Собствениците им ще станат акционери в него и могат да продават дяловете след 5 г.

Държавата да създаде специален инвестиционен фонд, в който да се съберат “спящите” акции от масовата приватизация. Това предлага финансовият министър Владислав Горанов с проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, обявен за обществено обсъждане.

Механизмът предвижда всеки собственик на такива акции да получи една година, за да прехвърли книжата си към инвестиционен посредник. Процедурата ще бъде описана в наредба на Комисията за финансов надзор.

Непотърсените акции ще се прехвърлят към фонда, който ще ги управлява от името на собствениците. Те ще са акционери в него и в продължение на 5 г., но не по-рано от изтичането на 1 година, ще имат право да поискат обратно изкупуване. Дължимите суми за акции, които са във фонда, но собствениците им не ги потърсят 5 г., ще бъдат внесени в бюджета.

Същият ред е предвиден и за недопуснати до търговия акции. Ако те не бъдат потърсени след 1 година, ще се прехвърлят във фонда, но в отделен портфейл, ще бъдат съхранявани 5 години и след това продадени. Правото за получаване на паричната равностойност на притежаваните и продадени акции се погасява до 5 години от прехвърлянето на паричната им равностойност по специална клиентска сметка.

Предварителните прогнози сочат, че около 20% от притежателите на акции ще се разпоредят с тях през първата година. В инвестиционния фонд първоначално ще бъдат апортирани 450 хил. лв., като сумата е изчислена за 90 публични дружества средно по 5000 лв. за оценка на всяко от тях. Очакванията са създаването на фонда да раздвижи капиталовия пазар с около 100-150 млн. лв.

Законът се отнася за акции от масовата приватизация, когато повечето хора получиха безплатни акции от предприятията, в които работят, а също и бонови книжки с 25 хил. инвестиционни бона. С тях те можеха да придобият акции чрез участие в търгове или в новосъздадените приватизационни фондове. Предварителните изчисления сочат, че “спящите” акции са с номинална стойност около 2 милиарда лева и са собственост на близо 2,5 милиона души. Новият опит за тяхното раздвижване е трети поред след обсъжданията през 2015-2017 г. и в началото на 2019 г., концепция за това.