l По 230 г на ден яде средно българинът

l Най-скъпите видове стигат до 6-7 лева за килограм

С 20-30 ст. може да е по-евтин хлябът, ако търговските вериги го продават без печалба. Това сочат разчети на икономисти и браншовици. Преди ден земеделският министър Румен Порожанов обяви, че е постигната такава договорка с част от петте най-големи вериги у нас.

Според данни за производствените и продажните цени маржът, с който работят големите магазини, стига до 10%. При цена сега, която вече стига 2 лева за килограм, това прави 20 ст., които веригите биха могли да не начисляват.

На пазара и има видове хляб, чиято цена стига и до 6-7 лева за килограм, но в повечето случаи те са бутиково производство и няма да са включени в споразумението за задържане на цените.

Според Мариана Кукушева - председателя на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, хлябът ще е по-евтин с 30 стотинки, ако веригите го продават без печалба.

Тя коментира, че на всеки лев в магазините остават под формата на печалба 30 стотинки.

“Цената е придружена винаги с 20% ДДС към държавата, които представляват 20 стотинки. Така от един лев, като съберете изредените компоненти, разбирате, че за хлебопроизводителя доставчик остават 35 до 40 стотинки”, твърди Кукушева.

“24 часа” опита да се свърже с някои от големите производители като “Добруджански хляб” и “Елиаз”, но до редакционното приключване на броя нямаше коментар от тях. От фирма “Симид” също отказаха да коментират темата за ценообразуването.

“Всичко е

продиктувано от

по-високата цена

на пшеницата

и лошата реколта. Има поскъпване на тока, газта, вдигнати са социалните прагове. Себестойността на хляба се качва”, коментираха от “Мио”.

В четвъртък министър Порожанов обясни, че има съгласие от компаниите, че при продажбата на хляб ще се работи, за да се покрият разходи на самото предприятие за брак и логистика.

Земеделският министър акцентира, че големите вериги са като барометър на цените и поради това са водени преговори с тях. “24 часа” потърси и веригите, но те отказаха коментара за разговорите дали има постигната договорка.

Порожанов обясни, че основната предпоставка за поскъпване на хляба е нарастването на цената на пшеницата, която е с близо 20% по-скъпа и сега започва да се ползва новата реколта.

“Съчетано с увеличение на тока и газта, има икономически предпоставки цената на хляба да е по-висока”, посочи Порожанов. От началото на жътвата цената на пшеницата се е вдигнала от над 290 лв. до около 350 лв./т.

Относно поскъпването на хляба министърът коментира, че вдигането с 20-30 стотинки е нереалистично, защото увеличението на пшеницата не се предава кумулативно към цената на хляба.

Поскъпването му

няма да се усети

значително

в семейните

бюджета,

тъй като консумацията непрекъснато намалява през последните 7 г., показват данни на Националния статистически институт. През 2010 г. например средно на човек потреблението е било 108 кг на година. През 2013 г. то пада на 97,8 килограма, за да стигне до 87,1 кг през 2017 г.

Това означава, че средно човек изяжда по 230 грама на ден. С новите цени сега това ще му струва 35 стотинки, или с близо 5 ст. повече в сравнение с началото на годината.

Въпреки че цената на пшеницата се е вдигнала от началото на жътвата, тя не се отразявала кумулативно към тази на хляба.
Въпреки че цената на пшеницата се е вдигнала от началото на жътвата, тя не се отразявала кумулативно към тази на хляба.