2/3 от членовете в управата на сдружението, което иска отмяната му, зареждат от “Инса ойл”
Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива - това е организацията, която е най-върлият противник на влезлия вече в сила Закон за горивата. Участниците във въпросното сдружение твърдят, че имат дребен бизнес с горива и изискванията на закона ще ги натоварят допълнително финансово, а те няма да могат да се справят с тези разходи. И съответно ще трябва да затворят бизнеса си.
Бърза справка с финансови документи, публикувани в Търговския регистър, показва, че въпросните дребни търговци на горива всъщност са собственици на компании с приходи от по няколко милиона.
Председател на сдружението е Иван Кашилски. Той е собственик и управител на фирма “Транс ойл”, която се занимава основно с превоз на горива. Нейният капитал е 503 хил. лв., а приходите за последните години са над 2 млн. лв. Кашилски е и наемател на водоем от 28 декара в с. Голям чардак.
Един от членовете на управителния съвет е Георги Паничарски - собственик на фирма “Елго”. И тя спада към “дребните” търговци с приходи през последните години от над 1,3 млн. лв. Към това се добавят и
обществени
поръчки за почти
2,5 млн. лева
с няколко общини за доставка на горива.
Паничарски има и интересни бизнес партньори. Като например Лиляна и Пламен Моравенови. Съвместната им фирма “МКП Пропърти” е с основен капитал имот за 400 хил. лева на бизнесмена Стоян Аргилашки. Той стана известен с доставени преди време некачествени горива на общината в Пловдив, заради които бяха повредени служебните автомобили. Общината смени доставчика и такъв стана фирма “Петро ойл груп” с поръчка за близо 15 милиона лева. И тук по чиста случайност се оказа, че управителят Мендо Раданов е бивш служител на Аргилашки.
“Дребният” търговец Апостол Апостолов също е в управата на сдружението. Фирмата му “Апид 2000” има приходи от продажби за над 5,6 млн. лв. годишно.
В управителния съвет влизат още компаниите “Дакар-1”, “Ангаз България”, “Транс ойл”, “Симов ойл”, “Димар ойл”, “Ами-2002”, “Стимекс ойл”, “Стимекс”, “Трио елит” и “Интерспийд”.
Безспорно последната компания е черешката на тортата в претенциите да се изкара дребен търговец. От финансовия отчет на “Интерспийд” за 2017 г. в Търговския регистър се вижда, че фирмата има данъчни задължения за близо 1,8 млн. лв. и почти толкова към доставчици. От документите става ясно още, че надали компанията може да се нарече
дребен търговец
с приходи от
над 41 млн. лв.
за 2017 година.
“Интерспийд” от края на 2015 г. е лицензиран складодържател и стопанисва данъчен склад в Казичене. Вероятно по абсолютна случайност в двора на данъчния склад има бензиностанция на фирма “Ойл трейд 78”, която е собственост на Георги Дойчинов. Той бе един от “отговорниците”, които надзираваха уж спонтанния протест на малки търговци през миналата година, когато все още законът за горивата не бе приет. Дойчинов надзираваше как върви протестът от джип “Мерцедес”, който по най-скромни оценки струва поне 130 000 лева. И “Ойл трейд 78” трудно се вмества в понятието дребен търговец с над 6 млн. лв. приходи за 2017 г. Компанията има задължения от над 630 хил. лв.
През 2016 г. служители на Агенция “Митници” са извършили проверка на обекта в Казичене и установили наличието на няколко хиляди литра дизелово гориво, за които няма документи за произход и собственост.
Сред протестиращите през миналата година имаше и още “дребни търговци”. Като например Николай Николов, който чрез фирмата си “Евроинвест” прави по близо 5 милиона лева, Любомир Василев, чиято фирма “Джи Ел оил” за 2017 г. има приходи от 2,7 млн. лева и задължения за 348 000 лева. Във фирмата партньор на Василев е бил Георги Тодоров, който е разследван за измама в особено големи размери и за хулиганство. Друг протестър срещу закона за горивата бе Чавдар Кисьов, собственик на фирма “Йони ойл”. За 2017 г. тя е с приходи от 13,6 млн., има задължения за над 1 млн. лв.
Не по-малко интересна е хронологията на зараждането на протеста на “малките търговци” на горива. Тяхното недоволство, вероятно пак по чиста случайност,
съвпадна с
напускането на
“Инса ойл”
на Българската петролна и газова асоциация, която го направи с мотив, че фирмата е против закона за горивата, който щял да навреди на конкуренцията.
Има и още едно любопитно съвпадение. От изброените фирми в управата на сдружението само “Ангаз” “Транс ойл” “Димар ойл” и “Трио елит” не ползват горива от “Инса ойл”. Всички останали фирми са диструбитори на рафинерията в Белозем.
Собственик на “Инса ойл” е Георги Самуилов. Той има данъчен склад на “Бургас Изток 2”, където е наемател на кейово място от концесионера на пристанището. Наскоро стана ясно, че оттам
Самуилов внася
основната част
от горивата
с танкери
Според публично известна информация техният брой през 2017 година е бил 58, а през 2018 – 42.
В този внос няма абсолютни нищо укорително или незаконно, още повече че т.нар. митнически складове на пристанищата вече също имат измервателни уреди.
Но има озадачаващи факти. Като например тези, че през 2017 г. танкерите са били с вместимост 400 000 тона, а по декларации докараното гориво е 334 000 тона. За 2018 г. данните съответно са 336 000 и 256 550 тона. Излиза, че преди две години 20% от танкерите не са били пълни, а през миналата година - близо 30%. Тоест платено е за целия капацитет, но
част от парите са
отишли за превоз
на въздух
вместо на гориво
Има и още един будещ учудване факт - измервателните уреди на пристанищата не са монтирани на самия кей и след тях да са тръбите, които да водят горивото към данъчния склад. А са сложени на входа на склада. Дали тръбите, по които тече бензин и дизел, се откачат и горивата се товарят директно на цистерни, преди да стигнат до склада, би трябвало да покаже новата система за следене. Тя бе представена лично от премиера Бойко Борисов преди седмица и може да проследи чрез камери в реално време движението на всеки литър гориво. Или поне така бе анонсирана.
През 2011 г. “Инса ойл” имаше акт от митниците за близо 12 млн. лева за невнесен акциз. По-късно сумата бе намалена, а накрая актът падна в съда. От тогава досега поне по документи рафинерията е изрядна.
Как “Инса ойл” отърва акт за 12 млн. лв.
Ако има компания от нефтения бранш, която да е получавала рекорден акт за нарушение, това е “Инса ойл”. Действието се развива преди 10 г. Тогава шеф на митниците е вече покойният Ваньо Танов. Прави се проверка в данъчния склад на компанията в Русе и в рафинерията в село Белозем. След което митниците издават акт за 12 млн. лв. на “Инса ойл” заради невнесен акциз и ДДС.
Самият Танов описва схемата по следния начин: “На голяма част от данъчните складове им е дадено разрешение да смесват горивата... Фирмата Х внася дизелово гориво от страна извън ЕС, това дизелово гориво влиза в склада, за него се дължи 600 лв. акциз. В същото време се вкарва базово масло, което е безакцизно, смесват се двете горива и се получава нов продукт, т.нар. тежко гориво, което е с акциз 30 лева. Разликата е 570 лева. Големите количества масла, които се внасят, са за производство на гориво на данъчен склад, където горивото се оформя по документи за отопление с акциз по 30 лева, но не отива за отопление".
Всъщност, така описана, схемата е почти идентична с това, което митниците откриха наскоро в една друга компания - “Полисан”. Тя внасяше нефтопродукти от Молдова (страна извън ЕС), след това ги декларираше като тежко гориво, но всъщност се оказваше дизел с високо съдържание на сяра, който се продаваше по малките бензиностанции на по-ниски цени. Таково гориво бе открито и на една от бензиностанциите на Веселин Марешки.
Интересно е това, че в Молдова няма нито една рафинерия.
За тези нарушения “Полисан” остана без лиценз, но в случая с “Инса ойл” не е така. След като бе съставен актът за 12 млн. лева, той бе обжалван от компанията и санкцията бе намалена на 700 000 лв. Специално тогава Танов се прекъсна отпуската и разписа намалената сума. А накрая съдът отмени изцяло наказанието на “Инса ойл”.
Компанията има дълга съдебна сага и с Държавния резерв заради изискванията за задължително съхраняване на горива. За една година - между 30 април 2015 и 30 април 2016 г. “Инса ойл” трябва да съхранява горива, които компанията изчислява на близо 51 млн. лв. Тези количества щели да запълнят над 90% от резервоарите на дружеството и това щяло да блокира работата му.
През 2016 г. “Инса ойл” трябва да има резерви за 40 млн. лв., а през 2017 г. - за 54 млн. лв. През август миналата година съдът посочва, че компанията трябва да държи до първите месеци на тази година запаси от близо 70 хил. тона горива. А от “Инса ойл” посочват, че имат резервоари за 34,7 хил. тона. И предоставят писма от други собственици на складове, че и при тях няма свободни обеми.
С тези аргументи компанията не държи горива в полза на резерва. Следват дела, които се проточват с години, а през това време “Инса ойл” търгува с въпросните количества. И така година след година.
Симо Симов - говорителят на сдружението на малките търговци, с поръчки за близо 1 млн. лева
Едно от лицата на протестърите срещу закона за горивата е Симо Симов. Той дори е обявен за говорител на сдружението на малките търговци.
Доколко самият Симов може да бъде смятан за такъв, е спорно, тъй като само от различни договори по обществени поръчки има приходи от близо 1 млн. лева. Те са основно с общини от Софийска област - Златарица и Чавдар, и с училища и социални домове.
Симов има и бензиностанция в Антон. Само че тя трудно се вписва в понятието за съвременна такава, защото е един навес с две колонки за зареждане. Дали са спазени всички изисквания за отстояние и други норми за безопасност като например инсталиране на система за улавяне на парите от горивата, могат да кажат само контролните органи, дали разрешение.
Синовете на Симов участват активно в политическия живот. Единият - Владислав Симов, беше председател на общинския съвет в Антон от БСП. А другият му син е червен партиен активист. В Антон Симов е известен като почитател на скъпите джипове.
-5 °
4 °
