КЗК отново трябва да се произнесе дали военният завод може да бъде купен от “Емко”

14 години след приватизацията на “Дунарит” държавата отново има шанс да стане негов собственик.

Причината - във вторник Върховният административен съд реши, че Комисията за защита на конкуренцията трябва отново да се произнесе може ли фирма “Емко” на бизнесмена Емилиян Гебрев да е собственик на военния завод. И тъй като решението на ВАС е окончателно и не може да се обажалва, антимонополният регулатор трябва да започне ново производство и да се произнесе.

“Дунарит” бе продаден през 2005 г. за 2 млн. лева. Тогава от държавата го купува фирма “Дивал 59” - компания от орбитата на Цветан Василев и използвана като бушон при редица сделки с пари от КТБ. Разследването на прокуратурата за фалита на банката показа, че например за периода януари 2012 г. - май 2014 г. “Дивал 59” получава необезпечени кредити общо за 35 млн. лева и 17 млн. евро.

Малко след като компанията купува “Дунарит”, като акционери се появяват други две фирми, пак на Цветан Василев - “Кемира” и “Инкомс телеком холдинг”. От 2010 г. собствеността на “Дунарит” остава само в “Кемира”.

През 2016 г. банкерът направи опит да прехвърли завода и още няколко дружества, сред които и БТК, на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, но до сделка така и не се стигна.

Последва нова продажба на “Дунарит”, но без реално по сделката да е платен нито лев, а купувачът - фирма “Емко”, поиска увеличение на капитала на военния завод с 60 млн. лв., с което става мажоритарен собственик. Така “Дунарит”, който генерира около 30 млн. лева печалба годишно, на практика е прехвърлен без пари.

През февруари 2016 г. тогавашната комисия за отнемане на незаконно имущество внесе в Софийския градски съд иск за отнемане в полза на държавата на имущество на Цветан Василев и още 26 ответници. Цената на иска е над 2,2 млрд. лева. Сред активите са и акциите на “Кемира” в “Дунарит”, които са 91% от капитала на завода. Съдът налага запор на дела на фирмата във военния завод, но въпреки това

“Кемира” прехвърля участието си на “Емко”. Фирмата на Гебрев пък поиска от КЗК разрешение за концентрация между двете предприятия. Комисията първоначално реши, че няма да се произнася по сделката, тъй като има съдебни спорове за собствеността. Но определението на КЗК бе отменено от ВАС. При повторното разглеждане антимонополният орган пусна сделката с мотив, че двете дружества нямат продажби в България над законовия праг от 25 млн. лева и не е налице концентрация.

Това решение е обжалвано от фирма “Виафот инвестмънт България”, която по това време е кредитор на “Дунарит”. Тричленен състав на ВАС обаче потвърждава заключението на КЗК. Сега обаче новото решение на петчленка на съда е свързано именно с това твърдение и съдиите откриват пропуски.

“Виафот инвестмънт” обжалва и гласуваното увеличение на капитала на “Дунарит”, както и придобиването му от “Емко”. Това дело мина през редица заседания и първоначалният отказ на Агенцията по вписванията да впише новия капитал е обжалван от “Дунарит”. През март 2017 г. окончателно Великотърновският апелативен съд отменя отказа и указва да се впише новият капитал. Това обаче все още не е факт заради дело в Софийския градски съд. По него през юни 2017 г. съдът отхвърля иска на “Виафот”. Следва обжалване пред Софийския апелативен съд, който през юни потвърждава решението на по-долната инстанция. Но дори сега и касационният съд да излезе със становище в полза на “Емко”, пак няма да има вписване, тъй като трябва ново произнасяне на КЗК. Комисията със сигурност ще спази решението на ВАС и ще се произнесе. Как обаче, не е ясно. А именно от това нейно решение зависи дали държавата ще се върне като собственик на “Дунарит”, тъй като тя е основен кредитор на предприятието чрез редица изкупувания на задължения.

Сделките бяха направени през 2017 г., когато синдиците на фалиралата банка ги продадоха на Държавната консолидационна компания. Тогава министърът на икономиката Емил Караниколов заяви, че не става въпрос за национализация на предприятието, а за публична продан, на която може да се яви всеки.

Но преди да бъде стартирана процедурата по несъстоятелност на “Дунарит” и да се пристъпи към продажба на предприятието, военният завод плати задължения към Държавната консолидационна компания в размер на 50 млн. лв.

Междувременно лицензът на “Емко” бе отнет, а “Кинтекс” прекрати договори за над 100 млн. долара с оръжейното дружество. В началото на октомври 2017 г. обаче на среща в Министерския съвет между премиера Бойко Борисов, собственика на “Емко” Емилиян Гебрев и министър Караниколов бе решено договорите с “Кинтекс” да бъдат възстановени, а лицензът - върнат.

Гебрев делял лидерство на група за пране на пари с адвокат на Цветан Василев

Оръжейният търговец Емилиян Гебрев е обвинен като лидер на престъпна група за пране на пари заедно с един от адвокатите на Цветан Василев - Лазар Карадалиев. Това обясниха източници от прокуратурата за прецизираното обвинение на Гебрев, за което той се яви в следствието миналата седмица.

През 2017 г. Гебрев стана клиент на прокуратурата по обвинение, че е лидер на престъпна група за пране на пари. Той придобил “Дунарит”, след като знаел, че преди това заводът бил купен с мръсни пари от Цветан Василев. Те били присвоени от вложителите в банката, твърди прокуратурата.

Карадалиев бе обвинен в края на м.г. след претърсвания в помещенията на кантората му, в които били скрити документи от разследващите. Преди това Карадалиев защитаваше самия Гебрев по това дело за пране на пари.

Като член на бандата на Гебрев и Карадалиев е подведен под отговорност е и бившият директор на “Дунарит” Кръстьо Кръстев.

“Това обвинение е пълен парадокс. Откъде да съм длъжен да знам как е бил придобит “Дунарит”, преди да го купя. Как да знам, като самият този човек (Цветан Василев - б.а.) винаги е ходил по Червения килим”, коментира обвинението Гебрев миналата седмица.

За зам. главния прокурор Иван Гешев е най-важно колелегите му да докажат обвиненията. “Това, което знам за “Дунарит”, е, че е предприятие, купено с пари на вложители на КТБ, така както десетки други, предприятие, върху чиито акции има запор от КПКОНПИ, НАП и синдиците на КТБ, които искат да удовлетворят длъжниците. Т.е. ако придобият този актив, те ще го продадат и ще се плати на хората, с чиито пари е купено”, коментира заместникът на Цацаров пред БНТ.