Странни “форсмажорни” причини излагат пред съда собствениците - на един му се счупило АТВ-то и чакал резервни части от Италия, друг се оплаква от снеговалеж в планински район, който отказал туристите, на трети му пречи “спецификата на икономическата обстановка в страната и района”
Къщи за гости, изградени с европейски средства, масово са залагали в бизнес плановете си големи приходи от бъдещата туристическа дейност. Отчитаните постъпления после обаче са повече от скромни.
Това показа репортерска проверка на в. “24 часа” в съдебни дела, които фирмите, получили субсидии по проекти, водят срещу Държавния фонд “Земеделие”, който им налага финансови корекции и ги кара да връщат пари.
При кандидатстване по няколкото атрактивни мерки - 311, 312 и 4.1 от Програмата за развитие на селските райони (2007-2013), фирмите трябвало да представят и бизнес план за прогнозните приходи от нощувки, храна и др. туристически услуги.
При направени проверки на място в рамките на 5-годишния срок след получаване на субсидията обаче често се установявало неизпълнение на бизнес плана. След това са налагани финансови корекции по специална методика в зависимост от резултатите.
Проверка на две къщи за гости в село край Приморско, извършена 2 г. след като е изплатена субсидията, е установила, че
няма нито една
регистрирана
нощувка,
нито други приходи от туристическа дейност, къщите не се използват по предназначение, не е разкрито нито едно работно място въпреки планираните две.
Заради това нарушение фондът е наложил финансова корекция 228 833 лева, което всъщност е връщане на цялата получена безвъзмездно сума.
Фирма, изградила къща за гости с европари край Батак, е заложила 1050 нощувки годишно при средна цена на услугата от 120 лв. за апартаментите, 80 лв. за двойна стая и 3600 закуски, а планираните приходи били 120 хил. лв. на година. Счетоводните отчети след това обаче показват, че са предоставени общо 327 нощувки, а реализираните приходи са 37 хил. лв., или 30,83%.
Къща за гости в приморското с. Велика, изградена и оборудвана с 246 430 лв. от програмата, за първата година от функционирането си е изпълнила едва 7% от заложените приходи в бизнес плана.
Комплекс от 4 къщи за гости край Айтос, изграден с около 370 хил. лв. субсидии, е реализирал за 2014 г. 23 600 лв. приходи, което е 22% от заложените в бизнес плана 108 хил. лв. За 2015 г. пък постъпленията са 15 674 лв., или 13% от планираните 118 хил. лв.
За 2016 г. е установено, че от хотелиерска дейност са постъпили 29 хил. лв., което представлява 23% от заложеното в бизнес плана.
Със 135 хил. лв. е била подпомогната фирма да преустрои жилищна сграда в къща за гости с лятна кухня, барбекю, фитнес, басейн в бургаско село. Проверка на инспектори от фонда обаче установила, че за 2016 г. нощувките по плана са 840 с очаквани приходи от 29 400 лв., а реално е имало 451 за 9020 лв.
Две къщи за гости в село край Малко Търново, за чието изграждане е получена субсидия от 220 хил. лв. за 2015 г., са имали приходи 21 хил. лв. при заложени по бизнес план 99 хил. А общо за 3 г. приходите от нощувки са били 78 800 лв. и още 1770 лв. от продажба на кафе, чай и напитки за гости.
Къща за гости в котелско село, построена с безвъзмездна финансова помощ по програмата от 235 хил. лв., за 2016 г. има приход 9390 лв., половината от които са от нощувки, а останалите - от наем на АТВ, вместо заложените в бизнес плана 88 хил. лв., което е около 11% изпълнение.
На атрактивно място край Шабла къща за гости с басейн и барбекю, построена със субсидия от 280 хил. лв. за 2016 г., е трябвало да има 88 хил. лв. приходи от нощувки, а са постъпили едва 3500 лв., или 2,57%. От предоставяне на услугата пешеходен туризъм с водач
са прогнозирани
44 800 лв., но не
е постъпил
нито лев Собственикът се оправдал, че за нереализираната услуга пешеходен туризъм с водач причината била, че е купил едно АТВ за разходка на туристите до по-далечни обекти, но след първия месец машината се счупила и се наложило ремонт и доставка на резервни части от Италия.
Сняг през зимата и труднодостъпно място изтъква като причина собственичка на къща за гости в бургаско село да няма висока посещаемост. Проверка установила, че за 2016 г. в бизнес плана към спечеления проект е заложила приходи 36 500 лв., а реално са постъпили 1800 лв. от 82 нощувки.
Тогава времето било много неподходящо за място, където няма развит туризъм. Имало снеговалеж и тежки условия, които водели до невъзможност да се достигне до селото. Гости, платили капаро за посрещане на празници, се отказали заради лошото време.
Жената дори
представила
данни за
синоптичната
обстановка,
за да докаже, че къщата не е могла да използва пълния си капацитет. Писма от ловно-рибарско дружество пък доказват, че поради усложнените и неблагоприятни метеорологични условия са се отказали от ловни и риболовни излети. Собственичката обяснила, че тези форсмажорни обстоятелства попречили да изпълни поетите ангажименти. При обжалване на наложената санкция обаче съдът установил, че според правилата тя е трябвало в 10-дневен срок да уведоми фонд “Земеделие” за тези обстоятелства, а не го е направила.
“Освен това валежите и снежната покривка не са сред посочените в наредбите форсмажорни обстоятелства. Напротив, снеговалежът през зимата в планински район, в който е селото, не може да се квалифицира като непредвидено обстоятелство, а напротив - представлява обичайно явление”, смята съдът.
Семеен хотел в разградско село, построен с 337 хил. лв. евросубсидии, за 2014 г. е реализирал 96 нощувки при планирани 900, за 2015 г. - 46 при планирани 900, а за 2016 г. - само 19, което е изпълнение на бизнес плана от 2,5 до 5%.
Разкрити били само 2 вместо 4 работни места.
С недобрата икономическа обстановка в района и слабия туристически сезон се е оправдал за малкото клиенти собственик на къща и бунгала за селски и ловен туризъм в Шуменско, субсидирани с 240 хил. лв. Приходите зависели от “спецификата на икономическата обстановка в страната и района”.
За 2014 и 2015 г. е установено изпълнение на бизнес плана между 3 и 8%. За двете години били планирани по 2000 нощувки по 30 лв., или общо 60 000 лв. на година. Според документите се оказало, че за 2014 г. са постъпили 1900 лв., а за следващата година - 5000 лв.
Един съд отменя, друг потвърждава глобите, ВАС е категоричен - има нарушения
Налаганите от фонд “Земеделие” финансови корекции варират от 100% връщане на субсидията до по-малък процент, изчислен по специална методика. Всички решения за това се обжалват на първа инстанция в административните съдилища в страната.
Оказва се, че по един и същи казус решенията понякога са коренно противоположни.
Едни магистрати отхвърлят финансовите корекции, други ги потвърждават.
Според първите парите от бюджета на ЕС са отпуснати за точно определени инвестиции и това са обектите, предмет на финансиране - сгради и оборудване. След като къщите за гости са изградени и въведени в експлоатация, магистрати приемат, че проектът е изпълнен и няма нарушение на договора с фонд “Земеделие”.
Бизнес планът към договора няма задължителен характер, а е прогноза. Последвалите приходи от дейността на туристическия обект са в резултат на вече работеща инвестиция. Това, че са по-малко от предвидените, не означава, че са направени неправомерни разходи, няма нанесена вреда на бюджета на ЕС.
“Ако инвестицията не беше извършена, дружеството нямаше да получи помощта, а това означава, че одобреният проект е изпълнен, няма нередности. Нереализирането на приходи от къщите за гости не води нито пряко, нито косвено до нанасяне на вреда на бюджета на съюза”, мотивират се някои магистрати.
Други пък излизат с различни решения. Твърдят, че точно защото фирмата е заложила тези нереални финансови показатели, следва да понесе отговорност за това чрез налагането на финансова корекция. Смятат, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност, устойчивост на инвестицията, разкриване на работни места и се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността.
“Изплатената финансова помощ е предоставена за инвестиция, която очевидно не постига заложените финансови показатели, водещи до икономически растеж в селските райони. След като дружеството не е постигнало заложените от него параметри на бизнес плана, то нанася вреда на бюджета на общността”, е другото становище на съда.
Практиката на Върховния административен съд, където стигат делата на втора инстанция, обаче е непротиворечива, показа наша проверка. Там потвърждават всички наложени от фонда финансови корекции.
Съседи уж конкуренти, а с общ сайт и реклама
Няколко случая са установили проверяващи от фонд “Земеделие”, в които два съседни обекта на различни фирми много си приличат и се рекламират заедно. Това е породило съмнения, че някой иска да си построи голям комплекс, но заради ограниченията във финансирането - до 200 хил. евро, е разделил селището на няколко части, за да се възползва максимално от европарите. Така изкуствено се разделя един проект за съвместно предлагане на туристически услуги в общ хотелски комплекс. С това обаче не се постигат целите чрез финансиране на малки по мащаб инвестиционни проекти в селските райони и се заобикалят ограниченията относно максималния размер на финансовата помощ за един ползвател.
Нарушение е, ако обект има функционална несамостоятелност, и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство.
-5 °
18 °
