Бензинът и дизелът у нас били най-евтини
505 млн. лева е загубата за бюджета от контрабандата на горива през 2019 г. Това показва първото проучване по темата, направено от Центъра за изследване на демокрацията и Българската петролна и газова асоциация. Резултатите идват, след като е направено сравнение между броя на превозвите средства у нас, средния им пробег за година, средния разход на гориво на 100 километра, отчетените официални продажби на горива и постъпленията от акциз и ДДС.
Общо продажбите в сивия сектор на горивата се оценяват на 1 млрд. лв. годишно. При бензина той се оценява на 5,12%, а при дизела е 14 на сто, посочи Тихомир Безлов - старши анализатор от Центъра за изследване на демокрацията.
Несъбраните акцизи от контрабандните горива са 176,851 млн. лева, а загубите от ДДС са 328,286 млн. Областите, където се продават най-много нелегален бензин и дизел, са Благоевград, Бургас, Варна и София- област.
В резултат от мерките на държавата секторът значително се изсветлява през последните години, каза Безлов. За сравнение посочи 2018 г., когато делът на нелегалните продажби при бензина и дизела е бил съответно 16 и 18%.
Въпреки постигнатото подобрение в постъпленията все още
секторът на
горивата
генерирал пет
пъти по-големи
загуби в
сравнение с
цигарите
Трябва да се следва моделът при тютюневата индустрия - сътрудничеството между бизнеса и държавните институции, посочи Безлов.
Проблемите на регионално ниво показвали, че частните компании имат много по-добър поглед върху пазара, отколкото институциите.
Според Безлов има достатъчно инструменти, за да се преодолее този проблем. Трябвало да се засили контролът там, където има рискови обекти, в които се нарушават системите за отчитане на нивомерите и се манипулират касовите апарати. Изключителна възможност давала толсистемата, като данните от нея може да послужат за проследяване на движението и изминатите километри.
Председателят на асоциацията Живодар Терзиев определи намерението на държавата да влезе на пазара на горива със собствени бензиностанции и данъчни складове като възможност за изсветляване на сектора.
Държавата ще разбере по-добре пазара и кога има нередности на него, каза той. От асоциацията обаче
искат
удължаване
на срока за
поставяне
на камери в
данъчните
складове,
тъй като сегашният от два месеца, който изтича в края на август, бил непосилен за бранша.
Според определените изисквания и спецификации на камерите техните производители в света били 2-3 фирми и доставки в най-добрия случай можело да се организират в рамките на 3 месеца.
След преориентирането на много от производителите на техника към медицинска апаратура заради пандемията от коронавирус доставките на камери могат да стават от Китай.
Поради това трябвало да се върне първоначалното изискване, според което има три месеца за съгласуване на схемата за камерите и три месеца за инсталирането и проверката им от митническите служби. В краен случай може да остане сегашният вариант за 30-дневно съгласуване, но три или два месеца за монтирането и изпробването им.
Относно проверките за картел и монопола на пазара изпълнителният директор на асоциацията Андрей Делчев заяви, че такъв няма. Той посочи, че у нас има 110 складодържатели на енергийни продукти. 15 фирми съхраняват горива с 226 резервоара и имало достатъчно голям капацитет и не може да се говори за пречки пред навлизането на нови играчи на пазара. При 4500 бензиностанции в страната членовете на асоциацията имат 1100, каза още Делчев.
Асоциацията ще иска и
премахване от
догодина на
хартиената
касова бележка
Мотивите - свързаните с НАП касови апарати пращали онлайн информация, а клиентите могат да плащат и с приложение на телефона си и да получават веднага онлайн копие на касов бон. Същото може да се направи и при плащане с банкова карта. Така няма да има контакт между касиера и клиента и ще е по-сигурна противоепидимична мярка.
Данни, представени от асоциацията, показват, че в сравнение с няколко европейски пазари, включително и в Гърция и Румъния, горивата у нас са най-евтини. През юни литър бензин с таксите в България е струвал средно 0,83 евро при средна стойност в ЕС от 1,21 евро. В Румъния е 0,87 евро, а в Гърция – 1,36 евро. Дизелът у нас струва средно 0,84 евро за литър, в ЕС се продава за 1,09 евро, а в Румъния и Гърция цената му съответно е 0,91 и 1,11 евро.
Андрей Делчев коментира като неверни твърденията, че цената на горивата у нас е сред най-високите в Европа, и каза, че България редовно е в топ 3 на най-ниските цени, а в повечето случаи оглавява класацията по евтиния в ЕС.
Пред петролния бранш изниквал и друг проблем, след като от март митниците изискват цените, на които се освобождават горивата от данъчните складове. Ако складодържателят пращал количества към свои обекти, можел да гарантира, че цените са посочените. Но когато ставало въпрос за чужда стока, се давала цена, която не може да се гарантира, че е вярна. Това разминаване можело да създаде проблеми при проверки и трябвал по-добър механизъм.
Несъбраните данъци от контрабандни цигари са 74 млн. лева
74 млн. лв. е загубата за държавния бюджет от фалшивите и контрабандните цигари в България през миналата година.
Това сочи годишно проучване на одитора KPMG, поръчано от “Филип Морис Интернешънъл”.
Въпреки това България е рекордьор по ниска контрабанда в последните години, а и сравнено с останалите държави в ЕС.
Непредназначените за нашия пазар цигари са били 500 млн. къса, или 3,4% от общото потребление. Най-голямата част, макар и с намаляващи обеми, са били т.нар. illicit whites - цигари, които не са регистрирани за продажба в страната.
2,4% са незаконните цигари - фалшиви и контрабандни.
Общото количество незаконни цигари в целия ЕС е 38,9 млрд. къса, или 7,9% от общото потребление, което е намаление с 0,7 на сто за година. Фалшивите цигари достигат 7,6 млрд. къса, което е увеличение от 38,3% спрямо 2018 г. и е най-високото ниво, отчетено досега.