"24 часа съм на разположение. Когато и да ме викнеше, аз ставах, за да й помагам. Нямах свободно време, нямах почивни дни".

По договор работното време на Добрина е било 6 часа на ден. Никъде не е записано, че трябва да бъде на разположение по всяко време.

И сега тя е подала иск за доплащане от 42 000 евро.

Добрина е първата източноевропейска болногледачка, която предприема такава стъпка. Но нейният случай съвсем не е единичен, разказва в свой репортаж "Дойче веле".

"Много често жени не се осмеляват да се оплачат, защото знаят, че ще загубят работата си и след това ще се озоват в един вид "Черен списък" и за тях повече няма да има място в този бранш", казва Юстина Облачевич, Съюз на германските синдикати. Юстина помага на Добрина за съдебното дело.

Посредническите фирми използват един модел, който им позволява да поемат минимален риск, като същевременно запазват за себе си висока степен на гъвкавост, но истинските потърпевши накрая са болногледачките.

Около 300 000 възрастни хора в Германия се обслужват от болногледачи от Източна Европа - от Полша, Румъния, България.

Посредническите фирми обещават на семействата, че ще им осигурят болногледачки, които ще се грижат за възрастните им роднини денонощно.