Иска глобален данък за бизнеса. Вместо плосък данък богатите трябвало да плащат повече
Предлага държавите да осигуряват минимален пакет срещу риск от бедност
В България от 14 на 32 долара се увеличил дневният доход, необходим, за да не изпадне човек от средната класа
Да се въведат прогресивен данък и по-високо облагане на капитала и имуществото, препоръчва Световната банка в доклад за разпределението на доходите в Европа и Централна Азия.
Мерките са предложени срещу нарастващото неравенство между хората на база доходите, което е основна тема на доклада. Все по-голямо ставало разделението между тези, които успяват да се възползват от новите икономически възможности, и тези, които остават на заден план. Същевременно големи групи все още имат доходи на средна класа, но не и нейната икономическа сигурност.
За преодоляването на тези предизвикателства освен по-високи данъци за богатите Световната банка препоръчва насърчаване на гъвкавостта на пазара на труда и продължаване на защитата на всички видове трудови договори.
Тъй като капиталът е съсредоточен върху по-малък дял от населението, данъкът върху него би могъл да повиши прогресивността на системата и да се намали неравенството между икономическите групи. Това обаче трябвало да стане чрез координация между отделните държави, тъй като капиталите станали мобилни в ерата на глобализацията. В тази връзка се предлага и
въвеждането на
регионални или
глобални данъци
Освен това държавите трябва да потърсят универсален подход при предоставянето на социални помощи, осигуровки и други основни услуги, гарантиращи добро качество на живот. В доклада се обръща внимание на пенсионните системи, които в момента не предоставяли адекватна защита за хората, които са работили в по-нестандартни форми на заетост, които са имали неофициална работа или не са работили изобщо.
Предложен е и минимален пакет за предотвратяване риска от бедност, който да се предоставя от правителствата. Той трябва да включва застраховка срещу риск от необратими заболявания, наранявания, загуба на работа и други шокови ситуации, които могат да доведат домакинствата до бедност. Този пакет трябва да е за всички граждани и да се финансира чрез общи данъчни приходи, като така ще се избегне зависимостта от наличието на трудови отношения и работна заплата.
Освен това според банката трябва да се прекъсне зависимостта между заетостта и социалните осигуровки. Това ще даде смелост на хората да излязат на пазара, за да търсят по-добра работа, без да се страхуват, че ще загубят осигуровките си.
Препоръчва се и въвеждане на образование, в което да се придобиват когнитивни и социално-емоционални качества, както и развиване на дуалното обучение.
Докладът идентифицира четири вида неравенство, които подкопават съществуващия социален договор. Това са различията между млади и стари; между работници в различни професии; неравен достъп до възможности, основан на географско положение; неравенства, основани на пол, етническа принадлежност, произход и други фактори, вместо на индивидуалните усилия и способности.
Разликите в поколенията идват от това, че
голяма част от
младите работят
по-нискокачествени
професии
или такива на временен трудов договор в сравнение с по-старите поколения. При младите се случва по-често да трябва да работят повече години и в същото време да са натрупали по-малко спестявания преди пенсиониране.
Поляризацията при професиите се засилвала, тъй като в Европа изчезват занаятите, типични за средната класа и обвързани с по-рутинни дейности. Делът на заетите в тях е спаднал с 10% в Южна и Западна Европа и с 5% в Източна и Централна (където попада България). Това кара много
хора от средната
класа да се
пренасочат към
професии,
изискващи
по-малко
умения, което
намалява
и заплатите
в тези сфери. В същото време най-високоплатените работи, които изискват нерутинни когнитивни умения, са се увеличили и заплатите на висококвалифицираните работници са се вдигнали.
Неравенствата сред отделните географски региони също са се увеличили в последните години. Основният определящ фактор за това е разликата в качеството на образованието - между различни социално-икономически групи, както и между селските и градските райони.
Световната банка дава за пример България и Молдова, където разликата между учениците в двата вида населени места се равнява на две години в училище.
Много често възможностите за развитие зависят от обстоятелства, които са извън нашия контрол, посочва още докладът. Намирането на работа става все по-трудно и често изисква подходящи контакти, а не усилия и способности.
Дори в Западна Европа
за бъдещето на
децата все още е
от значение
произходът на
родителите им,
като по-заможните имат възможност да осигурят частно образование, здравни и пенсионни осигуровки на децата си, което им дава предимство. В Източна Европа произходът на родителите има още по-голяма роля. Там основен фактор за неравенството е и нееднаквият достъп до образование изобщо. Всичко това кара средната класа да се чувства несигурна и разочарована. Рискът от обедняване се увеличава все повече, сочи Световната банка.
И дава за пример, че доходът, който е необходим, за да не изпадне човек от средната класа в бедност, е нараснал от 34 на 40 долара на ден. България и Латвия са посочени като държави с едно от най-големите увеличения - у нас е от 14 на 32 долара, а в прибалтийската страна - от 22 на 44.
“Реакциите на системите за социално подпомагане в повечето европейски държави към нововъзникващите неравенства са само частични и понякога непоследователни. Губещите бяха компенсирани чрез увеличаване на трансферите, но не и чрез значително намаление на данъците. Няколко държави в Централна и Източна Европа въведоха плосък данък на личните доходи - започвайки от Естония през 1994 г., която бе последвана от България, Чешката република, Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Словакия”, посочва Световната банка. Според нея тази политика е повлияла негативно върху вертикалното неравенство на разпределението на доходите и още повече върху хоризонталното неравенство между отделните групи.
“Например средните нива на данъците в България, Унгария и Полша бяха значително намалени за спечелилите от разместването професии, докато средните данъци бяха намалени в по-ниска степен или останаха непроменени за работници, при които търсенето спада”, гласи още докладът. В Унгария младите между 18 и 24 г. плащали 26% данъци през 2007 г., а през 2014 г. те скачат до 34 на сто.
През последните години данъчните системи били най-неблагоприятните за младите в Централна и Източна Европа, докато в Южна и Западна Европа те компенсират влошаването на доходите.
Световната банка критикува политиците и за това, че няма защита чрез промяна в данъците и трансферни политики за уязвимите работници. Подкрепата за домакинствата, които разчитат само на един източник на доход, е намаляла. От друга страна, се оказва помощ на домакинствата с повече от един, осигуряващ средства, или с няколко пенсионери, които имат по-голяма икономическа сигурност.
Докладът продължава с проучване как работещите възприемат своята сигурност. Те са попитани на кое стъпало се поставят на символична стълба с 10 стъпала, в която най-долното представя най-бедните 10%, а най-горното - най-богатите 10% в обществото. Хората, които имат несигурна работа на непълно работно време, по-често се чувстват бедни и се поставят на последното стъпало. Това е сигурен признак за неудовлетвореността на средната класа, посочва банката.
Представена в доклада графика показва, че България е на второ място сред държавите, в които
гражданите
настояват
за по-голямо
преразпределение
на благата
и вярват, че в страната им има неравенство. Пред нас е единствено Унгария.
Същевременно България е държавата с най-високо увеличение на коефициента на Джини, който показва разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в обществото. У нас между 1999 и 2009 г. той е нараснал с 0,8%, докато в страната преди нас - Израел, увеличението е едва с 0,3%.
Горанов: Няма да вдигаме данъци до края на мандата
До края на мандата няма да се променят данъчни ставки. Няма да се въвеждат и различни ДДС ставки за определени стоки. В коалиционното споразумение между ГЕРБ и “Обединени патриоти” е записано, че данъците няма да се променят по време на мандата на сегашния кабинет. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира идеите за промени в данъчната система.
Преди две седмици на дискусия, организирана от КНСБ за отмяна на плоския данък, Горанов бе категоричен, че “няма достатъчно убедителна теза, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблемите с неравенството, но може да се предположи, че част от проблема с неравенството идва от пропорционалното облагане. Ако идеята е да борим само неравенството и да заменим сегашното пропорционално с ново прогресивно облагане в рамките на същия фискален резултат, безспорно средната класа ще повиши това, което отделя за бюджета”, аргументира се тогава той. Според него дискусиите не трябва да са в посока дали да се премахне плоският данък, а как да се премахне. Той подчерта, че на политическо ниво проблемът на промяната на модела била, че той ще засегне много повече хора с увеличаване на тяхната данъчна тежест.
“Ако предложим една прогресивна скала и я наложим към сегашните доходи и подоходни групи, и ако трябва да запазим размера на приходите в бюджета, то на всички хора, които в момента са активни, облагането ще достигне поне до 15 процента”, пресметна финансовият министър.
По-големият проблем на плоския данък е, че той трудно може без някакво сериозно преразпределение и вътрешни сътресения да бъде премахнат, възстановявайки прогресивното облагане. Ако приемем, че няма да падат приходите в бюджета, и ако приемем, че няма да увеличаваме данъците на средната класа, уравнението изглежда почти нерешимо, смята министърът.
Той е категоричен, че записаната в коалиционното споразумение договорка да не се променят данъците е правилната за момента политическа позиция.
-5 °
4 °
