Броят на предприемачите у нас нараства, но нивото остава сред най-ниските в света. Това показват резултатите от последното изследване на Глобалния предприемачески мониторинг, предава "Би Ти Ви".

През следващите три години едва 3,9% от българите планират да започнат бизнес. За сравнение този процент е средно 26 на 100 в останалите инвестиционно обусловени икономики като Хърватия, Унгария, Полша и Латвия например.

Причините: По-голямата част от анкетираните, около 39%, не виждат подобна възможност. 19 на сто пък са посочили, че не се чувстват уверени.

Все пак сферата с най-много предприемачи у нас е търговията на едро и дребно. Делът ѝ е 49,3%.

Христо Иванов е сред малкото млади хора, които развиват собствен бизнес в Мездра. Работи седем дни в седмицата, без почивен ден от шест години. Занимава се ремонт на машини, търговия и куриерски услуги.

„В града, в който сме ние, да правиш пари и да оцеляваш, е трудно, а да успяваш, е изкуство”, казва Христо Иванов.

Той успява да изгради международна компания само за година и половина, като започва с двама души екип.

„В момента сме екип от 11. Успяхме да привлечем клиенти от над 12 държави в ЕС”, каза Христо Борисов.

Рискът е част от успешния бизнес и за Христо от Мездра, и за Христо от София.

60% от започналите бизнеси у нас обаче се отказват заради липса на печалба, а страхът от провал отказва десетки да опитат, показва експертно проучване.

„Предпочитат уюта на една гарантирана работа от 9 до 5 срещу заплата. Това означава, че много от тях не са подготвени, как това да се случва. Това до някъде не е изненада, тъй като голяма част от българските бизнеси са в сферата на търговията и не са на чужди пазари”, заяви Мира Христова, GEM България.

Затова според представителите на стартиращите компании държавата трябва да осигури и стимули да се провалим и да насърчава хората да опитват.

„При несъстоятелност не се прави никава разлика дали фалира дружество, което двама студенти са взели 10 000 лева кредит и не са успели да го върнат или се фалира завод за половин милиадр. Ако ние спешно не променим нещо, след 15 години, въобще не е ясно как тази икономика ще работи”, каза Добромир Иванов – БСТА.

Стартъп компаниите у нас са около 2000.