Нели Нановска определя себе си като късметлия, тъй като бе спасена от хеликоптер на “Лев Инс” и застраховка “Планинска грижа” в миг, в който тя самата не е виждала избавление. Чудото за 61-годишната жена, последователка на учителя Петър Дънов, идва само ден след 15 август, когато почитаме Голяма Богородица.

В деня, в който я сполетява болката, Нели е на езерото Бъбрека в Рила. Със съмнения за инфаркт, мозъчен оток и много високо кръвно, Нели е транспортирана с въздушната линейка на “Лев Инс” след обаждане на спешния телефон на застрахователната компания: 0800 10 200.

Само за седмица въздушните екипи на “Лев Инс” и “Хели Ер” реагираха и оказаха помощ на общо трима души. На 20 август хеликоптерът излетя по спешност за Пирин, където бе извикан за младо момче с тежка черепно-мозъчна травма, причинена от паднал камък. Няколко дни по-късно въздушната линейка транспортира и 38-годишен мъж със съмнение за инфаркт.

“Планинска грижа” спасява живот на символична цена, казва Нели Нановска 

 В чужбина всеки със здрав разум се застрахова

- Г-жо Нановска, какво се случи с вас на 16 август?

- Всичко в този ден беше много ненадейно и необичайно. И друг път съм била в Рила и на по-високо от това място, на което ми се случи инцидентът. Всичко изглеждаше нормално, качихме се на платото, където е езерото Бъбрека, и започнахме да играем паневритмията. Изведнъж ми прилоша, опитвах се да издържа до края, за да не развалям реда и самата хореография, но почувствах, че няма да мога да издържа. Излязох от кръга. След което не можех да си поема въздух, а хората около мен казаха, че съм със сини устни, сини нокти на пръстите. Изтръпна ми езикът и след това колабирах. Всичко се случи толкова бързо и толкова ненадейно, никога преди това не съм изпитвала подобни симптоми. Чак в хеликоптера повярвах, че ще живея.

- Как се свързахте със спасителните екипи от хеликоптера?

- Аз не бях в състояние, бях в шок, не разбирах какво става. Приятелите ми от Бялото братство звъняха за помощ. По едно време ме попитаха дали бих издържала да ме свалят с муле, защото до горе не се качва превозно средство. Не бях сигурна дали щях да мога да се задържа на мулето, или щях да падна веднага. В един момент дойде човек от Планинската спасителна служба, той прецени състоянието ми и

се обади на

спешния телефон

на “Лев Инс” -

0800 10 200,

за да извикат хеликоптер. Аз не бях на себе си, не бях в състояние дори да се движа. Горе до мен имаше трима лекари, но по-късно разбрах, че са били сигурни, че съм получила инфаркт и в този момент те не са можели да направят нищо. Така че единственият вариант да ми се окаже помощ с кислород и медик се оказва само наличието на хеликоптер.

Дори и да достигне превозно средство, то транспортът би бил много дълъг, бавен, и то по неравен път. Така че аз съм голяма късметлийка, че можех да използвам това животоспасяващо средство, каквото е хеликоптерът. Ако не беше той, никой не можеше да каже какъв би бил изходът.

- Казвате, че в хеликоптера сте видели надеждата, защо, как се почувствахте, когато ви качиха в него?

- Тъй като бях много зле и нямам много преки впечатления, но това, което си спомням беше – най-спасителното и най-животворното за мен беше кислородната маска. В момента, в който ми сложиха кислородната маска, започнах да се връщам към живота, към себе си. Още тогава медикът на борда изпращаше съобщения към болницата, че в момента, когато ме е поел, кислородът ми е бил под 70%, което е много ниско за жизнените ми функции. Съживих се с тази кислородна маска и

беше голям

късмет, че

хеликоптерът е

оборудван

с всички необходими неща за спасяване на човешки животи.

- Спомняте ли си как пристигнахте в болницата, страхувахте ли се от полета?

- Стори ми се, че много бързо пристигнахме. Не се страхувах, чувствах само облекчение. В болницата всички бяха подготвени. На борда слушах взаимодействието между екипа в хеликоптера и болницата. Медикът, който се грижеше за мен, съобщаваше непрекъснато моето състояние.

Този

професионализъм

и синхрон ми

вдъхваха голямо

доверие

Веднага след кацането на хеликоптера няколко човека поеха носилката, вкараха ме в шокова зала, където специалисти се скупчиха над мен, за да ми окажат тази необходима помощ. Всички реагираха много бързо, много адекватно, за секунди.

- Знаехте ли, че в България има възможност за спасяване с хеликоптер, което се предлага с продуктите на “Лев Инс” - “Планинска грижа”, “Активна грижа на пътя”, “Защита срещу наводнения и други природни бедствия”?

- Не. Аз съм живяла в чужбина дълго време и не съм запозната със застраховките в България. Благодарение на този неприятен случай аз научих, че има планинска застраховка “Планинска грижа” и има възможност за спасяване с хеликоптер. Това, че не знаех, е много голям пропуск за мен. Но вече сключих тази застраховка и тя е на съвсем достъпна цена. Моите приятели, които бяха на място, които ми оказаха помощ и по една или друга причина не са имали такава застраховка, още на същия ден са се обадили на свои близки, за да си направят “Планинска грижа”. На такава скромна сума (36 лева на година - б.а.), на каквато е продуктът, не може да се сравни с един човешки живот. При условие че никой не знае кога ще му се случи нещастието, както стана с мен, е хубаво да имаш на кого да разчиташ.

Човек си мисли,

че на него няма

да му се случи,

но за мен това е едно неразумно мислене и не си струва по този начин да се подхожда – за дребна сума да се рискува човешки живот.

- Живели сте в Австралия, застраховат ли се там хората?

- В чужбина има застраховки, със сигурност има и хеликоптер, но за щастие, не ми се е налагало да го използвам. Там има малко по-висока култура по отношение на застраховането, защото почти всички хора със здрав разум се застраховат, както имуществото си, така и за загуба на дохода за известно време. Ето пример: ако се разболееш за по-дълго време и се лишиш от доходи, а трябва да изплащаш къща или кола. Има най-различен тип застраховки, но основните застраховки са за имущество, коли, в случай на заболяване. Такива застраховки се правеха от всички. Такива застраховки имахме и аз, и цялото ми семейство, докато живеех в чужбина. Признавам, че все още не съм запозната със застраховките в България, но ще поправя този пропуск.

Илия Йовчев:Ще продължа да се застраховам, това спаси живота ми

Ако има по-голяма дума от благодаря, тя е за екипите на “Лев Инс”

“Нямам думи да ви благодаря за перфектните и бързи действия по моето транспортиране с хеликоптера на “Лев Инс”, с тези думи започна разговорът ни с 38-годишния Илия Йовчев. На 29 август мъжът е в дома си в село Дълго поле край Пловдив. Внезапно получава силно стягане в гърдите, което го хвърля в паника, тъй като има проблеми със сърцето. “Веднага се обадих на спешния телефон на “Лев Инс” - 0800 10 200. Оттам много бързо организираха всичко и хеликоптерът дойде.

В него имаше лекар, апаратура. Качиха ме и лекарят постоянно проверяваше състоянието ми и правеше всичко, за да се чувствам добре. Бяха информирани и моите лекуващи доктори. Много бързо пристигнахме в София. На площадката на “Аджибадем Сити клиник” ме очакваше линейка. Но аз още на борда почувствах облекчение и успях да сляза без чужда помощ. Вече съм в ръцете на професорите, които наблюдават състоянието ми. Ако има по-голяма дума от благодаря, тя е за екипите на “Лев Инс” за перфектните и бързи действия. Ще продължа да се застраховам, защото това спаси живота ми”, категоричен е Йовчев.