Заведени дела има от няколко енергийни
компании, исковете са за над 1 млрд. лева
22 държави от ЕС, сред които България и Чехия, излязоха с декларация, с която заявяват, че ще бъдат прекратени арбитражните дела, заведени по силата на споразумения за защита на инвестициите.
Документът е публикуван в четвъртък, а основание за него дава решение на Съда на ЕС. Той се произнася, че двустранни инвестиционни споразумения противоречат на договора за ЕС и на европейското право.
Държавите, подписали декларацията, поемат ангажимент до края на тази година да бъдат анулирани вече образувани абритражни дела, както и да не се образуват нови.
Ако не се прекратят вече заведените,
решенията им не
трябва да бъдат
прилагани
от съдилищата. Целта е инвеститорите и арбитражните съдилища да получат допълнителна правна яснота и да се предотвратят нови решения и процедури, несъвместими с правото на Евросъюза.
По силата на декларацията държавите трябва да информират инвестиционните арбитражни съдилища за правните последици от решението на Съда на ЕС.
Друга точка от декларацията гласи, че държавите трябва да окажат правна защита на тези, срещу които има заведени дела.
Решенията, които вече са взети и няма как да се прекратят или са окончателно изпълнени, няма да се оспорват. В тези случаи трябва да се намери практическо споразумение, което да е в съответствие с европейското право.
Поема се и ангажимент държавите да направят всичко възможно
да отменят
двустранните
инвестиционни
договори до 6
декември 2019 г.
Междувременно те ще се информират взаимно и ще докладват на генералния секретар на Съвета на ЕС за всяка пречка, която срещат.
Срещу България има няколко висящи съдебни дела за над 1 млрд. лева, заведени основно от енергийни компании пред международни арбитражи. Претенция има от ЧЕЗ, ЕВН, “Енерго-Про” и “Овергаз”.
Дали държавата ще поиска прекратяването им, в петък не стана ясно. “24 часа” се обърна за коментар към финансовото министерство, което наема адвокатите по тях, но до редакционното приключване на броя отговор нямаше.
Юристи, занимаващи се с арбитражно право, обаче предположиха, че вероятно България ще поиска прекратяване на делата с аргумент, че те са заведени от инвеститори у нас, а съдът е решил, че спогодбите нямат приоритет над правото на ЕС.
Става дума за
всички дела,
заведени срещу
България
от дружества, които освен Енергийната харта са посочили и приложимите договори за насърчаване и защита на инвестиции.
Например от ЕВН са посочили договора между Австрия и България, от “Енерго-Про” - този между Чехия и България. ЧЕЗ пък предяви претенции по силата на Енергийната харта.
Искът на ЕВН срещу България е заведен през 2013 г. в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка (ICSID). Стойността му е 600 млн. евро. Делото е на финален етап, но още няма решение.
След австрийците към арбитражния съд във Вашингтон се обърна “Енерго-Про”, делото е регистрирано през май 2015 г., а е образувано през февруари 2016 г. Според редица публикации претенцията е за 70 млн. лв. Към 20 декември 2018 г. е на етап представяне на документи.
Третото дело, пак във Вашингтон, е на ЧЕЗ срещу държавата. То е регистрирано през юли 2016 г. От изявление на компанията става ясно, че искът е за стотици милиони евро. Към 28 ноември 2018 г. то още не е образувано, става ясно от сайта на арбитража.
“24 часа” попита ЕВН какво е становището им. Шефът на корпоративната комуникация на компанията Щефан Зах отговори, че фирмата не е запозната с декларацията. Той благодари за предоставената информация, а официалният отговор беше: “В момента правим оценка на този казус”.
От ЧЕЗ в Прага съобщиха, че също не знаят за декларацията и “в момента анализират в детайли правните ефекти от нея за компанията”.
От “Енерго-Про” засега не коментират.
Адвокат по арбитражни дела каза за “24 часа”, че декларацията е воля на държавите членки и на Европейската комисия. Но
има и още една
страна в
арбитражните
спорове
- инвеститорите. И е важно какво ще е тяхното становище. Ако те не са съгласни, тогава решението остава на арбитражния трибунал.
А последният арбитраж, който загуби България, бе този срещу“Атомстройекспорт”. Руската компания осъди НЕК за оборудването на АЕЦ “Белене” и се наложи държавната компания да плати 1,2 млрд. лева.
-5 °
4 °
