ЕС актуализира черния списък, отпаднаха 100, под наблюдение остават 34 страни

Разширен “черен списък” на държави и юрисдикции, главно офшорни зони, обяви през миналата седмица ЕС. В него влизат държави, които се смятат за рискови, а оценката се извършва по три критерия - прозрачност при данъчното облагане, добро управление и реална стопанска дейност и нулева или ниска ставка на корпоративния данък.

За първи път този списък е изготвен през 2017 г. и се актуализира всяка година. В последния, оповестен преди дни, 100 държави са извадени, тъй като вече са се поправили. Добавени са обаче нови 10, а 5 са оставени в него, защото не са предприели никакви промени. Останалите в “изолатора” са Американска Самоа, Гуам, Самоа, Тринидад и Тобаго и Американските Вирджински острови. Сред добавените са Аруба, Барбадос, Белиз, Бермудските острови, Фиджи, Маршаловите острови, Оман, Обединените арабски емирства, Вануату и Доминика.

Все още не е ясно дали в него ще останат други 34 държави, а

прогнозата е,

че ще бъдат

дописани Русия,

Мексико и

Аржентина

Още около 50 страни пък са включени в така наречения “сив” списък на държавите, които не спазват данъчните стандарти на ЕС, но са се ангажирали да променят правилата си до края на 2019 г. Това са преди всичко развиващи се държави.

Какво означава присъствието на една държава в евросписъка? Нови разпоредби в законодателството на ЕС, които в момента се подготвят, ще забранят напълно средства на съюза да се насочват към или да преминават през субекти в държави от черния данъчен списък. Потенциалните санкции, които биха могли да бъдат наложени на членовете на списъка, се очаква да бъдат допълнително договорени. Това е важна стъпка в постоянните усилия за борба с избягването на данъчно облагане и избягване укриването на данъци в международен мащаб. Следващата стъпка е уеднаквяването на данъчните основи.

През януари м.г. на заседание на финансовите министри бе заявено, че България няма проблем с въвеждането на единна методология за изчисляване на основата за облагане с корпоративен данък, т.е. да се хармонизира с данъчната основа в страните от Европейския съюз. Доскоро нашата позиция не подкрепяше тази мярка, тъй като ниското облагане на печалбата ни носи конкурентни предимства. Съществуват и доста данъчни отстъпки и признати разходи. Това решение е обвързано с друго - консолидирането на печалбите, което означава, че компаниите няма да плащат там, където са учредени, а където имат дейност.

До приемането на санкции и нови решения засега всеки, който иска да има отношения с компании или държави от черния списък, задължително ще трябва да мине през т.нар. комплексна проверка. Тя се прилага и по отношение на държави, които са обект на санкции, ембарго или наказателни действия от страна на ЕС. Задължени да я извършват са всички финансови институции, НАП, митници, ДАНС.

Проверката е задължителна и когато клиентът е юридическо лице с номинални собственици, когато няма реална дейност в съответната държава, или ако съответните служби смятат, че открита сметка служи основно за прехвърляне на средства между различни лица.

Повечето държави или юрисдикции в този списък на практика са офшорни зони, а към отношенията с тях се прилагат и мерките, записани в закона за пране на пари, чиито поправки бяха обнародвани наскоро в “Държавен вестник”.

От 1 февруари

започна обявяването

на действителните

собственици

на компании от

офшорни зони

Всеки, който има отношения и извършва сделки с такива държави или юрисдикции, който е съсобственик или номинален собственик на фирма в офшорна зона, трябва да бъде готов за проверка на имуществото и авоарите си. Той трябва да знае също, че видът, стойността, обемът, честотата, размерът и начинът на извършване на сделките и операциите с такива зони ще бъдат следени, а информацията за тях ще се съхранява минимум 10 години.

Проверката може да достигне дотам, че когато някой започва нов бизнес и партньор, клиент или съдружник ще му бъде компания от рискова държава, може да бъде назначена оценка дали той разполага с ресурси да развива този бизнес, или може да служи само като повод за размяна на парични преводи.

Комплексната проверка може да включва и изискване или събиране на повече данни, документи или информация от обичайното. Повечето финансови институции дават разрешение за превод или други финансови взаимоотношения след разрешение от съответен свой служител, отговарящ за проверките.

Може

да бъде поискано от

приходната агенция

да се установи и

докаже легалният

произход

на имуществото и

авоарите на обекта

на проверката

Както “24 часа” вече писа, наши банки отказват преводи или депозити на т.нар. PEPs-ове - настоящи или бивши публични личности, за които се предполага, че корупционният натиск е по-голям. Отказът е по преценка на банките и не зависи от получателя или изпращача на плащанията. Те могат да бъдат както физически лица, така и компании, чиито сметки са предмет на засилено текущо наблюдение по критерии, разписани от БНБ. В него попадат и всички фирми, за които е установено, че те или действителният им собственик е PEPs или свързано с него лице. Банките предоставят на всеки клиент при всяка трансакция въпросник за произхода на парите, както и задължителното отбелязване за гражданството му.

Всички финансови институции, опериращи в България, са задължени веднъж годишно да предоставят на НАП и на БНБ информация за разкрити и закрити сметки, за движения по тях, за банкови преводи за значими покупки зад граница, сумите за които са минали по банков път.

Същото задължение имат застрахователи, инвестиционни посредници, всякакъв вид фондове и всички останали институции, предлагащи финансови услуги на наша територия.

От началото на тази година всички финансови институции задължително идентифицират своите клиенти или техните упълномощени представители. Практика на банките, застрахователните компании и други финансови институции вече е да установяват действителната самоличност на всеки, който започва делови отношения с контрагенти отвън. Това означава, че сделките и движенията по сметките ще бъдат наблюдавани, може да бъдат проверени други случайни операции и сделки, извършени от или от името и/или за сметка на същия клиент.

За какво се ползват офшорните зони

С една офшорна компания може да се постигне анонимност и защита на личните данни, конфиденциалност, защита на финансовите средства от кредитори или съдебни вземания и запори, оптимизиране на разходите, опростени изисквания за счетоводна отчетност и ниска степен на бюрокрация. Затова те са предпочитани от бизнесмени в целия свят. Смята се, че близо 8% от световния БВП е съсредоточен в няколко такива зони.

Облекченият данъчен режим е най-типичната черта на офшорните фирми. Обикновено там няма публичен търговски регистър.

Друга от характеристиките на офшорните центрове е липсата на всякакви ограничения за обмен на валута и валутни операции. Почти навсякъде в такива зони не се контролира прехвърлянето на чуждестранна валута, при условие че източникът на произход е извън офшорния център.

Първоначалните такси за учредяване на компания в офшорните зони са различни в зависимост от вида на фирмата – от 3000 до 5000 долара. В тази такса са включени регистриране на банкова сметка, адрес, офис, табелки, печат и дори свободно име на новата компания.

Откриването ѝ става чрез търговски брокери. В България има над 20 фирми, които могат да съдействат за откриване на офшорка.

Според нашето законодателство офшорните дружества не могат да извършват застраховане, банкиране, социално и пенсионно осигуряване, спортни игри, хазарт, финансови одити и други. До края на тази година НАП, ДАНС и други специализирани институции ще разполагат с действителните собственици на офшорните компании.