Депутатите от транспортната комисия в Европейския парламент днес обсъждат законодателния пакет „Мобилност”, а гласуването е електронно. Очаква се финалното решение за спорните текстове, които уреждат правилата за работниците зад граница, да е в началото на месец юли, предаде Би Ти Ви.

Българските превозвачи намериха подкрепа за промени на текстовете от колегите си от Румъния, Унгария, Полша, Литва, Кипър и Малта.

Според проучване на глобалната консултантска одиторска компания KPMG 46% от тези бъдещи курсове обратно до България ще бъдат без товар. Очаква се и толкова да бъде броят на камионите, които ще се връщат обратно след почивката. Съюзът на международните превозвачи описва феноменът „празни курсове” като най-черният сценарий за всяка компания.

Всичко това се налага заради изискването шофьорите на ТИР-ове да не могат да почиват в кабините си. Евродепутатите обаче не съобразяват тези предложения с вече приетата цел за намаляване на вредните емисии в атмосферата над стария континент от т. нар. „Европейска зелена карта” алармират от транспортния бизнес в 7-е страни.

Така се очаква само заради този тип пътуване вредните емисии да се увеличат с 2 процента. Ще се стигне неминуемо и до по-голям трафик на границите. Страната ни, която по принцип е транзитна зона за много от транспортните компании, ще се сблъска с рекордно натоварване на пътя.

Само на пункта на моста при Видин се очаква увеличение с 217% на трафика. Проучването сочи още, че на пункт "Калотина" новата мярка се очаква да доведе увеличение със 79%, а на „Дунав мост 1“ - с почти 50 на сто.

Изследването допуска, че множество от компаниите ще изберат да преминават през "Калотина", тъй като маршрутът през Сърбия е най-краткият и най-бърз. Така там ще се натрупа 14-километрова опашка, а средно всеки камион ще чака 32 часа.

Транспортното министерство обяви, че принципната позиция на страната ни е "за" общи европейски правила, но подкрепя исканията на бизнеса за промени.

Текстовете в този им вид ще доведат до бърз спад на брутния вътрешен продукт между 0,7 и 1,5 на сто, а загубите от приходите фирмите пък ще са между 9 и 18 процента.