През 1965 г. всеки жител на страната е изяждал по 270 кг годишно, сега - само по 87 кг

Статистиката е категорична - потреблението на хляб, особено на традиционния български хляб от пшенично брашно, замесен с мая, спада неумолимо и се заменя от всякакви други разновидности на тестените изделия и зърнените храни.

От 1992 г., когато е изяждал по 160,4 кг хляб годишно, до 2017 г. българинът на практика е намалил двойно консумацията му - през 2017 г. данните са за 87,1 кг.

Става въпрос за консумацията в домашни условия, без да се броят ресторантите и другите заведения за хранене. През тези 25 години тенденцията е към непрекъснато намаляване на яденето на хляб.

Има само едно изключение - данните за 2010 г. показват леко нарастване от 105,9 кг през предишната 2009 г. на 108 кг през 2010 г. Това беше първата пълна година от началото на световната финансова криза, когато безработицата рязко нарасна и възнагражденията паднаха. Най-вероятно финансовите притеснения са накарали хората инстинктивно да купуват повече хляб.

Но оттогава насам консумацията му отново продължава да спада.

Любопитното е, че тази тенденция не започва от началото на прехода, а е сякаш вечна.

През 1965 г. например българинът е изяждал у дома си по 270,6 кг хляб годишно, през 1970 г. - по 252,2 кг, а през 1975 г. - по 232,2 кг. Тогава изследванията на консумацията са се правели през 5 години и интересното е, че от 1980 г. нататък спадът, макар че продължава, е с много по-ниски темпове, отколкото през 60-те и първата половина на 70-те години.

Това не означава непременно, че благосъстоянието на хората у нас тогава е нараствало, но със сигурност трапезата е ставала по-разнообразна и това е карало хората да намалят консумацията на хляб.

И ако през прехода намалението на консумацията на хляб може да се обясни и с демографски причини - намаляващото население, то за времето преди това е ясно, че просто хлябът на трапезата се заменя с други продукти.

От данните на статистиката не може да се направи категорично заключение кое точно заменя насъщния на трапезата.

Консумацията на брашно например също намалява - от 12,8 кг годишно през 1992 г. на 8,7 кг през 2017 г.

За същия период консумацията на продукти от друго зърно се увеличава двойно - от 0,3 кг през 1992 г. на 0,6 кг през 2017 г., но това са твърде малки количества. В тази група статистиката поставя всичко, което не е от пшенично брашно.

В същото време обаче у нас тече друга тенденция, която по отношение на здравословното хранене е коренно противоположна на намаляващата консумация на хляб. Това е потреблението на сладкарски изделия от брашно, което се увеличава двойно за последния четвърт век - от 3 кг годишно през 1992 г. на 6,1 кг през 2017 г. Консумацията на тази група изделия у нас се мери едва от 1992 година насам и в нея статистиката поставя всички онези сладкарски изделия, които не се произвеждат индустриално и не се продават пакетирани - пасти, торти, тестени сладкиши и т.н.

Макар и в съвсем малки количества у нас има внос-износ на хляб. По данни на министерството на икономиката, предоставени на “24 часа”, износът на хляб от България през 2017 г. е в размер на 6 млн. евро. Основните пазари са Румъния, Гърция, Словакия, Словения

Вносът на хляб през миналата година възлиза на 3 млн. евро, България внася хляб основно от Германия, Румъния, Франция, Чехия.

Най-вероятно става въпрос за специфични видове траен хляб и хлебни изделия, защото принципно хлябът, дори и опакован, не издържа повече от седмица-две и търговският му вид бързо се влошава.