Трябват иновативни инструменти, които не увеличават дълга
на държавите-членки
Авторът е КОМИСАР НА ЕС ПО ВЪПРОСИТЕ
НА СБЛИЖАВАНЕТО И РЕФОРМИТЕ,
СПЕЦИАЛНО ЗА “24 ЧАСА”
Европа е устоявала на кризи и преди. Въпреки това днес сме изправени пред най-големия от десетилетия удар върху нашия живот, общества и икономики. Никога преди през повече от шестдесетгодишното съществуване на съюза не е имало такива внезапни и мащабни промени в социалната и икономическата ни дейност.
В редица държави членки системите за здравеопазване се борят ежедневно срещу трагедията от загубата на човешки живот. Стабилни предприятия са изправени пред фалит, губейки клиенти и пазари. Хората се страхуват за поминъка и работните си места. Много от тях внезапно се оказаха без работа. Ако през 2008 г. по време на финансовата криза трябваше да построим спасителна лодка по средата на бурята, през 2020 г.
насред
пандемията ни се
наложи да шием
маски
Докато извънредните действия в пълен режим на готовност продължават да бъдат норма и общественото здраве остава наш първостепенен приоритет, това е решаващ момент за правителствата и ръководителите на политики в цяла Европа да започнат да чертаят пътя към икономическото възстановяване на континента.
Мерките на равнище Европейски съюз подкрепят националните усилия в максимална степен: чрез определяне на подходящата рамка, облекчаване на правилата за държавната помощ, задействане на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, както и пряка помощ в резултат на препрограмирането на европейските структурни фондове.
Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса ни позволи
да мобилизираме
всяко едно евро, което е на разположение в рамките на кохезионната политика. Предоставяме незабавна помощ и финансиране на мерки за справяне с кризата. Благодарение на нея, в България се закупуват маски, респиратори, тестове и специализирано оборудване, оказва се финансова подкрепа на бизнеса и заетостта, помага се на най-уязвимите групи от населението. Парите от националните оперативни програми се пренасочват в помощ на българските медици на първа линия, на болниците, лабораториите, социалния патронаж и грижите за възрастни хора и хора с увреждания, както и за схемата за подпомагане на краткосрочна заетост. Работата от вкъщи и дистанционните обучения се финансират в Италия, на малките и средни предприятия в Чехия и Литва се оказва спешна подкрепа, а продукти за борба срещу COVID-19 се изследват, изпитват и разработват в Португалия.
Въпреки че са необходими, спешните реакции водят до рискове в средносрочен и дългосрочен план, ако не са придружени от подходящи и надеждни защитни механизми на ниво Европейски съюз. Въпреки че окончателното въздействие на този симетричен външен шок все още не е сигурно, вече е ясно, че
съществува риск
от асиметрично
възстановяване Икономическите структури на държавите членки и регионите са много различни, като някои от тях зависят от сектори, които могат да се възстановят по-бавно, като например туризма, транспорта или културата. Размерът и мащабът на болестта се развиха по различен начин в 27-те. Освен това някои региони и държави членки
разполагат с
дълбоки
джобове,
за да подкрепят своята икономика, а други почти нямат резерв и са изчерпали фискалния си капацитет за инвестиции.
Налице е тенденция вече съществуващи слабости и неравенства да се изострят по време на криза. При петролните шокове от 70-те години на миналия век много региони с икономики, основани на услугите, бързо се адаптираха и процъфтяха в новата реалност, докато някои региони, разчитащи на производство, изпитваха трудности в продължение на десетилетия, че и повече.
Подобен модел последва кризата през 2008 г. — някои региони се съвзеха веднага, докато други се възстановиха съвсем наскоро, повече от десетилетие по-късно. И при двете кризи дългото икономическо приспособяване и загубата на работни места бяха свързани с политическа нестабилност и надигане на популизма.
Инструментите на равнището на ЕС ще бъдат от съществено значение за компенсиране на различния национален капацитет. Това не е опция, а е задължително предвид необходимостта от запазване на най-големия ни икономически актив: единния пазар. Оценява се, че от създаването си единният пазар е довел до увеличаване на БВП на ЕС с около 8-9 %. Кончината му
може да струва
на някои
държави членки
до 15-20 %
от реалния им доход на глава от населението. Ползите от него надхвърлят значително вноските на държавите членки в бюджета на ЕС.
На равнище ЕС вече са предприети няколко важни стъпки в отговор на тази криза. Програмата за закупуване на Европейската централна банка е силен ангажимент от страна на паричната политика за защита на еврозоната. От фискална гледна точка инструментът SURE ще спомогне за защитата на работните места и работниците. Предпазните кредитни линии от ЕМС, подходящо адаптирани към обстоятелствата, ще подпомогнат финансирането на преките и непреките разходи за здравеопазване. Укрепеният капацитет на ЕИБ за отпускане на заеми ще осигури подкрепа за предприятията в затруднение.
Въпреки това спешно е необходим един допълнителен елемент. Нужен е фонд за възстановяване, който да е в състояние да осъществява мащабни инвестиции и да насърчава сближаването, за да се рестартира икономиката и да се върне обратно на пътя на растежа. Той следва да бъде включен в седемгодишния бюджет на ЕС, който е израз на общите европейски цели.
Значителен фонд за възстановяване, който е достатъчно голям за настоящите нужди, и подсилен бюджет на ЕС, който е в състояние да насърчава устойчиви равнища на публичните инвестиции, ще бъдат от ключово значение за оздравяването, възстановяването и устойчивостта на нашия Съюз.
Този укрепен финансов капацитет следва да се основава на иновативни инструменти чрез европейския бюджет, които не увеличават дълга на държавите членки. Въпреки че предоставянето на заеми вече е на разположение чрез различни инструменти, е необходимо да се укрепят целенасочените, бързи и разумни разходи
чрез
безвъзмездни
средства
В тази област се нуждаем от новаторство за устойчиво икономическо възстановяване и сближаващ изход от кризата.
В тази рамка, регионални решения, съобразени с местните нужди, допринасящи за сближаването и конвергенцията в целия Съюз, с
максимална
финансова
подкрепа за
най-уязвимите,
са от съществено значение, ако искаме да избегнем много реалния риск от асиметрично възстановяване и все по-различаващо се икономическо развитие между и в рамките на държавите членки.
Ако при извънредната ситуация ролята на политиката на сближаване беше важна, при възстановяването тя ще играе централна роля.
По пътя към възстановяването Европа има една изключително важна задача: да се върне към основите си, за да положи основите на бъдещето. Връщане към основните принципи на нашия Съюз, като взаимозависимост, сближаване и солидарност, като същевременно се развива нашият икономически и социален модел и се зададе курс към по-екологично съобразно, цифрово и справедливо бъдеще. Единственият изход от положението е заедно.