ТЕЦ и АЕЦ остават котвите, които поддържат евтина електроенергията в България. Въглищните централи имат и огромен принос за БПВ на страната

Когато летите в самолет, скоростта се усеща в два момента – при излитане и при кацане, т.е., при нейното увеличаване или намаляване. В единия случай тя ни залепва за седалката, в другия - стискаме коланите. Самa по себе си скоростта на самолета, която може да достигне и стотици километри в час, почти не може да се почувства.

Подобна е и ситуацията с цените на енергията. Човек рядко се замисля какво точно влиза в графата “активна енергия” в ежемесечната сметка. Но когато тя скочи с 15 или 20%, реакцията най-малко е повдигане на вежди. В други случаи се стига до протести, каквато беше ситуацията през зимата на 2012/2013 г.

Най-сериозният фактор, от който зависи стабилността на цените, е стойността на влаганите в електроенергията енергоносители. Това важи особено за моменти като сегашния, когато цените на газа и петрола започнат да се повишават.

Според прогнозите от последното тримесечие на тази година газът ще поскъпне с 15%. Неизбежно това ще се почувства не само от потребителите на централно топлоснабдяване, но и от всички консуматори заради произвеждания от парното и заводските централи ток с преференциални цени.

На пръв поглед най-евтина би трябвало да бъде цената на електроенергията от вятърните или фотоволтаичните централи, тъй като техният първичен енергиен ресурс не струва нищо. Но заради високите разходи за изграждането им, които след това трябва да се изплатят, цената на произвежданата от тях енергия остава висока. От друга страна, тяхното производство е нестабилно - едва ли някога ще успеем да управляваме вятъра или облаците.

Неминуемо се налага това нестабилно производство да се балансира от добрите стари ТЕЦ, което също води до оскъпяване на тока.

Стабилни и

невлиящи се

от международната

конюнктура

За това и най-надеждната и стабилна енергия в България се осигурява от два източника - въглищните централи и АЕЦ “Козлодуй”. Те са котвите не само на енергийния сектор в страната, но и на цялата икономика.

На практика от 2012 г. насам цените, на които те продават произвежданата от тях електроенергия, не са променяни. Тази стабилност позволи в България да се инсталират много нови възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), които доставят ток с изключително висока цена. Ако българските тецове бяха например на газ, енергийната система на страната щеше да експлодира. От една страна, точно през 2012- 2013 г. цената на газа достигна рекордни величини, от друга - точно в този период бяха инсталирани и голяма част от фотоволтаичните централи.

За този период единственият разход, който се променя при въглищните централи, е цената за закупуване на права за емисии на парникови газове. Този инструмент беше наложен от Европейския съюз с цел да се ограничат въглищните централи, а високата цена от ВЕИ да стане по-конкурентна спрямо далеч по-евтините тецове. В същото време обаче в България приходите от продажбата на правата се използват за намаляване на тежестта от префенциалните цени на ВЕИ, т.е. по-високите разходи на ТЕЦ директно се пренасят в по-ниски разходи за зелена енергия. Това е още един пример как зеленият ток би бил още по-скъп без въглищните централи.

Краят на тецове

ще означава

изтичане на

национално

богатство

Повишаващите се цени на газа са удачен момент да си припомним и идеите въглищата в родните тецове да се заместят с газ. Като оставим настрана факта, че горивната компонента ще скочи многократно (достатъчно е да се видят цените на ТЕЦ “Варна”, която беше рестартирана на газ), по-важното е, че подобна стъпка би означавала директно изтичане на национално богатство. Газът в България понастоящем е 100% вносен, но изцяло вносни са и фотоволтачните панели и вятърните турбини - високата им преференциална цена изплаща разходите им за покупка основно от Китай.

Горивото за ТЕЦ - въглищата, са местни ресурси, т.е. разходите за покупката му се вливат директно в българската икономика, а не в икономиките на други държави.

Само производството на въглища е добавило в икономиката годишно 542 млн. лв. през 2017 г. и 486 млн. лв. през 2016 г. (данните са от годишните финансови отчети на “Мини Марица-изток”).

Това са половин милиард лева, които остават в България, а не финансират икономиките на други страни.

“Мини Марица-изток” плащат годишно близо четвърт милиард лева за заплати и осигуровки, които не само издържат над 7000 миньори, но значително количество пенсионери, държавни служители или здравни работници.

По-интересното е, че целият комплекс в маришкия въглищен басейн представлява най-големият производствен сектор в България. Общо “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2”, ТЕЦ “КонтурГлобал Марица Изток 3”, ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово” и ТЕЦ “Брикел” имат годишни приходи за 2017 г. от близо 2,5 млрд. лв., т.е. осигуряват над 2,5% от БВП (по текущи цени) на страната.

Само за сравнение, цялата нефтопреработвателна индустрия в България (без търговията с нефтопродукти) има двойно по-нисък резултат. Единственият конкурент на маришкия басейн са рудодобивните предприятия в Средногорието.

Въпреки постоянните критики към “старите” ТЕЦ (някои от които са по-млади от голяма част от замърсяващия автопарк в България), без тях засега е не само немислима стабилността на енергийната система в страната, но в икономиката на страната би се отворила значителна дупка.