След половин десетилетие на отрицателни лихвени проценти един от най-големите скандинавски пенсионни фондове прави изчисления, за да разбере дали това е само началото на един по-дълъг процес, пише Bloomberg.

Ръководителят на инвестициите във финландското дружество за взаимно пенсионно осигуряване Ilmarinen Мико Мурсула споделя, че неговата индустрия едва сега започва да открива какви нови предизвикателства отрицателните лихви могат да отключат.

Това означава, че „ние просто правим първите стъпки“ в корекциите на портфейла, посочва Мурсула в интервю за Bloomberg в Хелзинки. Той смята, че реалният удар е дошъл след края на лятото, когато стана почти невъзможно да се намерят държавни облигации с положителна доходност в по-голямата част от еврозоната.

Стъпките, които Мурсула е предприел досега, го отдалечиха от лесно продаваемите активи, тъй като ликвидността се превръща в лукс. Това е начин за запазване на възвръщаемостта, но също така означава, че пенсионната индустрия се съсредоточава в много „по-неясни класове активи“.

Лихвените проценти в еврозоната за първи път паднаха под нулата през 2014 г., след като две години по-рано Дания наложи отрицателни лихви, които задържа рекордно дълго време. В същото време шведите живеят с тази политика от 2015 г.

Според Европейската централна банка (ЕЦБ) приспособителната парична политика все още е необходима, тъй като растежът в еврозоната се забавя.

През август стойността на световните активи, търгуващи се с отрицателни лихви, достигна 17 трлн. долара. В момента оценките показват, че тези активи са около 12 трлн. долара. Във Финландия дълг на стойност 131 млрд. долара се търгува с отрицателна доходност към 18 ноември, което е намаление от 178,9 млрд. долара през август. По-голямата част от ценните книжа, емитирани от правителството, имат доходност под нулата.

Първоначално смятани за краткосрочно решение, отрицателните лихви постепенно се утвърждават в Европа и изглежда, че тази ера не е близо до своя край.