Делото по спасяване на лидерската позиция на България в производството на етерични масла е в ръцете на самите фермери, дестилатори и износители

От няколко години насам България е неизменно на първо място в света по износ на лавандулово масло, а площите, засети с тази култура, се увеличават с геометрична прогресия.

По последни данни производството на лавандулово масло през миналата година за първи път е

минало

границата

от 300 тона

Данните за засетите площи показват, че само за пет години те са се удвоили. Миналата година бяха 37 хил. декара.

За тази година официалните данни на земеделското министерство ще станат известни в навечерието на прибирането на реколтата през юли, но според анализатора и управител на “Интелиагро” Николай Вълканов засетите площи са поне 54 хил. декара.

Заради бума, който направи тази етерично-маслена култура, през последните 2-3 години у нас усилено се говори за лавандулов балон, който всеки момент ще се спука. Което би се изразило в толкова рязко падане на изкупната цена, че да откаже фермерите от отглеждането на лилавия цвят.

Това щеше да се случи първо през 2017 г., после през 2018 г. Но не стана и не е ясно дали и това лято ще има трусове. Между 2015 г. и 2017 г. например средната изкупна цена на лавандуловия цвят според официалните данни на МЗХГ е

паднала от

1,94 лв. на

1,13 лв.

на килограм

Но това очевидно не се възприема от бранша като катастрофа или поне не е в състояние да откаже стопаните от отглеждането на тази етерично-маслена култура.

“Имайте предвид, че миналата и по-миналата година имахме тежки климатични условия в страната и потенциалът на добива от тези увеличаващи се площи не бе реализиран напълно”, обясни пред “24 часа” Николай Вълканов. Именно това е позволило да няма рязък спад на цената. Преработвателите според него са очаквали по-малки количества и поне в началото на кампанията са купували на по-високи цени.

Според Вълканов България е обречена още години наред да е на първо място по износ на лавандулово масло и това положение няма да се промени скоро, освен ако не започнат да се унищожават площи.

Но засега няма такива изгледи. Достатъчно е през юли поне в продължение на три седмици в Североизточна България, където основно се отглежда лавандула, да няма големи дъждове и реколтата пак ще е задоволителна. Т.е. засега Господ пази тези производители и затова няма рязък спад на цените.

Затова пък напоследък се прокрадва мнението, че

дестилериите

вече не достигат

за преработката

на цялата

продукция

или поне скоро ще има огромно разминаване между капацитета и възможностите им и отгледания лавандулов цвят.

У нас в момента има 52 дестилерии за преработка на розов и лавандулов цвят, както и за други етерично-маслени култури.

Проблеми възникват там, където земеделските стопани не са планирали добре цялата кампания. В прибирането на реколтата например навлиза все повече техника, която трябва да се набави. Освен това при нормални атмосферни условия жътвата трае около 3-4 седмици, т.е. за това време трябва да е осигурена работна ръка и да има твърд договор с дестилерия за преработката, защото лавандуловият цвят за разлика от маслото не подлежи на съхранение.

В бранша от много време се говори, че отношенията между фермерите и дестилериите са доста хаотични. Най-вече защото сигурност дава единствено

дългосрочният

договор за

изкупуване и

преработка

на реколтата. Лавандулата е дългосрочна култура и съответно е редно да се целим и към създаване на дългосрочен и стабилен пазар.

Много земеделски производители замислиха и дори започнаха да си правят дестилерии, вместо да разчитат други да им изкупуват продукцията. Но постигането на такова съкращаване на веригата на доставки е въпрос с много неизвестни. И не е само до това, че една дестилерия изисква технологични познания и опит – при производството на лавандулово масло се правят различни блендове, събират се масла с различни характиристики, за да се постигне краен резултат, който съответства на стандартите.

Основният проблем е, че такава преработвателна мощност се

изплаща твърде

бавно и трудно,

защото тя трябва да работи само един, максимум два месеца в годината – през останалото време ще бездейства.

Още по-сложно става, ако производителят реши сам да търси реализация на пазара. Това е нов бизнес за фермерите и се налага да откриват топлата вода и да се учат от собствените си грешки. И такава инвестиция често се оказва необмислена. Според Николай Вълканов има доста такива случаи в бранша и по-разумното според него решение е производителите на лавандулов цвят да се насочат към сключването на дългосрочни договори с голяма дестилерия, която има собствени пазари.

Въпреки впечатляващата бройка от 52 дестилерии у нас всъщност има само една – “Есетере” на американската компания “Дотера”, която работи целогодишно и има постоянно нает персонал. Но това е така, тъй като тя преработва и други култури - маточина, чубрица, лайка, бял равнец, кориандър, резене. Внасят също тамян и смирна, както и кора от бреза и сандалово дърво и това държи мощностите натоварени денонощно по 12 месеца в годината.

Най-голямото предизвикателство пред всички производители в този бранш у нас в момента обаче е, че трябва да полагат усилия

да се увеличи

консумацията на

лавандулово

масло

Тоест трябва да се търси начин това масло да се влага във все повече крайни продукти. Създаването на повече крайни продукти обаче изисква предвидимост на цена и качеството на суровината и маслото, за да може компаниите да разработят и маркетират продукти на световните пазари. А това е сложна задача, защото тези пазари се намират извън България – лавандуловото масло се влага в много козметични продукти, в храни, в парфюмерията, но у нас производителите в този сектор са малко и нуждите им са напълно задоволени.

Така че дори лавандуловият балон да не се спука още 10 години, опасността от ограничаването на този доходоносен бизнес и загубата на вече извоюваните пазари си остава.

В бранша очевидно има нужда от

диалог между

производители,

дестилатори и

износители

Отглеждането и преработването на културите трябва да отговаря и като количество, и като качество на очакванията на международните пазари. Затова е в интерес на производителите да поддържат диалог с дестилерии и износители и да диверсифицират културите, които отглеждат. Така ще могат да се предпазят от свръхпроизводство на една и съща култура и респективно спад на цената ѝ.

От друга страна, дестилаторите трябва да отделят по-голямо внимание на качеството на маслата, които произвеждат, и да изградят трайни партньорства с производителите. Само така България ще запази позициите си на пазара не само от гледна точка на количеството, но и като доставчик на масла от най-високо качество. А това става все по-трудна задача, защото в международен мащаб конкуренцията се увеличава. За да бъде страната ни лидер на този пазар, е необходимо производители, дестилерии и износители да си партнират.