2019 г.: БНБ ще отпечата 153 милиона броя банкноти

Хартиените пари живеят средно 8 -10 години, при всяка нова емисия защитите са по-високи, а износването по-бавно

153 милиона банкноти с пет различни номинала ще емитира тази година БНБ. За отпечатването им централната банка е заделила в бюджета си близо 18 млн. лв. Количеството на новоотпечатаните хартиени пари е с 82% повече спрямо 2018 г.

Първата нова емисия тръгна още от края на м.г. От 28 декември 2018 г. централната банка пусна в оборот нова столевка. Предишната емисия на банкнота с такъв номинал бе от 2003 г.

Още при представянето ѝ подуправителят на БНБ Калин Христов съобщи, че се планират и още - от 50,20,10 и 5 лева, а поредността на тяхното отпечатване ще бъде в низходящ ред- от по-високите номинали към по-ниските.

Разходите за издръжка на паричното обращение, които БНБ е планирала в бюджета си, са 34,84 млн. лв. Това е

с 28,1% повече

в сравнение с миналата година.

При определянето на необходимото за 2019 г. количество банкноти и монети са отчетени увеличеното им търсене, подмяната на изхабените в процеса на обращение банкноти и поддържането на запаси от банкноти и разменни монети, е записано в мотивите към бюджета на централната банка за догодина.

За сравнение, през 2018 г. са отпечатани 84 млн. броя банкноти от четири номинала, а през тази броят на новите хартиени пари ще се удвои, а номиналите се увеличават с един до общо пет.

Защо и кога БНБ решава да емитира нови емисии банкноти?

Няколко са основните фактора, които определят периодичността в подмяната на банкнотите. Първият е тяхното износване и механични повреди.

Мониторингът над паричното обращение е показал, че средната продължителност на една банкнота е 8-10 години. През това време

всеки купюр

преминава от

ръка на ръка

над 4000 пъти

За да се увеличи тяхната издръжливост, материалът, от който се произвеждат банкнотите, непрекъснато се подменя. В много голяма степен днешните книжни пари не са направени от хартия, а от други материали, например от полимери, а върху тях се нанасят различни покрития. Това, освен че ги прави по-скъпи и трудни за фалшифициране, увеличава тяхната издръжливост на механични повреди, което пък спестява разходи по подмяната на пари от една и съща емисия с нови.

Вторият фактор произтича от задължението на БНБ освен непрекъснато да изтегля негодни, повредени и унищожени купюри, да поддържа и определени запаси от банкноти и разменни монети, с които гарантира чистотата и качеството на паричното обращение. Това е необходимо, защото както необходимостта, така и търсенето на хартиени пари непрекъснато се променят и централната банка трябва да бъде адекватна на тази динамика. Тя пък на свой ред зависи както от навлизането на електронните пари, така и от

различни сезонни

фактори,

например туристически сезон, приток на чуждестранна валута и др.

Втората основна причина, която определя основно постепенното изтегляне на купюри с малък номинал и замяната им с по-голям, е инфлацията. БНБ мери необходимостта от увеличаване на номинала с т.нар. условни банкноти. През последното тримесечие на м.г. средната стойност на една банкнота в оборот е 35,32 лв. За една година тя се е увеличила с 1,65 лв., или с 4,9%, т.е. с темпове малко над измерената инфлация от 3,3%.

Третият основен фактор за емитирането на банкноти е

ръстът на

икономиката,

респективно на потреблението и темпът на разплащанията. Колкото по-висок е той, колкото по-голям е оборотът от стоки и услуги, толкова по-голям брой банкноти обслужват този оборот. И като правило - с по-висок номинал, за удобство на разплащанията. Този фактор не действа сам, тъй като в противоположна посока - към намаляване на количеството пари в оборот, действат темповете на безналичните плащания, т.е. операции, при които реално не се разменят пари.

В края на 2018 спрямо 2017 г. ръстът при броя на плащанията с карти е 34%, като за първи път той

надвишава броя

на тегленията на

пари в брой

Основната причина за това е бумът в електронната търговия , който се е увеличил с 32% спрямо предишната година.

Монетният двор емитира банкноти от 123 години

Българската национална парична единица - лев, се появява през 1881 г. В Княжество България са се използвали 27 вида монети, след това броят им достига до 50. Най-много монети са изсечени в периода от 1946 до 1990 г. - над 200 вида.

В момента обаче се използват само 7 вида монети. Най-високият номинал е 2 лева, а най-ниският - 1 стотинка.

От Освобождението до 1908 г. сме имали 19 вида банкноти с номинални стойности от 5 до 500 лв.

Между 1908 и 1946 г. в България се борави с около 50 вида банкноти. По това време са печатани банкноти дори от 250 лв., емисии от 1929, 1943 и 1945 г.

През 1916 г. е отпечатан първият книжен 1 лев. По-късно, от 1946 до 1990 г. броят на банкнотите е редуциран до 25 вида.

Тогава сме печатали и такива с номинали от 3 и от 25 лв.

През 1996-1997 г. заради инфлацията се появяват и номинали до 10 000 лв. След валутния борд броят и номиналът е намален. В момента в оборот все още има хартиени двулевки, както и купюри с номинали 5,10,20,50, 100 лева.

От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка.

След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1,95583 лева = 1 евро.

През 90-те години няколко периода на драстична инфлация, най-тежкият от които през зимата на 1996-1997 година, значително девалвират лева. Това довежда до установяването на валутния борд през 1997 година и фиксирането на курса на лева.

С договора за влизането си в Европейският съюз България официално има ангажимент за присъединяване към eврозоната.