Пускането в експлоатация на „Северен поток 2“ ще се забави поради липсата на разрешителни за строежа в Дания. Сега операторът очаква да започне дейността едва през втората половина на 2020 г., предава ДПА, цитирана от "Инвестор".

През април 2017 г. Nord Stream 2 подаде първата заявка за строеж заедно с оценка на въздействието върху околната среда пред Датската енергийна агенция DEA. Междувременно, по настояване на DEA, в Копенхаген са били получени още две предложения за маршрута – едно северозападно от Борнхолм (2018 г.) и едно на югоизток (2019 г.), но датчаните все още не са дали разрешение за строеж на газопровода.

Оттогава всички останали страни са дали зелена светлина. В германските, шведските и финландските води полагането на тръбите вече е започнало, но липсата на решение от Дания спъва проекта.

Така първоначално насроченото стартиране на дейност в началото на годината вероятно няма да се случи. „Предвижда се тръбопроводната система да бъде завършена през втората половина на 2020 г. и тогава да е готова за транспортиране на газ", заявява в последния си доклад операторът Nord Stream.

Дания обяснява своето колебание с опасенията си за околната среда и безопасността. Но е очевидно, че страната не бърза с оценката си за алтернативния маршрут. Компанията оператор Nord Stream пък обвинява Дания в умишлено забавяне на процеса на одобрение - по политически причини.

Всъщност от години има спор по проекта. С помощта на този маршрут Русия възнамерява да прекрати транзита на газ през Украйна. Москва нарича газопровода чисто търговски проект, но, разбира се, има и политически мотиви за изграждането на скъп тръбопровод с дължина от 1400 километра, инвестиционна стойност от 9,5 милиарда евро и годишен капацитет от 55 милиарда кубически метра газ. Защото Кремъл всъщност не иска да финансира властите в Киев с милиарди евро от транзита на газ.

Политическият натиск идва основно от Вашингтон: САЩ обсъждат от години възможните санкции срещу проекта. Американският президент Доналд Тръмп вече критикува остро Nord Stream 2. Неговата аргументация: Европа, особено Германия, ще влезе в зависимост от Русия. Вместо това той рекламира вноса на американски LNG газ.

Но недоволство от проекта, в който участват руската "Газпром" и енергийните доставчици Engie, OMV, Shell, Uniper и Wintershall, има и в Брюксел. Въпреки че Европейската комисия не блокира строителството, тя иска да наложи нови правила, за да засили контрола си върху газопровода, като същевременно подпомага Украйна в преговорите за нов договор за газа.

Настоящото транзитно споразумение изтича в края на годината. Досега Москва и Киев не успяват да се споразумеят за удължаване. Страните в конфликта не проявяват никакво желание за компромис в преговорите.