Който иска да държи пари в брой, скъпоценности или важни документи в банков сейф, вече няма да може да го открие, като ползва анонимност или посочва като титуляр фиктивно име. Който пък вече е наел такъв, ще бъде проверен, за да продължи да го ползва.

Мярката ще е в сила от 1 януари 2020 г., след като в края на миналата седмица, с поправка на второ четене в Закона за пране на пари, парламентът въведе изрична забрана банките да позволяват разкриване и наемане на анонимни банкови сейфове, както и на такива, водещи се на фиктивно име.

Мотивът е, че така се създава възможност пари в брой с неясен произход, както и вещи и документи по тях, да бъдат укрити и използвани. Изискването е записано в европейска директива и ще се прилага във всички държави от ЕС.

Промяната в нашия закон задължава собствениците на трезорите, които най-често са банки, да извършат проверка по лични данни на титулярите на сейфове или на упълномощени лица, като при несъответствие или неистински данни, ще се получава отказ за наемане, а след съответните разрешения на съда вече съществуващ сейф може да бъде проверен, а този, който го е открил - издирен и предупреден, че трябва да прибере съдържанието в него.

Граждани и фирми са наели 320 000 банкови сейфа, в които се съхраняват пари в брой, документи, други ценности, показват данните на БНБ към декември 2018 г. Броят им е със 10 000 по-малък в сравнение с 2017 г.

По закон сейфовете могат да бъдат достъпни, освен на собственика си и на упълномощени от него лица през нотариус, както и на съд, прокуратура, събирачи на дългове, НАП, КПКОМПИ, ДАНС, ГДБОП. През м.г. са били извършени над 600 000 проверки на сейфове и са изпратени над 300 000 искания към банките да наложат запори на съдържанието им, най-често за да се извършва разследване или да се погасяват дългове.

От януари 2017 г. в БНБ работи регистър на банковите сметки и сейфове. В него е вписан всеки собственик на банкови сметки, посочени са номерата им и личните данни на упълномощените да се разпореждат с тях. Същата информация от тази дата се съдържа и за лицата, наели сейфове в банки, и техните пълномощници. В случаите, когато сейфът е анонимен, липсват данни или са посочени само данните на този, който го е наел. След промяната в закона това вече ще бъде невъзможно.

За да се запази банковата тайна, наличностите и операциите по сметките и влоговете не фигурират в регистъра Освен съответните органи данните се използват основно от наследници на починали, които така получават информация за имуществото и авоарите на своя близък. Достъпът до регистъра е платен и за да няма злоупотреби с данните в него, се пази история за това кой, по какви причини и за кого е търсил справка в него и каква информация е получил.

Промените в закона за пране на пари предвиждат също да се следи и всяка сделка с произведение на изкуството за над 10 000 евро. Максималният месечен лимит на плащания, при който финансовите институции могат да разрешат свободни преводи, без да правят т.нар. комплексна проверка на клиента, вече не е 250, а става 150 евро.

България, както и всички останали държави от ЕС, ще изготви пълен списък с хората, които заемат важни държавни, партийни или други длъжности.

Той ще бъде изпратен в Брюксел, както и във всички платежни, финансови и други институции, за да се следят паричните сделки на тези лица с повишено внимание и да се подлагат на комплексна проверка.