Хората ще плащат за ремонта и на общия водомер във входа

Горният възможен праг на цената за столицата е 14,15 лв. за кубик, но тя струва 2,76 лв.

Хората и фирмите, които са претърпели щети от налагането на воден режим, няма да могат да търсят обезщетения от местното ВиК дружество. Такъв изричен текст е записан в проекта за нов Закон за водоснабдяването и канализацията, който през тази седмица ще бъде пуснат за обществено обсъждане и има шанс да мине през парламента преди лятната ваканция.

В текста, с който “24 часа” разполага, има цял раздел за това как и при какви обстоятелства се въвежда режим на водоснабдяването. Първо, самите режими са няколко вида. Една от степените на ограниченията е

да се забрани

на хората да

мият балконите

си с питейна

вода,

да се забрани миенето на колите и др.

Втората фаза на ограниченията е местната власт по предложение на ВиК оператора да издаде заповед, според която се забранява използването на вода за промишлени нужди, а третата – да се ограничи ползването на вода изобщо в някаква част от денонощието. В проекта е отбелязано, че водните режими ще се уреждат от специална наредба, която трябва да се издаде до три месеца от влизането на закона в сила.

Има обаче и изричен текст, че щетите, претърпени от някого заради наложен воден режим, не може да бъдат обезщетявани от ВиК дружеството. Според запознати до този запис се е стигнало, защото редица малки фирми в Перник, предимно заведения и малки търговски обекти, са се опитали да търсят обезщетения за претърпените щети от принудителното затваряне заради липсата на вода от ноември миналата година насам. Тогава в града месеци наред нямаше вода освен от 16 до 22 часа, дори в момента тя се спира нощно време.

Законопроектът въвежда съвсем нов ред за собствеността над ВиК мрежите, за което в действащия сега Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги няма нито дума. Според текстовете частта от ВиК мрежите извън населените места става публична държавна собственост, а също и там, където тези мрежи минават през държавни имоти.

Публична общинска собственост стават всички тръби и съоръжения в населените места и в общински имоти.

Това обаче не се отнася за абсолютно цялата ВиК мрежа чак до последната чешма. Частна собственост стават всички части от мрежата, разположени след водомера.

Ако става въпрос за къща,

водомерът и

спирателният

кран стават

граница на

собствеността

– всичко след тях е частна собственост на този, който притежава имота.

Когато имотът е многофамилен, например жилищен блок, общият водомер става уред за търговско измерване и всичко след него става собственост на гражданите. Същото се отнася и за курортите и затворените жилищни комплекси.

Това означава не само, че всички повреди са за сметка на собствениците. Занапред по отчетите на общия водомер във входа ще се определя консумацията на вода. По показанията на уредите в апартаментите ще се съставят сметките на домакинствата, но в тях

ще влиза и

консумираната

от входа вода,

която не е отчетена никъде.

Ако се повреди самият общ водомер, поправката се прави от ВиК дружеството, но за сметка на живеещите в сградата, пише в законопроекта.

Водните помощи за социално слаби, за които от доста време насам говори регионалното министерство, което е изготвило проекта, в закона са дадени само като възможност, без подробности. Редът за тяхното определяне и изплащане ще бъде описан в специална наредба на МРРБ и социалното министерство. Преди време зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков каза пред “24 часа”, че те ще са в рамките на кубик и половина месечно на един човек.

Цената на водата трябва да отговаря на условието “социална поносимост”. Тя е описана така: месечното потребление на вода в рамките на 2,8 кубика на човек

не трябва да

струва повече

от 2,5% от

средния

месечен доход

в съответната област за предходната година по данни на НСИ.

Например, ако в столицата средната заплата за миналата година е била 1585 лв., а 2,5% от нея са 39,62 лв., това трябва да е максимумът, който се плаща в едно жилище за консумацията на 2,8 кубика вода. Т.е. 1 кубик вода в София в момента не трябва да струва повече от 14,15 лв. Сега обаче тя струва 2,76 лв. с ДДС. На повечето места в страната цената на питейната вода също е доста по-ниска от социално поносимия праг и единствено в Североизточна България се доближава малко повече до този горен праг.

Вероятно най-големите спорове при приемането на закона ще се разгорят около това кой да регулира водния сектор. Сега това се прави от Комисията за енергийно и водно регулиране, но в проекта се говори за комисия за водно регулиране, каквато тепърва ще се създава.

Според запознати е имало идея дори регулирането да се извършва от самото регионално министерство. То обаче е едновременно с това и принципал на ВиК дружествата, както и на новия "Национален ВиК холдинг”, който се създава със закона, т.е. на практика ще трябва да регулира своите собствени дружества.

Затова последният вариант създава нова комисия, чиито членове се избират от парламента. Председателят на тази комисия ще получава заплата равна на 93% от 3 средни заплати във водния сектор, а членовете ѝ - по 85% от тази сума.