Чехите подписаха с българския холдинг да продадат бизнеса си у нас за 335 млн. евро

Консултативен съвет, съставен от топексперти в енергетиката, ще се включи в сделката на “Еврохолд” за бизнеса на ЧЕЗ у нас. В четвъртък от българския холдинг съобщиха, че са подписали с чехите договор за продажбата. Цената на сделката е 335 млн. евро, финансирането става със собствени средства на “Еврохолд” и кредит от две световни инвестиционни банки - Дойче банк и японската “Номура”. (Кои са двете банки, виж в карето вдясно.)

Договорено е и висшият мениджмънт на енергодружеството у нас да бъде запазен, включително и изпълнителният директор, за да се гарантира плавен преходен период в управлението. “Еврохолд” има намерение да създаде подхолдинг, в който да е обособен енергийният бизнес.

Сделката между “Еврохолд” и ЧЕЗ ще бъде приключена окончателно след произнасянето на регулаторните органи. Това означава, че ще изчакат решения от Комисията за защита на конкуренцията и на КЕВР. В петък шефът на енергийния регулатор Иван Иванов заяви, че все още няма критерии, по които да става произнасянето, но се надява те да са готови, докато дойде време да решат за сделката между “Еврохолд” и ЧЕЗ.

ЧЕЗ се изтегля от България, след като влезе на енергийния пазар у нас през 2006 г. Тогава чешката компания купи енергото, което снабдява с ток Западна България, за 206 млн. евро. Това означава, че чехите си тръгват с печалба от почти 130 млн. евро само от разликата в цената.

Със сделката “Еврохолд” ще добави и енергиен бизнес към портфолиото си. Холдингът е една от най-големите независими бизнес групи в Централна и Източна Европа. Развива бизнес в сферата на застраховането, лизинга, продажбите на автомобили, управлението на активи и инвестиционните услуги.

Оперира в 12 държави - освен в България има бизнес в Румъния, Северна Македония, Украйна, Русия, Гърция, Грузия, Беларус, Чехия, Полша, развива операции в Испания и Италия. “Еврохолд” е и най-голямата публична компания в България по приходи, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса - София.

Годишните приходи достигат 1,3 млрд. лв., а активите се оценяват на 1,4 млрд. лв. Основните акционери са “Старком” и KJK Fund II Sicav Sif Balkan, притежаващи съответно 54 и 12%. “Старком” се контролира от Асен Христов, Кирил Бошов и Велислав Христов. Първите двама са съответно председател на надзорния и управителния съвет на “Еврохолд”. KJK Fund е инвестиционен фонд със седалище в Люксембург.

Застрахователните услуги на холдинга са съсредоточени в “Евроинс”. Компанията оперира в 12 държави и предлага всички застрахователни продукти. Брутният премиен приход годишно възлиза на 330 млн. евро.

Инвестициите в автомобилния сектор са съсредоточени в “Авто Юнион” - водещ автомобилен дилър в България, и “Евролийз” - лизингова група, оперираща в България и Северна Македония. Автомобилният бизнес е вторият по значимост за “Еврохолд”, като носи над 16% от приходите на холдинга. “Авто Юнион” в България държи 14% от продажбите на нови автомобили, като пазарният дял почти се е удвоил за 5 години. През 2018 г. приходите на компанията се увеличават с 11% и са достигнали 121,5 млн. евро.

Услугите във финансовия сектор минават през “Евро-финанс”, което е едно от водещите дружества у нас в управлението на активи, брокерски услуги, инвестиционно банкиране. Компанията е и най-големият инвестиционен посредник в България по отношение на акционерния капитал. “Евро-финанс” е член и на Deutsche Borse и има над 20-годишен опит с успешни приключени сделки.

Финансиращите банки управляват активи в цял свят за няколко трилиона долара

Двете финансиращи банки - Дойче банк и японската “Номура”, управляват активи за няколко трилиона долара.

Дойче банк е една от водещите не само в Европа, а и в света финансови институции. Предоставя банкови услуги на фирми, правителства, институционални инвеститори, малки и средни предприятия и частни лица. Банката разполага с общо 2057 клона.

Общите активи на Дойче банк възлизат на 1,348 трилиона евро към 31 декември 2018 г. За първи път от 2014 г. банката отчете нетна печалба от 341 млн. евро. Връщането към рентабилността е от ключово значение за банката, коментират финансисти. Разходите са намалени за тази година до 21,8 милиарда евро. От банката посочват, че това е постигнато, без да се прави компромис с качеството на предлаганите услуги.

През 2008 г. Дойче банк отчита загуба за първи път след 1958 г. Въпреки това банката се справя с кризата, без да се възползва от държавна помощ. Тя е и една от трите банки, които консултират Гърция относно замяната на държавни облигации с нови книжа.

От юли 2006 г. Дойче банк има представителство в България, а приоритетните области, в които работи у нас, са подготовка и финансиране на инфраструктурни проекти, предоставяне на финансови услуги на частни компании и услуги към индивидуални клиенти за управление на активи.

През 2001 г. Дойче банк е най-големият кредитор на България със сумата от 5 млрд. долара, което се равнява на около половината от външния дълг на страната тогава.

Името на “Номура” не е непознато и в България. Банката е била консултант по няколко големи сделки по време на приватизацията. В стратегията на банката акцент не са директните инвестиции, а работа с компании при преструктуриране.

Японската банка “Номура” разполага с активи за над 120 млрд. долара. Притежава 63 офиса в 29 държави, а в Японция има централни офиси в Токио и Осака, а регионалните са в Хонконг, Лондон и Ню Йорк. Тя е първият член с чуждестранна регистрация на Лондонската фондова борса. През октомври 2008 г. “Номура” придобива по-голямата част от операциите на фалиралата американска банка “Леман Брадърс” в Азия и Европа, с което създава една от най-големите независими инвестиционни банки в света.

През април 2009 г. световната централа за инвестиционно банкиране бе преместена от Токио в Лондон като част от стратегия за преместване на фокуса на компанията от Япония на световните пазари. На сайта на банката е отбелязано, че “бързо бе постигната целта на акционерите да създадат група от дружества, предлагащи специализирани услуги в индустрията на инвестиционните фондове”.

Банката е активна не само в Централна и Източна Европа, но и в балтийските републики, в Русия, Украйна и Казахстан. В Чехия “Номура” е била консултант на централната банка, както и на правителствата на Литва, Латвия и Румъния.