Парламентът прие да се строят газопроводи за 2,8 млрд. лв. Това предвижда приети промени в Енергийната стратегия на България до 2020 г. Средствата ще са нужни, за да се изгради инфраструктура, която да съответства на новите газови потоци в региона. Основната част от инвестицията ще е за нови 484 км тръби от Провадия до Зайчар в Сърбия и за нови две компресорни станции и 11,5 км газопровод от българо-турската граница до станция “Странджа”. Промяната в енергийната стратегия се наложи след индикации от “Газпром”, че след пускането на втората тръба на “Турски поток” ще спре транзитът от Украйна, което означава и през България към Турция.

"Приемането беше важна стъпка напред, за да може изпълнителната власт да изпълнява вече актуализираната стратегия", заяви енергийният министър Теменужка Петкова след приемането на текстовете.

За да се запази стратегическото място на България по отношение на доставките и транспортирането на природен газ, трябва да изгради инфраструктура, обясни Петкова и допълни, че се работи след 2020 г. по новите тръби да идва газ от три източника, каквито са изискванията на ЕК. "Работим за изграждане на интерконекторите на България със съседни на нас страни. Работим за това на територията на България да има газова борса. Тя ще даде възможност за либерализация на пазара на природен газ. В изпълнение на тези наши ангажименти ние днес решихме, че е удачно българската държава чрез своя оператор да участва в изграждането на LNG терминала на Александруполис, което ще ни даде възможност за реална диверсификация на източниците на доставка на природен газ. Ще имаме възможност да доставяме втечнен природен газ от САЩ, Алжир, Катар", каза още тя.

Новите газопроводи ще бъдат построени след пазарни тестове, които да покажат дали има интерес от към новата инфраструктура. "В началото на декември предстои да бъде даден старт на третата обвързваща фаза на пазарния тест. В нея, който резервира капацитет, трябва да каже за какъв период го резервира и какъв капацитет. На базата на тези резервации се подписват обвързващи договори, които гарантират, че проектът ще бъде финансово и икономически жизнеспособен", обясни още тя.

При представянето на стратегията пред ресорната комисия във вторник Петкова обясни, че ако се спазят стъпките в актуализираната енергийна стратегия, държавната компания “Булгартрансгаз” ще излезе на плюс с 4,4 млрд. лв. и четири пъти по-малко, ако не бъдат приети поправките.

На днешното пленарно заседание дебатите по стратегията продължиха над 2 часа, като получи подкрепата на почти всички депутатите. Тя беше подкрепена от 162 депутати, 9 народни представители от "Обедидени патриоти" се въздържаха.

На въпрос какво ще се случи, ако Русия спре да ползва тръбата през Украйна и дали страната ще успее да изградим система, с която да получава руски газ, министърът заяви:

"3 млрд. куб. метра газ са гарантирани на България и никой не трябва да се притеснява за това. Има договор за доставка на природен, той е различен от този за транспортиране". Тя обясни, че "Газпром" все още няма официална позиция. Ние работим за изграждане на интерконекторите на България със съседни на нас страни. Работим за това на територията на България да има газова борса. Тя ще даде възможност за либерализация на пазара на природен газ. В изпълнение на тези наши ангажименти ние днес решихме, че е удачно българската държава чрез своя оператор да участва в изграждането на LNG терминала на Александруполис, което ще ни даде възможност за реална диверсификация на източниците на доставка на природен газ. Ще имаме възможност да доставяме втечнен природен газ от САЩ, Алжир, Катар и т.н.“, допълни енергийният министър.