Чуха се вече предупреждения, че 11 - годишният възходящ икономически цикъл е към края си. Има очаквания, че новата криза идва, това няма ли да направи работата ни много по-напрегната?

- Икономическите цикли са неизбежни, така е. С изключение на последната криза от 2008 г., която бе предизвикана от непремерени политически решения обаче, те вече са много по-меки. Едва ли биха повлияли кой знае колко на икономиката ни. До толкова, доколкото обаче нашата икономика е малка и е отворена, важно е да се направи структурна промяна в нея.

- В каква посока да е тази промяна?

- Трябва да увеличаваме тези дейности, които са с по-висока добавена стойност. Помните ли бума на ишлемето, което наистина създаваше работа, но и произвеждаше работещи бедни- хора, които срещу нищожно заплащане работеха за чужди икономики.

“Ишлемеджийската” ни икономика трябва да намалява за сметка на иновативните икономики. На тези, които не само търсят образовани и можещи хора, но и предлагат адекватно заплащане на техния труд.

- Смятате, че ще успеете да направите новия бюджет за догодина поне не по-лош от тазгодишния. Това е много важно, защото вече ще ни следят под лупа. А “връзването” му зависи и от вас, от парламента.

- Не съм съгласна, че зависи от нас. Или поне не само от нас. Имаме добри закони, работещи. Един закон трябва да бъде основата за равно третиране.

Но не може да се търси вина непрекъснато при политиците, хората трябва да разберат, че съдбата им в много голяма степен е в техните собствените ръце. Не могат да чакат някой да ги освободи, да ги спаси.

- Една поправка в закона за приватизацията обаче показа, че не винаги всеки е равно третиран от него.

- Всеки закон може да бъде променен. Аз не съм специалист в конкретната тема, която породи бурни дебати. Не съм влизала в детайли. Случват се и грешки, разбира се. Важното в случая е, че има твърда воля те да бъдат бързо поправени.

- Обвинения в лобизъм имаше и заради акциза за т.нар. бездимни цигари. Дори лично към вас, като вносител.

- Винаги съм гледала към всяка промяна, включително и към тази единствено от бюджетна гледна точка. Убедена съм, че ако трябва нещо да бъде стимулирано, това е непушенето. А тези, които пушат, трябва да плащат. Не искам да се стимулира чрез косвен данък някакво изделие за пушене, каквото и да е то! А доводът, че тези бездимни цигари са безопасни, просто не е верен. Ние имаме питане към Световната зравна организация, в което ни отговарят, че нямат наблюдения над тях, за да го твърдят. Затова се учудвам, че някои политици от ляво станаха рекламни агенти на това ново изделие и започнаха да го прокламират като безвредно, като нещо едва ли не полезно. Продължавам да не виждам никаква причина държавата, чрез акцизните ставки, да стимулира хората да пушат по-малко вредното. И съм категорична, че акцизът за тези изделия трябва да стигне нивата на другите.

- Сега ще стане наполовина на техния, кога ще се изравнят?

- Направихме стъпка встрани, или леко назад, и ще го правим постепенно. Догодина очакваме рязко да се вдигне делът на тези изделия, може да стане тогава. Пак през бюджетната гледна точка гледам. И не спирам да се учудвам на това, че хората, които при правенето на бюджета най-шумно и най-напористо искат най-много разходи. А като стане въпрос за допълнителни приходи, веднага са на амбразурата.

- При наличието на толкова скандали при коалиционните ви партньори - обединените патриоти, ще успеете ли да направите бюджета за догодина?

- Искате ли да не смесваме политическото говорене с бюджета? Всяка от по-малките партии съвсем логично сега иска да се позиционира, да извлече някакви ползи, за да бъде разпознаваема преди евроизборите, след това на местните избори.

Надявам се, когато започнем да правим бюджета, всеки да се съгласи с това, че там сметката е проста - каквото може да влезе като приходи, може да излезе като разходи. И когато започнем да водим дебатите, всички разходи да бъдат мотивирани с това откъде да се вземат средствата за това. А не като БСП - направиха “Визия за България”, при която едновременно искат и намаляване на цял куп данъци, и рязко вдигане на разходи. Ако има някаква магия това да стане, може би те я знаят. Но уви, такава няма.