Пропастта между бедни и богати през последните пет години в Сърбия значително се е увеличила, докато други страни в региона са успели да намалят разликите в доходите на своите граждани или поне да задържат предишното съотношение, съобщава вестник "Данас". Това сочат данни на Евростат за периода от 2012 до 2017 г., които освен за членките на ЕС, включват и данни за страните-кандидатки, пише изданието.

Заедно със Сърбия "лош ученик" по неравенство е само България, отбелязва "Данас", цитиран от БТА.

Според тези показатели 20 процента от най-богатите хора в ЕС имат средно 5,1 пъти по-големи доходи от тези на 20 процента от най-бедните. В Сърбия това е двойно повече - най-богатите в началото на този период са имали 8,9 пъти по-големи доходи, а в края на периода с цели 9,4 пъти по-големи доходи от гражданите на дъното на стълбицата.

Освен това тази тенденция на увеличение на пропастта между бедни и богати сред страните кандидатки се забелязва единствено в Сърбия, докато сред другите тя повече или по-малко спада. Така например Турция през 2012 г. е имала коефициент на неравенство 9,3, но го е намалила на 8,6. В Черна гора от 8,6 е намалял на 7,4, а най-успешна в бората с неравенството е била Северна Македония, която през 2012 г. е имала коефициент 10,2, а го е намалила на 6,4. Сред другите страни в региона неравенството е намаляло в Хърватия и Румъния, докато Унгария и Словения повече или по-малко стагнират.

Единствено в България неравенството се е увеличило повече от Сърбия, но и с този ръст разликите в приходите на техните бедни и богати продължават да бъдат по-малки отколкото при нас, посочва "Данас". Европейският съюз като цяло незначително е увеличил неравенството, отбелязва белградският вестник.