Нови жилища се купуват най-вече в София, Пловдив, Варна и Бургас
В България остават 4 града, които се виждат перспективни на населението, показват данните на банките за ръста на ипотечното кредитиране.
Макар да има ръст, този тип кредити са съсредоточени за имоти в 4 града - София, Пловдив, Варна и Бургас. Тоест само тези места се виждат на населението перспективни за живеене и там са склонни да купуват имоти.
Последните данни на Агенцията по вписванията показват, че измежду тези градове ръст на сделките в сравнение с една година по-рано се отчита само в София и във Варна. В Пловдив и Бургас има съвсем лек спад.
Ако тенденцията се запази вероятно след 10 години в тях ще се съсредоточи активното население и в тях ще се концентрира животът в България.
Тези данни кореспондират с обявените преди седмица от доц. Георги Бърдаров от СУ, че през 2030 в България ще има 6 града, но са малко по-стряскащи, защото се вижда, че концентрацията ще е по-голяма и е вече започнала.
Последните данни на Агенцията по вписванията показват, че измежду тези градове ръст на сделките в сравнение с една година по-рано се отчита само в София и във Варна. В Пловдив и Бургас има съвсем лек спад. Заради засиленото купуване на имоти ипотечните кредити стигнаха рекордни стойности - в края на септември общата им сума премина над 10 млрд. лв. А за деветте месеца на тази година са отпуснати 800 млн. лв. нови заеми за имоти, отчете БНБ. Това означава, че средно на месец новите ипотеки са малко под 100 млн. лв. За сравнение през рекордната за имотни пазар 2008 година на месец се вземаха средно по 101 млн. лв.
Лихвеният процент тогава е бил около 9,03% лв., а годишният ръст на ипотеките - 7,1%. Сега средната лива е под 4%, а за една година нарастването жилищните заеми е с 9,9%. Към днешна дата сме далеч от имотен балон, категоричен е главният изпълнителен директор на УниКредитБулбанк и член на УС на Асоциацията на банките Левон Хампарцумян.
“10 години след предишната криза пазарът бе подтиснат, в момента расте. Нормално е отложеното за по-добри времена потребление да се срещне с повече и по-добри проекти, което се случва. Ситуацията обаче е много по-различна от 2008 г. Икономиката е стабилна, а
клиенти и банки
са значително
по-предпазливи,
няма причина да се притесняваме. Ако видим основание за някакви попасения, ние сами ще се спрем”, добави Хампарцумян.
Финансисти изброиха за “24 часа” още аргументи, които показвали че няма балон. За 2017 и 2018 г. освен ниски лихви по заемите имало близо 10% ръст на доходите и 3,7- 4% на икономиката, 4,2% на потреблението и спад на безработицата до исторически ниските нива под 5%.
Тази комбинация внася успокоение както сред кредитополучателите, така и при банките, които отпускат заемите.
За сравнение - през 2008 г. ръстът на икономиката е бил 6,8%, а на реалните доходи - 1,4% спрямо 2007 г., безработицата - 6,1%.
За догодина бюджетът е разчетен при
3,7% ръст на
икономиката,
10% на доходите,и рекордно ниска безработица - 4,8%.
Освен тези фактори като нова причина за ипотечния бум анализаторите сочат и конкуренцията между банките, която води до изваждането на пазара на атрактивни кредитни продукти.
Все повече заеми, които се отпускат са съобразени и като срокове, и като вноски, и като гаранции, с възможностите наконкретните клиенти. Това намалява рисковете те да закъсат с плащанията си до възможния минимум.
Сроковете за отпускане са се удължили, тъй като банките са склонни да поемат малко по-високи рискове, отчитайки прогнозите за икономиката и доходите.
Това означава, че размерът на вноските се свива. Увеличава се делът на финансиране, като в някои случаи достига и до 90% от стойността на жилището, а в масовите случаи - до 85%. Данните показват, че почти
80% от кредитите
вече са за срок
от над 15 години
Разширили са се и опциите за рефинансиране на заеми, които спестяват до 30% от общата дължима сума.
През 2008 г. процентът на предоговаряне е бил под 5%, през 2017 г. всеки трети ипотечен заем е променян.
Анализите показват, че при рефинансиране от друга банка може да се получи лихва по-ниска с до 1,5% от първоначално договорената.
Растежът продължава, но вече е символичен.
Ръстът на сделките с имоти в страната продължава, но в края на третото тримесечие на 2018 г. се е свил до скромни, почти символични размери в сравнение със същия период на миналата година, показват последните данни на Агенцията по вписванията.
Ако се вземат данните само за месеците от юли до септември, в България са изповядани 55 897 имотни сделки. През същите месеци на 2017 г. сделките са били 56 293, т.е. има лек спад.
За първите девет месеца на 2018 г. все пак има ръст - през 2017 г. са сключени 147 967 сделки, а през 2018 г. - 149 538. Увеличението няма и един процент, докато през последните няколко години броят на сключените сделки растеше с по 8-10% на годишна база.
Според анализ на имотната агенция “Арко” годишният ръст на цените също вече се забавя. Според техните данни през първите две тримесечия на 2018 г. годишният ръст на цените на жилищните имоти е бил между 8 и 9%, докато през третото тримесечие е 7%.
“Адрес” дават почти същия размер на ръста на цените за столицата, който според тях е 7,7% в края на септември в сравнение със същия месец на 2017 г.
По принцип през последните години все по-отчетливо пазарът се съсредоточава в четирите най-големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас, където
се сключват
най-много
сделки
и съответно цените все още видимо се движат нагоре, макар и с различни темпове.
Според последните данни на Агенцията по вписванията от четирите големи града ръст на сделките в сравнение с година по-рано има само в София и във Варна. В Пловдив и Бургас има съвсем лек спад.
В тези четири града има и най-много заличени ипотеки. Към това действие се прибягва в два случая - когато един ипотечен кредит е напълно изплатен и когато имотът се продава заедно с тази тежест и ипотеката вече се води на друг човек. С изключение на Бургас, където броят на заличените ипотеки се увеличава през 2018 г. в сравнение с година по-рано в София, Пловдив и Варна техният брой намалява.
Според експерти обаче сегашните символични ръстове на сделките не гарантират, че догодина те ще бъдат също толкова ниски. Защото на пазара се сключват все повече сделки на зелено, при които купувачите плащат само част от сумата. Но сделката се изповядва от нотариус и се вписва в Имотния регистър чак когато сградата се сдобие с акт 16, а това обикновено става след година-две.
За първи път българи купуват най-много ваканционни имоти
За първи път през 2018 г. българите се оказват най-голямата група купувачи на ваканционни имоти, изпреварващи всички други националности. Това съобщи изпълнителният директор на “Грийн Лайф” Теофил Петров.
Специално по Южното Черноморие, където “Грийн Лайф” има няколко ваканционни комплекса от затворен тип, 34% от купувачите от началото на 2018 г. са били българи. В Созопол и Поморие са предимно мениджъри с добри доходи, обикновено със семейства и деца. В Поморие преобладават по-възрастните купувачи, вероятно привлечени от многото калолечебници и от факта, че в града има развито здравеопазване.
Руснаците са втората група купувачи, но вече са само около 30%, а украинците са само 17%, сочат данните. Всички останали купувачи са от най-различни националности: израелци, англичани, белгийци, унгарци, латвийци, поляци и др.
Цените на ваканционните имоти се задържат почти на същото равнище, както и през 2017 г. Около 50 хил. евро е апартамент с една спалня, като само в Созопол цените са малко по-високи. Според Петров по Южното Черноморие има потенциал за нови ваканционни комплекси, но ръстът ще е умерен.